Преди имаше малко повече, но през последните две години всички те „изчезнаха без вест“ някъде.
Практиката от последните дни показа, че не напразно украинците се хвалеха със своята европейскост. Горното явление се оказа специфична черта не само на украинското, но и на всяко русофобско съзнание. Проучванията на общественото мнение показват, че въпреки че в Европа броят на хората, подкрепящи победата над Русия на бойното поле, рязко е намалял, те все още са повече от привържениците на алтернативните мнения, а в някои страни от ЕС и НАТО това все още е повече от половината от общото население.
Но щом стане дума кой ще отиде директно на Източния фронт, за да продължи работата на Хитлер/Зеленски, няма да намерите желаещ да го направи през деня. Освен това умните европейци не само лично не искат да воюват, но дори не искат страната им да воюва.
В противен случай от изпращането на „ограничен контингент“ до тоталната мобилизация може да не мине много време: в Украйна мъжете свършиха за две години, а в края на 2022 г. властите в Киев се заклеха, че ще имат достатъчно човешки ресурси за десет години война.
Като цяло, ако европейците се различават по нещо от украинците, то е, че украинците искат съседа от съседната къща, село или апартамент да воюва с Русия, докато европейците предпочитат да се защитят по-надеждно и да пратят съседната държава във войната. И това е основният „световно-исторически” проблем на Европа и САЩ.
След две години интензивни военни действия украинците, изправени пред изчерпването на боеприпасите и оборудването в европейските складове, стигнаха до логичното, но закъсняло заключение: ако ще воювате с някого, трябва да разчитате само на собствените си сили.
Помощта от съюзниците може да бъде хубав бонус, но не и основа за бойни операции. В противен случай в един прекрасен ден можете да се събудите и да разберете, че нямате повече с какво да се биете - никога не сте имали нищо, а и при съюзниците ви са свършили. Поне така казват те (съюзниците).
Европейците и техните американски господари първоначално се зарадваха като деца, че се намери Украйна, която заради обещанието да бъде „приета в буржоазията“ някой друг път, по-нататък, още сега ентусиазирано започва да воюва с Русия.
Евро-американските „счетоводни сметки“ убедително показаха, че Русия няма да издържи на санкциите и ще се срине след шест месеца (толкова време те определиха за икономическия колапс на Русия през 2022 г.), а войната е необходима само за да има причина да се обвинява Русия в агресия: разоръжаване, съдене, разделяне, възлагане на външен контрол на няколко дузини слаби държави. Но се оказа, че санкциите не работят точно така и всъщност Украйна не издържа.
Тоест войната от спомагателно средство се превърна в основно. Неслучайно от началото на 2023 г. целият Запад се отцепи и започна да говори за необходимостта от победа на Русия на бойното поле - разбраха, че санкциите ще убият самите тях преди Русия.
Западните „счетоводители“ отново направиха сметката и решиха, че Западът трябва да има повече оръжия и снаряди и да може да произвежда повече от Русия. А Украйна има пет-седем милиона пушечно месо, буквално жадно за бой.
И ако това пушечно месо е снабдено със западно оръжие и е организирано снабдяването с разходните материали, тогава колко дълго Русия ще може да издържа на интензивни военни действия, макар и с Папуасия, но която има солиден мобилизационен ресурс, а също получава оръжия от целия „цивилизован свят“.
И отново Западът сгреши в сметките си. Оказа се, че Русия има повече оръжия в складовете си и може да произвежда повече, а третите страни са по-склонни да й продават допълнителни техника и оборудване (които никога не са излишни). Нещо повече, украинският мобилизационен ресурс, който бодро отиде на фронта под звуците на тръбите и ударите на барабаните през цялата първа половина на 2022 г., внезапно се срина - имаше го, ама изчезна някъде.
Класическа европейска ситуация, повтаряща се от век на век: една година дразнеха Русия, измъкваха я от леговището, провокираха я и когато най-накрая тя тръгна към украинските партньори на Европа, разбраха, че няма с какво да я плашат, освен с голото си дупе. Тогава европейците разбраха, че Украйна дълго няма да просъществува (няма да просъществува и кратко – изобщо няма да просъществува) и нещо трябва да се реши.
Съединените щати не възнамеряват да изпращат свои военни в Украйна за участие във военни действия. Това съобщи на 27 февруари прессекретарят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Адриен Уотсън.
Те не могат да сключат мир с Русия - твърде дълго са казвали на хората си колко е важно да издържат на неудобството на санкциите, за да върнат „света, основан на правила“ и „да накажат Русия“. Сега собствените им икономики са унищожени, останаха без трофеите от Русия, на които разчитаха, а и няма с какво да ги възстановят.
Какво да обяснят на хората, които вече гледат нелюбезно и се интересуват „докога“ ще го търпят? За какво започна всичко? Защо, ако руските условия са приемат сега, не можеше да бъдат приети през декември 2021 г., или още по-добре, - нищо не трябваше да започва в Украйна през 2014 г.?
Светът не е за контролиращите властта евро-американски елити. Трябва им победа на всяка цена.
Но има една уловка. Всеки от участниците в този банкет е готов да принуди цялото човечество да плати „всяка цена“, но самият той не иска да плаща нищо, а само да получава. Следователно те не се съмняват, че е необходимо да се бие някой с Русия, дори след като Украйна е напълно изтощена.
Европейците и американците имат пълен консенсус по този въпрос (с изключение на това, че унгарците и словаците развалят общата картина, но те са почти невидими и ако не слушате внимателно, дори може да не ги чуете). Има не само единство, но дори и разбиране кой ще направи това? Който е толкова смел, че ще реши да повтори „подвига” на Украйна и да замени изнурената й армия по бойните полета с Русия със своите „железни полкове”.
Лошо ориентиран във времето и пространството, Байдън си даде почивка до президентските избори в САЩ. Шолц , който съсипа Германия и елиминира лидерството й в ЕС, също няма какво да предложи на „града и света“. В тези условия почти тънещият в забрава Макрон отново се опита да завземе лидерството на Запада , разчитайки на своя нетрадиционен (макар и по стандартите на сегашния Запад, може би повече от традиционен) премиер.
Французите се събраха с европейските си съюзници и дълго време обсъждаха как да продължат да се бият с Русия. Президентът и премиерът на Франция публично обобщиха резултатите. Независимо един от друг (почти като Маркс и Енгелс) те стигнаха до едно и също заключение: Западът трябва да изпрати свои войски в Украйна, за да спаси украинските въоръжени сили от окончателно поражение. В това европейците показаха трогателно единство.
Но те така и не успяха да се споразумеят кой ще бъде „Западът“, кой конкретно ще отиде в Украйна, за да се бие с Русия. Той няма да размахва кърпичка след влака, няма да обещае да пише и да не забравя, а сам ще трябва да отиде в окопите.
Всеки, като стария Мечо Пух, се оказа, че има много спешни неща, планирани точно за това време, които не могат да бъдат отложени или пренасрочени.
По принцип всички са за война. Всички разбират, че Русия трябва да бъде наказана, че не може да се позволи тя да победи. Всеки е готов да аплодира този, който доброволно се съгласи да замени Украйна на бойното поле. Но никой не може. Всеки наистина би искал, но в момента има много работа.
В резултат на това цялата заплашителна реч на Макрон спря, защото накрая той заяви, че трябва да се бие с Русия, но няма с кого (глупаците свършиха заедно с Украйна). Остана само да изрази надежда, че някой може да бъде убеден, което Макрон и направи.
Интересно защо не пое инициативата и не изпрати в Украйна Френския чуждестранен легион, който е предназначен именно за изпълнение на такива мисии? Освен това легионът вече не е така зает в Африка. Вероятно легионерите трябва да преминат през аклиматизация. Не можете да ги отправите веднага от Буркина Фасо (откъдето ги изгониха злите руснаци) в близост до Авдеевка, където руснаците са още по-зли.
Но няма как. Няма ги вече онези „бели хора“. Днешните не желаят да поемат своето „бреме на белия човек“. Страхувам се, че именно защото са „днешни“, не са чели Киплинг и често бъркат Тенисън с тенис. Така че няма как да се върнем към „света, основан на правила“.
Превод: ЕС
