/Поглед.инфо/ КНДР е най-закритата държава на света, цялата ѝ политика е тайнствена по начало. Крайно загадъчно е и посещението там на официален представител на Германия – на началника на отдела на МВнР по въпросите на Източна Азия Мартина Тюмел. Дори за самото посещение се разбра от съобщение на посолството на Китай в КНДР, чиито представители участваха на една от срещите с немците. А и сами по себе си такива срещи са голяма рядкост: за последен път западен дипломат посети Северна Корея преди пандемията от коронавирус.

Но това е един случай, когато и скритото е очевидно: най-вероятно германската гостенка е говорила с корейските домакини за новата голяма война. Вероятно ядрена.

Колкото и да е странно, ние руснаците нямаме нищо общо. Допустимо е да се предположи, че част от мисията на Тюмел е била опит да откаже Пхенян от военно-техническо сътрудничество с Москва. Но едва ли такова може да се случи, защото това е по начало обречено и вредно за основната задача.

Пхенян няма доверие на Запада и в частност на Германия, която се приема като сателит на враждебните САЩ. Русия, напротив, официално се смята за съюзник и се намира с нея „в един окоп“. Списъкът с враговете и съюзниците на Пхенян е стабилен от десетилетия и нито веднъж не е бил преразглеждан.

Освен това германците нямат какво да предложат на другаря Ким Чен-ун. Те са само посредници между Вашингтон и Пхенян. А мисията, водена от тях, е толкова важна, че дори не се решиха да я усложняват с дразнеща молба за скарване с Москва.

Когато се крие самото провеждане на преговори, за показната и политизирана дипломация просто няма място: страните се стремят към резултат. За германците и представяните от тях американци резултатът е запазване на статуквото в смисъл, че на Корейския полуостров да не започва нова война, защото тя рискува да бъде съпроводена с използването на оръжие за масово поразяване.

Какъв ще е резултатът за другаря Ким и какво иска да постигне – това го знае единствено другарят Ким. Но той дава да се разбере, че войната не е далеч.

В последния ден на февруари се навършиха точно пет години от момента, когато лидерът на Северна Корея се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп. Това беше втората в историята среща на високо равнище КНДР-САЩ, а първата, година преди това, също премина с тяхно участие, благодарение на което младият маршал стана звезда на голямата политика, а корейският въпрос беше в центъра на вниманието на целия свят.

От това можеше да израсне нещо съдбовно, но някакъв китаец изяде недоварен прилеп (или както там всъщност възникна КОВИД-19), след което светът влезе в карантина, а за Северна Корея като че ли забравиха, още повече че там карантината продължи по-дълго, отколкото на други места.

След партньорът на Ким по „рестартирането“ – Тръмп – загуби изборите, а сменилият го Джо Байдън, нарекъл корейския въпрос основен приоритет, нито веднъж не се обърна към него. На първо място, ние силно го отвлякохме с Украйна. На второ място ръцете на Байдън не стигнаха до Корея, защото краката не го държат.

Уморил се да чака внимание, младият маршал извърши тектонични промени: преписа конституцията и анулира курса на дядо си и основател на КНДР Ким Ир-сен за мирно обединение с Южна Корея, обещавайки да я окупира, което навремето дядо му не успява.

Но великият вожд и вечен президент на КНДР няма ядрено оръжие. Внукът му има, освен това и разнообразни средства за доставката му, които в течение на последните години бяха изпитвани от севернокорейската армия – една от най-големите армии на планетата.

Всичко това е нужно за отразяване на възможната агресия от страна на САЩ, ако изхождаме от заявленията на Пхенян. Но само другарят Ким знае със сигурност. Той решава за какво е – за обединение на Корея насила или в северната ѝ част да не се променя нищо в течение на векове, на което войната противоречи.

Но Ким уточни, че ще окупира своя враг, съсед и „марионетка на САЩ“ (тоест Южна Корея), единствено ако Вашингтон не престане с провокациите. Така той остави на американците прозорец за диалог: предстои да се уточни какво Ким смята за провокации и как да се прекратят. Съдейки по всичко това е било изяснявано от немците след войнствените заявления на младия маршал.

Ако изхождаме от това, че мирът в Корея зависи от дипломатическия талант на германците, то край на мира в Корея. Масивният военен конфликт в Украйна, имащ за икономиката на ФРГ най-разорителни последици, стана възможен с усилията на германската „миротворческа“ дипломация, която по признание на бившия канцлер Ангела Меркел, е печелила време за ВСУ. В крайна сметка губещите са всички.

Примерно същото може да се каже за Югославия, в чийто кървав разпад германската дипломация взима най-активно участие. Опитвайки се да разреши конфликтът, Берлин още повече го разпалва, но при това разглежда югославския случай като завръщане в голямата политика след 40 години отсъствие от нея като пълноценен играч.

А днес всяко десетминутно интервю с германския външен министър Аналена Бербок е достатъчно, за да се разбере, че мирът в Корея ще увисне на косъм, ако германците решаваха нещо.

Но те са чисто и просто посланици на Вашингтон, разговорът с който, както може да си представим, се е опитвал да постигне другарят Ким. А главен във Вашингтон днес е Байдън – много възрастен човек, чиято психика е на границата с онзи свят и е травмирана от серия от външнополитически провали в пространството от Авдеевка до Афганистан. Трудно е да се стигне до него.

Когато от такива хора зависят въпросите на войната и мира, остава единствено да се тревожим или спешно да прехванем от тях миротворческата мисия, докато на Корейския полуостров наистина не започне ядрено сбиване. Там е възможно.

Превод: В. Сергеев