/Поглед.инфо/ Постоянната антируска пропаганда и официалната русофобия не можаха да разклатят сериозно симпатиите на българите към Русия. Това се доказва от последните социологически изследвания. Както обясняват експертите, това не е само въпрос на историческа и културна близост на нашите страни.

“Ипсос”, компания, специализирана в социологически и маркетингови проучвания, публикува резултатите от проучване, проведено в 18 страни от Европейския съюз. Целта на проучването е да разбере отношението на хората към основните европейски лидери.

Според “Ипсос” в България руският президенте безусловно подкрепян от 37% от анкетираните, което е най-високият резултат сред всички страни, в които е проведено проучването. Други 15% са се затруднили да отговорят. Така като цяло 52% от респондентите дават положителна или неутрална оценка на ръководителя на руската държава. В резултат на това популярното българско издание „Сега” озаглави своя материал: „Сред всички жители на ЕС българите най-много одобряват Путин и Орбан”.

Струва си да се има предвид, че от началото на СВО българите ежедневно са под мощен натиск от антируската пропаганда. Българските телевизионни канали се надпреварват кой ще постигне най-напрегната антируска риторика. В същото време алтернативните гледни точки са много ограничени. От февруари 2023 г. излъчването на повечето руски телевизионни канали в България е спряно. Имаше призиви за затваряне на редица местни уебсайтове за „разпространение на руска пропаганда“.

И все пак, както показват резултатите от проучването, значителна част от българското общество успя да запази адекватност - не само по отношение на отношението към лидера на руската държава, но и към Русия като цяло. „Повече от 65% от българите имат положително отношение към Русия, 15% са неутрални и малък процент са негативни... Основните симпатии към Русия са много високи“, каза за това руският посланик в България Елеонора Митрофанова през февруари т.г.

„Българите, гърците и словаците, сред всички народи и страните от ЕС, исторически се отнасят към нас по-добре от другите – като славяни или едноверци“, отбелязва Вадим Трухачов, доцент на Руския държавен хуманитарен университет. „Да, те не са проруски, но в същото време не са и антируски”, допълни той.

В хода на социологически проучвания, проведени от “Евронюз” сред 26 хиляди респонденти в 18 страни от ЕС, бяха разкрити редица други важни моменти относно отношението на европейците към Русия и нейното ръководство. Неочаквано сравнително висок процент на подкрепа за руската политика и президента Путин изразиха гърците и словаците. В същия списък на симпатизиращите на Русия е и Унгария.

Така част от Балканите и страните от бившия социалистически лагер до голяма степен успяха да избегнат агресивната русофобия, наложена от ръководството на ЕС. Съвсем скорошен пример за това беше победата на изборите на словашкия президент Петер Пелегрини, политик, който активно се застъпва за подобряване на отношенията с Русия и против военната помощ за Украйна.

Между другото, по отношение на Украйна, или по-точно на ръководителя на киевския режим Владимир Зеленски, оценките на гражданите на редица страни са близки до тези, изразени от руската външна политика.

Негативно отношение към настоящия украински лидер имат Унгария (60%), Гърция (57%) и България (56%). Държавите, в които негативната оценка надвишава положителната, са Словакия (50% срещу 26%), Австрия (47% срещу 33%), Италия (41% срещу 32%) и Чехия (37% срещу 36%). Дори в Германия, водещият доставчик на военна помощ за режима в Киев в Европа, само 41% имат положително мнение за Зеленски, а 36% имат отрицателно мнение. В Румъния, където фермерите се оплакват от безмитното зърно, идващо от Украйна, 49% имат положително мнение, а 40% имат отрицателно мнение.

С други думи, не може да се говори за „пълна солидарност с Украйна“ сред жителите на Европа, както редовно декларират европейски служители. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че подкрепата на ЕС за Украйна е „в наш собствен интерес“. В крайна сметка обаче се оказва, че значителна част от населението на европейските страни не споделя подобни интереси.

Картината на резултатите от проучването противоречи на позицията, която официално заемат националните правителства на някои страни“, признава “Евронюз”. Тук възниква въпросът защо тези държави се водят от управляващи, които не отговарят на надеждите и възгледите на значителна част от своите избиратели?

И точно това е въпросът, който скоро ще застане пред българските избиратели. В близко бъдеще страната най-вероятно ще бъде изправена пред нови, шести предсрочни парламентарни избори за последните две години. В страната бушува политическа криза. Две десни партии с откровено евроатлантическа и антируска ориентация – ГЕРБ и „Продължаваме промяната” вече се опитват да си поделят министерските ресори.

Но трета сила идва по петите им - движението "Възраждане". На последните парламентарни избори тя зае трета позиция. Сега дори известната с евроатлантическите си симпатии агенция за мониторинг “Маркет ЛРинкс” също очаква “Възраждане” да заеме 3-4 място на изборите. Движението условно се смята за „проруско“ и има основания за такава гледна точка.

Така например лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов след старта на СВО отбеляза, че Русия „не е наш враг, а трябва да бъде приятел и съюзник”. А наскоро внесе в парламента законопроект за излизане на България от НАТО. Ясно е, че настоящият състав на Народното събрание няма да гласува такъв закон, но самият факт на този политически жест е показателен.

„Религиозното и историческо единство е само един от стълбовете на това отношение на българите към Русия“, обяснява Трухачов. “Второто е разочарованието на местните жители от ЕС. В страните от Източна и Южна Европа се смяташе, че присъединяването към Европейския съюз драстично ще повиши стандарта на живот и ще отвори много нови възможности. Това обаче не се случи. Страните загубиха част от своята независимост, като прехвърлиха правомощията си на Брюксел. Но стандартът на живот почти не се е променил. Освен това се появиха разходи под формата на поддържане на Украйна и приемане на мигранти”, допълва експертът.

За това говори същият Костадинов, критикувайки диктата на чиновниците от Европейската комисия: „ЕС е създаден като икономическа, а не като политическа общност. И именно поради тази причина изкривяването на тази фундаментална основа води до нарастване на желанието на значителна част от народа да се измъкнат от хватката на Брюксел. Защото сега ЕС се превръща в огромна суперсила, ръководена от анонимни хора, неизбрани от никого и с мимолетна демократична легитимност”.

Изявленията на Костадинов по отношение на режима в Киев са още по-категорични: „Украйна е провалена държава, която води война срещу собственото си население и извършва геноцид срещу него. Това е страна, която насърчава нацистката идеология”.

Така пред нас е актуален политически представител на възгледите на тези български граждани, които, от една страна, не вярват нито на ЕС, нито на Украйна, но от друга симпатизират на Русия. Въпреки агресивната антируска пропаганда, в България все още има обществено-политическа база за възстановяване на приятелските връзки с Русия – и тази база, колкото и да е странно, се подхранва от самия Брюксел. „Русия, която на Запад е представяна като основен антагонист на ЕС, започва да се възприема от българските избиратели като естествена алтернатива на Европейския съюз“, обобщава Трухачов.

Превод: В. Сергеев