/Поглед.инфо/ Финландия е готова да обсъди присъединяването на страната към НАТО, каза президентът Саули Ниинистьо. Преди това той отхвърляше подобна възможност, но Северноатлантическият алианс упорито оставяше „вратите си отворени“. Готово ли е Хелзинки наистина да се откаже от неутралния си статут, какви рискове може да носи подобна стъпка за Русия и как страната ни трябва да реагира на тях?
Тези дни финландският президент Саули Ниинистьо в интервю за “Фокс Нюз” каза, че правителството на страната е отворено за обсъждане на присъединяването на страната към НАТО. Според него ситуацията се е променила и във Финландия, и в Швеция - за първи път мнозинството от хората, ако се съди по социологическите проучвания, са за влизане в НАТО.
„Опитваме се да идентифицираме всички последици, рискове и ползи и да го направим ефективно и възможно най-скоро“, добави финландският президент, който в момента е във Вашингтон и на среща с колегата си Джо Байдън.
Според проучване, проведено в края на февруари, поръчано от телевизионната компания “Иле”, повечето жители във Финландия биха искали страната да стане член на Северноатлантическия алианс. 53% от анкетираните са за присъединяване към блока, 28% са против. Други 19% не могат да решат. Както отбелязва телевизионният оператор, от 2017 г. насам, когато за последно е проведено подобно проучване, подкрепата за НАТО е нараснала с 34%.
Припомняме, че в края на февруари Ниинистьо отхвърли възможността за подаване на незабавно заявление за присъединяване на Финландия към НАТО заради събитията в Украйна. На 20 февруари президентът на Финландия обяви, че няма причини за преразглеждане на политиката на страната за неучастие в НАТО. На 10 февруари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг повтори, че Финландия и Швеция трябва да запазят правото си да се присъединят към Северноатлантическия алианс - вратите му са отворени за тях.
В края на октомври стана известно за значително влошаване на отношението на жителите на Финландия към Русия. Повече от половината финландци вече смятат Русия за военна заплаха, според проучване, проведено от Финландския бизнес аналитичен център. През 2012 г. 63% от финландците са възприели страната положително, а сега е само 34% от участниците в проучването. Отрицателното отношение към страната е нараснало от 30 на 45%. Отбелязва се, че представителите на по-младото поколение са започнали да се отнасят по-зле към страната. Най-положителното отношение към Русия е сред групата на хората на 65 и повече години.
Илки Хаавистьо, ръководител на изследванията, твърди, че финландците следят отблизо събитията в Русия и действията на страната на световната сцена и отбелязват „негативни събития“, сред които според тях ситуацията в Украйна, Сирия и инцидентите с блогъра Алексей Навални. Любопитно е, че въпреки противоречивото отношение към Русия и тогава финландците традиционно се противопоставяха на влизането на страната в НАТО.
В същото време в средата на февруари съседна Швеция публикува външнополитическа декларация за 2022 г. В документа се посочва, че страната не планира да кандидатства за НАТО, а вместо това предпочита да развива военно сътрудничество с Финландия.
„Финландия може да се присъедини към НАТО, но дори и сега не може да се нарече неутрална държава поради бързата си милитаризация. „Духът на Манерхайм“ се завръща в страната”, коментира Николай Межевич, президент на Руската асоциация за балтийски изследвания.
„Присъединяването към НАТО ще доведе до големи проблеми за Финландия, защото охраната на 1500-километровата граница е трудна и скъпа не само за нас, но и за тях. Създаването на допълнителни военни рискове ще бъде взаимно. Не разбирам защо им е нужно”, отбеляза експертът. Според него географското положение на Финландия изисква здравомислещ лидер да застане начело в тази страна.
„Доскоро беше така, но, както виждаме, дори Ниинистьо започна да се поддава на политическа истерия, вместо да се придържа към студен ситуационен анализ“, казва политологът. В същото време никой нямаше да въвлича Хелзинки в настоящия конфликт, припомня анализаторът. „Нашите страни разработиха много солидна основа за икономическо и политическо сътрудничество. Въпреки това Финландия може да избере погрешен път“, добави събеседникът.
Межевич изрази надежда, че изявленията на Ниинистьо няма да станат реалност. „Хелзинки забравя, че не се занимава с Русия от 1918 г. Веднъж, на прием във финландското посолство, посочих, че Русия ще упражни суверенното си право да отговори на такава стъпка с използването на модерни оръжейни системи на суверенното право на Финландия да се присъедини към НАТО “, припомни политологът .
Според него референдумът за присъединяването на Финландия към НАТО ще раздели страната приблизително поравно. „Всичко ще бъде, както се казва, „на косъм“. Поради това е трудно да се предвиди точно резултатът. Но ако това се случи, Русия ще трябва да постави ракетни системи на своите острови във Финския залив, откъдето времето за полет до Хелзинки е 30 секунди“, обяснява експертът.
Експертите припомнят също, че през последните 20 години идеята за „финландизация“ на страната беше популярна сред някои от елитите на Украйна. На практика това би означавало военен неутралитет на Украйна и възможност да се печелят големи пари от транзита на стоки и услуги от Русия до ЕС и обратно. Но сега очевидно самата Финландия е на ръба на „украинизация“ и потенциална милитаризация.
От своя страна главният редактор на портала “Руска Балтика” Александър Носович отбеляза, че въпросът за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО е преди всичко западна инициатива. „В ситуацията около Украйна Западът трябва да търси някакви лостове за натиск върху Русия, които да принудят Москва да спре военната операция и всички последващи политически промени в тази страна. При липсата на реален военен отговор от страна на Алианса, разширяването му в неутралната част на Скандинавия изглежда като много вероятна алтернатива“, каза той.
„Що се отнася до самите Швеция и Финландия, популярността на идеята за присъединяване към НАТО нараства там през последните няколко години, особено във Финландия. Там интензивно се формира съответното обществено мнение, но в същото време отхвърлянето на неутралитета би било равносилно на нарушаване на дългогодишните политически традиции на двете държави“, отбеляза експертът.
„За Швеция неутралитетът е в основата на сегашното ѝ благосъстояние. Самите шведи смятат, че са се превърнали в една от най-проспериращите страни в света по отношение на социалното развитие именно поради отхвърлянето на активния силов компонент в политиката. В резултат на това Швеция избягва участието в Първата и Втората световна война”, обясни събеседникът. „Ако сега агентите на присъединяването на страната към НАТО приравняват настоящата ситуация с началото на Втората световна война и говорят за Третата световна война, то за много шведи това, напротив, е аргумент за запазване на неутрален статут”, смята експертът.
„И Финландия е страна, която успя от бившите национални покрайнини на Руската империя да се превърне в една от проспериращите и развити страни на Запада именно благодарение на отказа от коалиции, активна външна политика и сближаване с Изтока – с СССР, а след разпадането му – с Русия“, каза Носович.
„По време на междувоенния период тази страна беше доста депресирана и изостанала. Нейният залог за нацистка Германия по време на Втората световна война не се оправда и след 1945 г. финландците стигнаха до заключението, че да не се присъединяват към никакви съюзи и да действат като посредник в конфликтите между Русия и Запада е най-изгодната позиция за тях“, обяснява анализаторът. В същото време експертът подчерта, че неутралитетът на Финландия е не само решение на самите финландци, но и наложен от Москва като условие за неприсъединяване на Финландия към Съветския съюз.
„Тази историческа памет остава във финландското общество и, разбира се, служи като един вид котва за присъединяване към НАТО като най-убедителния аргумент в полза на неутралитета“, смята Носович.
Според политолога присъединяването към НАТО не е предрешен вариант за Швеция и Финландия. „Въпреки че, разбира се, вероятността за това се е увеличила. Президентът на Финландия е предпазлив политик, който цени личните отношения с Владимир Путин и възможността да преговаря с Русия. Нещо повече, дори карибската криза не е принуждавала тогава Финландия да се присъедини към военно-политическия блок“, добави източникът.
„В същото време Русия трябва да предаде всички тези аспекти на своите шведски и финландски колеги, предимно чрез посолства. И ако Швеция и Финландия все пак се присъединят към Северноатлантическия алианс, тогава Русия ще трябва интензивно да милитаризира своя Северозападен федерален окръг и да увеличи присъствието си в региона на Балтийско море, тъй като блоковият статут на тези страни ще представлява пряка заплаха за Санкт Петербург”, заключва Носович.
Превод: В. Сергеев