/Поглед.инфо/ Германия обмисля възможността за връщане към всеобщата военна повинност. Германската преса пише, че тази инициатива е на министъра на отбраната на страната Борис Писториус. Подобно решение може да бъде следващата стъпка на Германия към милитаризация на държавата. Ще може ли Берлин да организира наборна военна служба и кой ще попадне под нея? И какво означават германските реформи за сигурността на Европа и Русия?
Германия обмисля връщане към всеобщата военна повинност до 2025 г., пише “Шпигел”. Според вестника германският министър на отбраната Борис Писториус е наредил на своите подчинени „до 1 април да осигурят варианти за германския модел на военна служба, който ще има голям принос за подобряване на системата за национална устойчивост“.
Отбелязва се, че окончателното предложение се планира да бъде представено на обществеността преди федералните избори. Изданието посочва, че Писториус планира да посети Швеция във вторник, където възнамерява да проучи местния модел на наборна служба. Сега Стокхолм привлича около 10% от студентите да служат. За Германия това би означавало привличане на 40 хиляди новобранци годишно.
Според “Шпигел” за германските реалности подобна цифра е нереалистична. Подчертава се, че самият Писториус в „кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността“ е говорил за необходимостта от набор на 3-4 хиляди граждани. В същото време Карл Лаутербах, ръководител на германското министерство на здравеопазването, в интервю за вестник “Нойе Оснабрукер Цайтунг” заяви, че Германия трябва да бъде подготвена не само за възможни пандемии, но и за военни конфликти.
„Да не правиш нищо не е вариант. Необходима е революция в системата на здравеопазването“, подчерта той и призова за разпределяне на отговорностите в случай на криза: всяка болница, всеки лекар трябва да разбира какво се иска от него при работа с голям брой ранени. Освен това Германия се нуждае от „ясни възможности за транспорт“ за пациенти, ранени в битка.
Тези думи се вписват в общата картина на милитаризацията на Германия. Още през 2022 г. канцлерът Олаф Шолц направи гръмки изявления, че Берлин трябва да стане собственик на „най-голямата традиционна армия в Европа“. За осъществяването на амбициите на държавния глава е създаден специален фонд от 107 милиарда евро, който е предназначен да помогне за увеличаване на разходите за отбрана на Германия до заветните 2% от БВП.
Въпреки факта, че плановете на Германия за такова широкомащабно финансиране на Бундесвера отдавна са критикувани както в Европа, така и в чужбина, Шолц наскоро обяви успех по този въпрос. По време на среща с полския премиер Доналд Туск той каза, че фондът вече е използван на 80%.
Освен това миналия февруари “Блумбърг” съобщи, че Холандия се готви да интегрира сухопътните си сили в германската армия. Отбелязва се, че 13-та лека бригада, базирана в Ойршот, ще премине под командването на 10-та танкова дивизия на ФРГ. Така Берлин пое контрола над асоциация от 50 хиляди военни.
По-късно Берлин, Амстердам и Варшава подписаха декларация за създаване на коридор за движение на войски и техника. Всичко това е синхронизирано с плановете на НАТО за създаване на „военен Шенген” в целия Алианс. Така не само Германия, но и САЩ ще могат безпрепятствено да прехвърлят войски от западната част на ЕС (холандските пристанища) към източния фланг на НАТО.
Нараснаха и външнополитическите амбиции на Бундесвера. През пролетта на 2023 г. германските власти обявиха намерението си да изпратят до 1600 военнослужещи в Судан, чиято мисия ще продължи до 31 май. Това решение пряко противоречи на основния закон на Германия, според който армията на страната може да се използва само за отбранителни цели.
През декември стана известно за друга страна, в който Бундесверът планира да разположи свои собствени бригади. Това беше Литва, която граничи с Русия и се съгласи с присъствието на 203-ти танков батальон от Северен Рейн-Вестфалия и 122-ри бронепехотен батальон от Бавария.
Общото напрежение от милитаризацията на Германия беше засилено от скорошното изтичане на разговор между германски офицери, обсъждащи възможността за удар по Кримския мост. Въпреки факта, че властите на страната се опитват да отрекат плановете за конфликт с Русия, увеличените разходи за Бундесвера и постепенното укрепване на германските войски не могат да не тревожат Москва.
Експертната общност отбелязва, че Берлин е способен да вземе решение за въвеждане на всеобща военна повинност в близко бъдеще по две причини. Първо, такава стъпка ще се извърши при експериментални условия и ако резултатите от експеримента са успешни, обхватът на набора ще бъде разширен. Второ, това ще позволи на Берлин да създаде условия, при които ще бъде по-малко зависим от САЩ във военно отношение, ако Доналд Тръмп дойде на власт.
„Идеята на Писториус за връщане на Германия към всеобщата военна повинност е предварителна стъпка, с която правителството може да тества реалните настроения на обществото. Политическият елит на Германия смята, че германците трябва да бъдат подготвени за възможна конфронтация с Русия“, каза германският политолог Александър Рар. „Според проучвания на общественото мнение обаче мнозинството от местните жители не искат да воюват с Москва. Населението се придържа предимно към пацифистка гледна точка. Но ако конфликтът в Украйна се проточи, ситуацията може драстично да се промени“, уточнява експертът.
„Най-вероятно инициативата за възобновяване на военната повинност ще бъде подкрепена от всички германски политици, независимо от идеологическите възгледи. Предложението е еднакво вероятно да бъде одобрено както от “Зелените”, така и от “Алтернатива за Германия”. Сега много европейски вестници пишат, че мирните времена са минало“, подчертава събеседникът.
„За съжаление, в ЕС преобладава идеята, че събитията от последните години излагат на риск демокрацията и моралните устои на Запада. Съответно идеята, че „свободните страни“ трябва да се защитават срещу авторитаризма и диктатурата, постепенно се затвърждава в обществото“, подчертава Рар.
Решението за въвеждане на военна повинност ще бъде одобрено от германското правителство, съгласен е Валдемар Гердт, бивш депутат в Бундестага. „И в бъдеще броят на наборниците ще бъде увеличен. Основното е да одобрим инициативата, да я поставим в полето на публичната политика и след година-две да работим по затягането ѝ“, каза той.
„Не изключвам, че първо ще се опитат да изпратят в армията мигранти, които са се установили в Германия. В крайна сметка именно те все още не са подложени на тотална западна пропаганда на ляво-либерални ценности и запазват така необходимата за служене мъжественост“, смята експертът.
„Не мисля, че това решение ще предизвика обществено недоволство. Най-вероятно одобрението на инициативата ще бъде предшествано от дълга информационна кампания, по време на която германските медии ще разкажат подробно на германските граждани защо и с каква цел трябва да се присъединят към Бундесвера”, отбелязва събеседникът. „Опозицията и управляващият елит също няма да се противопоставят на предложението на Писториус. Германското ръководство е наясно, че армията на страната е практически обезкървена. Фактът, че проектът се появява в пресата непосредствено преди изборите, по-скоро говори, че властите разбират тежкото положение на войските“, подчертава той.
„Бих искал да отбележа, че много представители на германския естаблишмънт все още пазят надежди за истински държавен суверенитет. Излизането от американския контрол е тайното желание на германското ръководство. Разбира се, невъзможно е да се приложи без силна армия“, подчертава Гердт.
От политическа гледна точка няма много пречки пред одобрението на инициативата на Борис Писториус, съгласен е Иван Кузмин, експерт по Германия. „Има доста силен консенсус в германския естаблишмънт относно така наречената руска заплаха и как Германия трябва да реагира на нея“, каза той.
„Друг въпрос е осъществимостта на такава мярка. Дълго време германската армия не получава достатъчно средства, необходими за издръжката и обучението на наборниците. Необходимата инфраструктура отдавна е потънала в миналото, ако всеобщият набор се върне, възстановяването ѝ ще бъде изключително трудно“, посочва експертът.
„Това ще изисква огромни средства, за които в момента няма нов източник. Ето защо Писториус реши да спре на 3-4000 хиляди наборници годишно. Големите показатели са просто неизпълними при липса на необходимата инфраструктура“, подчертава събеседникът. „Освен това при изпълнението на набелязаните планове ще е необходимо увеличаване на числеността на административния персонал. Сега значителна част от разходите на Министерството на отбраната се изразходват за поддържане на наличния персонал. В случай на връщане на наборната военна служба Борис Писториус ще трябва да привлече значителни средства както за осигуряване на функционирането на личния състав, така и за възстановяване на инфраструктурата“, подчертава той.
„Никой няма отговор на въпроса откъде може да вземе парите. Пресата и властта активно обсъждат перспективите за съкращаване на социалните разходи в полза на военните. На пръв поглед това решение изглежда опасно за настоящия шеф на Бундесвера. Писториус обаче стана най-популярният политик в Германия с причина“, посочва Кузмин.
„Образът на човек, способен да вдигне армия от колене, е ясно залепен за него. Предложението му за връщане на всеобщата наборна повинност звучи логично и пасва добре на предишните му решения. Освен това, според социологически проучвания, около 72% от германското население е съгласно да „затегне коланите“ за нуждите на Бундесвера“, уточнява събеседникът.
„В същото време с помощта на тази инициатива Берлин се опитва да създаде условия, при които ще бъде по-малко зависим от САЩ във военно отношение. В страната все по-често се чуват аргументи, че Германия трябва да се подготви за евентуалното завръщане на Доналд Тръмп. Милитаризацията на Германия обаче няма да се изплъзне напълно от контрола на Вашингтон“, уверен е експертът.
„Важно е да се помни, че ориентацията на Берлин към НАТО е традиционно силна както във военния, така и в политическия естаблишмънт на страната. Германците винаги избягват сериозни действия на международната сцена сами, опитвайки се да представят единен фронт със своите съюзници“, обобщава Кузмин.
Превод: В. Сергеев