/Поглед.инфо/ През последните години Франция бързо губи своя суверенитет. Стъпка по стъпка страната се поддава на натиска на своя основен съюзник в западния свят – САЩ.

Първият тревожен знак за загубата на суверенитет на Франция е късането на договора за продажбата на два хеликоптероносача “Мистрал” на Русия. Освен реалните финансови и имиджови загуби, това погрешно решение на френското правителство показа на американците, че Франция може да бъде принудена да взема неизгодни за нея решения, че може да бъде принудена да действа в собствен ущърб.

Отказът, под натиска на САЩ, да продаде “Мистрал” на Русия за американската страна беше един вид „опипване“: възникна прецедент.

Скъсването на договора от Австралия за изграждането на серия модерни дизелови подводници от Франция удари като гръм от ясно небе. Никой в Петата република не очакваше това.

Експлоатационните характеристики на подводниците, които Париж трябваше да разработи за Австралия, напълно отговаряха на изискванията на Канбера. Преговорите по този договор започнаха през 2014 г. Австралия е поставила изисквания за такава подводница да има голям обсег, а силовата ѝ установка да бъде от класически, неядрен тип. Канбера избра Париж по договора. Съдовете трябваше да бъдат построени в самата Австралия от местни материали и с участието на местни работници.

По време на подготовката на договора във Франция беше създадена междуведомствена група, която да координира всички детайли по сделката с австралийците. Лодките отговаряха на всички нужди на военната доктрина на Австралия, технически и други изисквания. По-специално, договорът предвиждаше, че подводниците ще се появят в Австралия до 2030 г., тоест до момента на извеждането от експлоатация на съществуващите подводници.

Важно е, че френските подводници, създадени на базата на програмата “Баракуда”, които се използват за изграждане на атомни подводници от клас “Суфрен” и дизел-електрически подводници от клас “Атака”, са много по-евтини от хипотетичните американски подводници, а резервните части за тях са по-евтини и по-достъпни на пазара. Те са по-лесни за поддръжка и по-лесни за обучение на екипажа .

Аргументите в полза на атомните подводници, които уж имат по-голям обхват на автономна навигация, днес не работят. Днес дизелови подводници с независими от въздуха двигатели са в състояние да се конкурират с корабите с ядрени двигатели и вече са конкурентни в близката морска зона.

Следващото поколение дизел-електрически подводници, например най-новите японски дизелови подводници с литиево-йонни акумулатори "Сорю", ще намалят още повече разликата с атомните подводници по отношение на продължителността на автономна навигация. В бъдеще ще бъде по-евтино да има в експлоатация не ядрени, а дизелови подводници с нови видове акумулатори.

Отхвърлянето на сделката с Франция е в противоречие с интересите на Австралия: първо, Китай (който стана обект на новия военно-политически съюз) е един от най-големите търговски партньори на Австралия, на който се падат 75 процента от нейния външнотърговски оборот. И двете страни нямаха никакви териториални или други претенции една към друга. Отказът от неядрени двигатели в полза на атомни подводници е в противоречие с дългосрочната политика на Австралия и Нова Зеландия за създаване на безядрена зона в региона, до забраната за влизане на военни и граждански кораби с ядрени двигатели в пристанищата на тези страни.

Ако австралийците нямаха търпение да имат ядрен подводен флот, тогава Франция, която притежава технологията за създаване на атомни реактори на слабообогатен уран (доста под 20%), инсталирани например на френския самолетоносач “Шарл дьо Гол”, би могла да предложи много по-безопасен за експлоатация проект от американците.

Освен това, предвид настоящата натовареност на американските корабостроителници, обещаните подводници може да се появят в Австралия не по-рано от 2040 г., тоест страната рискува да остане без подводен флот за десет години. Очевидно е също, че Австралия няма да има право самостоятелно да се разпорежда с ядрените си подводници, които ще се превърнат в придатък на военноморските сили на САЩ. Така единствената причина за отхвърлянето на сделката е безпрецедентният натиск от страна на САЩ, съчетан с този на Великобритания, която не пропусна шанса да ритне Европа след Брекзит.

Общественото мнение и политическата класа в Австралия постепенно започват да разбират мащаба и последиците от случилото се, така че промените в позицията на Канбера не са изключени.

Както в случая с отказа да се продадат “Мистрал” на Русия, така и при провала на австралийския договор, причината е само една - силният натиск от страна на САЩ и в резултат на това Франция предаде своя суверенитет. Без него френските власти биха могли да намерят компромисно решение.

Случаят “Алстром” е свързан и със загубата на национален контрол в полза на САЩ. “Алстром” е най-голямата френска компания, един от световните лидери (заедно с “Бомбардир”) в строителството на двигатели. “Алстром” има интереси и в производството на железопътно оборудване и подвижен състав. Преди няколко години компанията преживяваше трудни времена поради липсата на поръчки в сектора на железопътния транспорт и правителството реши да намери частен инвеститор. Американската “Дженерал Електрик” предложи да купи част от компанията, но не строящата транспортни средства, а двигателостроителната. Франция прие това предложение и американците започнаха да контролират производството на турбини, включително за гореспоменатите нискообогатени атомни реактори. В момента само Франция и Китай притежават такива технологии, като необходимата степен на обогатяване за френския двигател е няколко пъти по-ниска от китайската версия. Може да се предположи, че още тогава САЩ са започнали да подготвят почвата за проваляне на договора за изграждане на френските подводници за Австралия.

Днес обаче “Дженерал Електрик” има натрупани финансови проблеми и обмисля продажбата на част от бизнеса. Така Франция има шанс да изкупи обратно дела на “Алстром”, като си възвърне контрола над обещаващите разработки.

Мощният натиск на САЩ върху френския военно-индустриален комплекс е голямо бедствие за Франция. Интересът на американците е Германия, а не Франция, да играе първата цигулка в процеса на интегриране на военната индустрия на Европейския съюз. Особено опасна е възможността Франция да загуби контрол над авиационната и корабостроителната индустрия.

Генерал Дьо Гол казва: „Нито една държава без атомна бомба няма пълни основания да се смята за независима“. Уви, дори с ядрен арсенал Франция губи суверенитета си, следвайки въображаеми приятели и ненадеждни партньори.

Това е урок и предупреждение за френската политическа класа.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели