/Поглед.инфо/ През декември 2007 г. Европейският съвет публикува заключенията на своето председателство, като покани Европейската комисия да представи стратегия на ЕС за региона на Балтийско море не по-късно от юни 2009 г. Дотогава Европейският парламент призоваваше само за стратегия за справяне с неотложните екологични проблеми на Балтийско море. Комисията представи своето послание относно стратегията на ЕС за региона на Балтийско море на 10 юни 2009 г. с подробен план за действие. То беше одобрено от Европейския съвет през октомври 2009 г. и по този начин стратегията на ЕС за региона на Балтийско море стана първата макрорегионална стратегия на ЕС.

През 2012 г. Комисията определи три широки цели за стратегията: „Спасете морето“, „Свързване на региона“ и „Увеличаване на просперитета“. Освен това Комисията предложи определяне на измерими показатели и цели за всяка цел. За да отрази тези промени, планът за действие беше актуализиран през 2013 г. в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“.

След задълбочени консултации с държавите-членки планът за действие беше актуализиран през 2015 г. Благодарение на актуализацията стратегията стана по-рационализирана и фокусирана върху три основни цели. През 2017 г. Планът за действие беше ревизиран с някои технически актуализации и корекции, актуализирана глава „Транспорт в политиката“, нова точка „Образование в политиката“ и раздел в главата „Управление“, описващ процедурата за смяна на тематични координатори.

Актуалната версия на Плана за действие влезе в сила през 2021 г. Ревизираният план за действие е по-фокусиран и взема предвид възникващите глобални предизвикателства, новата стратегическа рамка на ЕС и многогодишната финансова рамка 2021-2027 г., както и предизвикателствата на стратегията. Ревизираният план за действие съдържа и препратки за „вграждане“ на Стратегията в политиките и програмите за финансиране на ЕС.

Районът, обхванат от стратегията, е основно басейнът на Балтийско море, включително и вътрешните райони. Има около 85 милиона жители, включително 8 държави-членки на ЕС (Дания, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Литва, Полша, Швеция), както и Русия.

Осем от деветте държави, граничещи с Балтийско море, са членки на Европейския съюз и новите възможности за по-добра координация са осигурили по-висок стандарт на живот на гражданите на тези държави-членки. Въпреки това, дори при добра международна и междурегионална комуникация и сътрудничество, новите ползи от членството в ЕС не са напълно реализирани и проблемите на региона все още не са решени. Регионът на Балтийско море е много разнообразен по отношение на икономика, природа и култура.

Държавите-членки споделят много общи ресурси и са взаимнозависими. Това означава, че действията, предприети в една област, могат бързо да доведат до резултати в други области или да засегнат региона като цяло.

Регионалното сътрудничество в енергийния сектор се основава на Плана за взаимно свързване на балтийските енергийни пазари, който обхваща енергийната инфраструктура, пазарите на газ и електроенергия, производството на енергия, сигурността на енергийните доставки, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници. В областта на пазарите на електроенергия и газ фокусът е върху създаването на отворен, конкурентен и напълно интегриран регионален енергиен пазар в региона на Балтийско море.

В енергийния сектор на Литва е поверено развитието на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, за да се постигнат стратегическите цели на ЕС в тази област (координирани с Латвия).

В момента е в ход инициатива за създаване на платформа за енергийна ефективност за насърчаване на трансграничното сътрудничество между държавите от Балтийско море за постигане на целите на ЕС за енергийна ефективност.

Когато се оценява изпълнението на Стратегията, трябва да се обърне внимание на три „точки“.

Първо, фактът, че обхватът на стратегията беше изготвен от Европейския съвет, повлия на начина, по който се проведе дискусията в този регион. Текстът на документа се фокусира върху решаването на екологични проблеми, особено тези, свързани с корабоплаването. Заключението на Съвета призовава за ефективно разделяне на вътрешната и външната сфера на политиката. Тази разпоредба противоречи на вече съществуващия опит в решаването на най-належащите проблеми на Балтийско море, включително екологичните, както и проблемите на корабоплаването от транснационален и трансграничен характер, като по този начин по дефиниция включва държави, които не са членки на ЕС.

Второ, разликите, които засягат управлението, изглеждат важни. Европейската комисия предложи Стратегия, която трябва да координира съществуващите елементи, както и внимателно да наблюдава и преразглежда постиженията, нуждите и предизвикателствата, като се стреми да запази инерцията на Плана за действие като резултат. В резолюцията Парламентът призова за много различно решение: отчасти чрез предложението си за провеждане на годишни срещи на високо равнище на държавите от Балтийско море преди лятната среща на Европейския съвет и за разширяване на регионалните организации в и извън системата на ЕС.

Последният важен извод беше процесът на работа за подобряване на Стратегията. Процесът на обществени консултации, който се проведе от август 2008 г. до февруари 2009 г., имаше за цел не само да подобри Стратегията, но и да улесни процеса на нейното одобрение. В консултациите участваха държави, региони, редица неправителствени и международни правителствени организации, както и отделни граждани. По време на различни срещи Стратегията успя да подчертае основните позиции, споделяни от значително мнозинство от участниците:

  1. Абсолютната необходимост от стратегия за региона на Балтийско море,

  2. Необходимостта от интегриран подход за постигане на резултати,

  3. Важната роля на Европейската комисия в разработването на Стратегията,

  4. Съсредоточаване върху конкретни проекти, за да се получат реални резултати,

  5. Липсата на необходимост от създаване на нови институции, предвид наличието на значителен брой съществуващи организации,

  6. Желанието да се надхвърли празните декларации и да се работи с водещи държави с конкретни цели и ясно дефинирани срокове.

Заслужава да се отбележи ролята на изучаването на опита на НАТО в региона на Балтийско море. Това е, че с края на двуполюсния модел от Студената война европейската система за сигурност е все по-фрагментирана по регионални линии, често отразявайки исторически разломи и традиционни модели на сътрудничество и конфликти. По време на Студената война членовете на НАТО като Норвегия и Турция споделяха обща загриженост за националната сигурност - възприеманата съветска заплаха. Каквито и да са различията в геостратегическото положение, това представляваше общ проблем за тях, който послужи като основа за сътрудничество в областта на сигурността в рамките на Алианса. С края на Студената война и изчезването на Съветския съюз интересите на националната сигурност на Норвегия и Турция се съсредоточиха върху техните специфични регионални проблеми, които между другото са много различни. В цяла Европа регионализацията на дневния ред за сигурност е очевидна. В Югоизточна Европа отново се появи традиционното „балканско” съперничество, заедно с нови проблеми на изграждането на държава и нация. Именно това придава на международните отношения в този размирен регион особен - и много кървав - характер.

Развитието в областта на сигурността в района на Балтийско море показва същата тенденция: желанието за регионализация на европейската сигурност. Държавите от региона на Балтийско море споделят общи опасения относно регионалната сигурност, произтичащи от различните модели на сътрудничество в региона. В този смисъл те са част от регионалния "комплекс за сигурност".

Основните заплахи за биоразнообразието на Балтийско море са следните.

Увеличаване на броя на планктонните водорасли, увеличаване на честотата на цъфтежа на отровни водорасли и намаляване на нивата на кислород в дълбоките води на Балтийско море.

Риболов. Риболовът на ключови видове риба като треска, херинга, сьомга и змиорка понастоящем е неустойчив поради прекомерна експлоатация и влошени условия за отглеждане. Случайният съпътстващ улов на морски бозайници, морски птици и нецелеви видове риба е твърде висок.

Замърсяване с вредни вещества и петрол. Органичните замърсители причиняват здравословни и репродуктивни проблеми на морските бозайници и птици.

Интродукция на неместни видове. Промените в структурата и компонентите на екосистемата се причиняват от въведени видове. Умишленото въвеждане, замърсяването и баластната вода са три важни пътя за навлизане на организми в Балтийско море. Речните връзки със солените води на Черно и Каспийско море увеличават риска от въвеждане от тези райони.

Така беше въведена Балтийската програма за мониторинг. Целите на Съвместния мониторинг на морската среда на Балтийско море са идентифициране и количествено определяне на ефектите от антропогенните зауствания/дейности в Балтийско море в контекста на естествените промени в системата, както и идентифициране и количествено определяне на промените в околната среда чрез регулаторни действия. Програмата включва хидрографски измервания, въздействието на антропогенните хранителни вещества върху морската биосфера, нивата на замърсители в отделните организми и въздействието на замърсителите върху структурата на общността.

Програмата за мониторинг на Балтийско море се изпълнява от Хелзинкската комисия. Програмата за мониторинг предоставя добра основа за разработване на обща представа за условията на околната среда в Балтийско море и начините за тяхното подобряване. Освен това са подписани двустранни споразумения, обхващащи мониторинга на околната среда на части от Балтийско море, като Ботническия залив между Финландия и Швеция и пролива между Дания и Швеция. Тези програми предоставят известна временна компенсация за липсата на програми за мониторинг в самите защитени морски зони .

Разбира се, Калининградска област и Русия като цяло сега са едновременно предизвикателство и пресилена заплаха за страните от ЕС с излаз на Балтийско море. Неадекватните действия на Литва вече доведоха до ново огнище на напрежение. Възможни са и други провокации. В отговор Русия може да предприеме мерки, които потенциално биха могли да подкопаят Балтийската стратегия на ЕС, което може да направи както балтийските страни, така и Брюксел по-предпазливи.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com