В тази перверзна суматоха, миналата година убиха в тишина още една годишнина, която непреходно грее в историческия мир. Нейната значимост е несъизмерима и не касае само българската съдба – това е сакрална дата за Православието и оцеляването му по нашите земи, довело след век до освобождението на България, това е събитие, осигурило за Русия стратегически излаз към проливите и възможност за цялостна промяна в геополитическите позиции на империята.
Близо до дунавския град Силистра се намира „забравеното и от Бога“ (по волята на българските управници от последните три десетилетия) уникално и красиво в забравата си село Кайнарджа. В това село, през 1774 година е сключен така нареченият Кючуккайнарджийски мирен договор, от подписването на който, през 2024 година се навършиха 250 години.
Какво всъщност се случва тогава по нашите земи.?!
Това е първата стъпка към освобождението на България и Русия, чрез този договор, осигурява стратегическо покровителство над православните християни и български православни църкви в земите на султана. Надеждите на тогавашните българи за избавление от игото започват да се свързват с Русия, а Петербург умело използва извоюваните привилегии, за да привлече балканските християни в своята орбита на влияние.
От началото на XVIII век Русия трайно обръща поглед към османските владения по Черноморието и в Югоизточна Европа. Успехите в серията войни срещу Османската империя превръщат Русия в основен фактор за възникването и развитието на Източния въпрос и обвързват трайно бъдещето на Балканите с политиката на Петербург.
От всички победи обаче, най-епохално историческо значение както за руската близкоизточна политика, така и за съдбата на балканските православни християни, има тази във войната водена от императрица Екатерина II през 1768 – 1774 г. Това е и единствената от руско-турските войни, завършила с мирен договор, подписан на територията на съвременна България. Сцена на историческото събитие става село Кючук Кайнарджа в Северна България, област Силистра. Тук на 21 юли 1774 е подписан Кючуккайнарджийският мир, останал в историята като най-голямата стратегическа победа на Петербург в Югоизточна Европа и начало на ерата на руска доминация в Източния въпрос.
Блокирани в град Шумен османците са принудени да капитулират и на 10/21 юли 1774 г. в главната квартира на граф Румянцев в с. Кючук Кайнарджа подписват мир при унизителни за империята условия. Най-значимият и подложен на множество анализи от изследователите е чл. 7 от договора, който гласи: „Високата порта обещава постоянно покровителство на християнската религия и нейните църкви“. Разширеното тълкуване на този твърде кратък и неопределен текст Русия използва занапред като предлог за намеса във вътрешните работи на Портата при накърняване на правата на православните народи в империята. Така макар и да не е ясно формулирано изключителното право на Русия като покровител на намиращите се под властта на султана православни християни става факт в международните отношения.
В „Уикипедия“ четем, че: „Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от султан Мустафа III срещу руската императрица Екатерина II. Споразумението е сключено в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра. За Османската империя подписа полага великият везир Мухсинзаде Мехмед паша, а за Руската империя – Пьотър Румянцев.
Договорът отстъпва Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров на Русия и обявява останалата част от Кримското ханство за независимо. Позволено е на руски търговски кораби да плават в турски води. Молдова и Влашко са възстановени под сюзеренната власт на султана, но Русия придобива правото си на намесване във Високата порта (съдът на султана) от името на тези две княжества. Освен това, Русия придобива определени права върху Представителството от името на гръцките православни поданици на султана.
В отделен договор (1775 г.) Турция отстъпва Буковина на Австрия. Договорът от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия (1783 г.) и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос.
Колко хубаво е, поне на „3 МАРТ“, някои от нас – българите, държавните и общински власти, БПЦ, куция вече евроатлантически мейнстрийм и колонизирани медии да се мобилизираме и подпомогнем това епохално за световната история и нашето оцеляване като вяра и нация място по българските земи. Защото вечно и със страшна сила, ще тежи на нацията въпросът за „цената на свободата“..?! Който става все по-актуален и днес.
Вечна слава и поклон пред нашите освободители!
На снимката: руски настолен медал, отсечен в чест на сключването на Кючуккайнарджийския мир. Генерал-фелдмаршал Румянцев е изобразен в доспехите на римски воин, в дясната си ръка държи маслинова клонка (символ на мира), а с лявата издига копието си над пирамида от бойни трофеи. Под изображението е изписана датата на подписване на мира.
Това е един от експонатите в постоянната експозиция на НИМ, посветена на българските земи под османска власт. Тук се проследяват освен протичащите сред българското общество процеси, така и голямата геополитическа игра на Великите сили за подялба на османското наследство, от която в голяма степен зависи съдбата на покорените народи на Балканите.
