/Поглед.инфо/ Франция отзова своя посланик от Италия в отговор на „недопустимите провокации” и „намесата” на Рим в нейните вътрешни дела. Безпрецедентна мярка – за първи път в следвоенните години двата близки съюзници и съседи се карат не на шега. Причините за спора са толкова дълбоки, колкото и кризата, през която минава Евросъюза. И те едва ли ще могат да бъдат отстранени без смяната на властта във Франция.

Пререканието между Париж и Рим, набиращо обороти от лятото на миналата година, когато бе формирано новото италианско правителство, излезе на ниво дипломатическа война.

Френското МВнР заяви, че Париж отзовава от Рим своя посланик, за консултации, което е обичайна дипломатическа формулировка, която се използва в случаите, когато една държава иска да посочи на друга своето недоволство от неговата политика. Подобни мерки не са толкова редки в международната практика, но не и между съюзници.

Така че, отчитайки и характера на отношенията между Франция и Италия, така и това, че те влизат в състава на Евросъюза, тоест междудържавно образувание, претендиращо, че постепенно се превръща от съюз на държави в единна държава, Париж наистина е предприел безпрецедентна крачка. Във френските заявления именно италианците са обвинявани в „безпрецедентно поведение”.

„Франция и Италия са обединени от обща история, заедно строят единна Европа… Френско-италианската дружба както никога е необходима за решаването на задачите, стоящи пред нас през XXI век”.

Но в течение на няколко месеца Франция става обект за повтарящи се обвинения, неоснователни нападки и възмутителни заявления… Такива прецеденти не е имало от края на войната. Едно е да имаш разногласия по един повод, а друго да инструментализираш отношенията с изборни цели. Последният случай на намеса е недопустима провокация, защото нарушава уважението към демократичния избор на приятелски народ.

Във връзка с тази безпрецедентна ситуация френските власти вземат решение да отзоват посланика си от Италия за консултации. Франция призовава Италия да действа в името на възобновяването на отношенията, основани на взаимна дружба и уважение”.

Тоест Еманюел Макрон толкова се е обидил на италианското правителство, че е решил да отзове посланика, което за двете държави е наистина уникална ситуация.

Франция и Италия за кратко воюват една срещу друга през 40-те години, когато Хитлер влиза в Париж, но след края на Втората световна, от която французите излизат победители, а италианците загубили, те отново стават най-добри приятели. Историята на двата народа е толкова здраво свързана, че това изглежда, че е логично развитие, а вече с образуването на Европейския съюз те изобщо се оказват в една лодка. При това като водачи, редом с Германия и Великобритания. Но сега Великобритания излиза от ЕС, а Германия е отслабена от вътрешнокоалиционни разногласия.

Така че спорът между французите и италианците е последното, което е нужно на строителите на Евросъюза, но той ще се засилва. И къде е причината?

В това, че в Италия управляват евроскептици, а във Франция евроинтегратори – и в условията на кризата на Евросъюза техните позиции ще стават все по-противоречащи си една на друга. Особено близо до май, когато ще се проведат избори в Европарламента. На тях френските и италианските власти ще играят съвършено противоположни игри. И след представянето на резултатите и свикването на новия общоевропейски парламент, противоречията ще се задълбочават.

Нали всъщност Франция и Италия в много отношения са просто две провинции на огромната супердържава – Евросъюза – оставайки при това отчасти и суверенни държави. Така че техният спор е едновременно и спор на властите на две независими държави и борба между две части на едно голямо цяло за власт над това цяло. И второ, което е по-важно: става дума за бъдещето на Евросъюза, тоест за съдбата на единна Европа.

Караницата между Париж и Рим започна още през юни, веднага след като евроскептиците успяха за първи път в историята да формират правителство в голяма европейска държава. „Пет звезди” и „Лигата” спечелиха италианските избори и създадоха коалиционно правителство, което оттогава се оглавява от безпартийния Джузепе Конте. Но реалните ръководители са председателите на двете партии, имащи ранг на вицепремиери – Луиджи ди Майо и Матео Салвини. Във Франция политически близка (особено на Салвини) е Марин льо Пен, споделяща с него възгледите за нуждата да се преразгледат самите принципи на устройство на Евросъюза. Но тя загуби изборите през 2017 г. и новите италиански власти трябва да си имат работа с Еманюел Макрон.

Той е човек, насочил се към усилване на евроинтеграцията, при това с ударение върху френско-германския съюз. Италианците в тази ситуация се оказват третия излишен, тях се опитват просто да ги игнорират, нали няма за какво да се говори с евроскептици? Но третата икономика в Евросъюза (след излизането на Великобритания) дори и обременена с дългове, няма просто така да стои настрани, докато немците и французите ще решават общоевропейските дела.

Още повече, че самото идване на власт на Ди Майо и Салвини е отговор на италианците срещу политиката на евроинтеграция. Тя не им харесва, те искат гласът на Италия и нейните интереси да бъдат взети предвид. Това е минимумът. Но как да ти се чуе гласът? Италия и в по-добри години не се слуша, да не говорим сега с такива дългове и с правителство, което е откровено враждебно на Брюксел и на Евроинтеграцията.

Но италианците заложиха не на своите способности, а на слабостта на своите опоненти. За слабо място е избран Макрон и то съвършено правилно. Спорът започва през юни – Макрон нарече заявленията на италианското правителство по миграционната криза лъжливи, а в отговор Салвини го нарече наглец. И се започна... Прекият спор бе избегнат, защото Макрон общува с премиера Конте, а Ди Майо и Салвини формално нямат отношения с външната политика. Но през последния месец нещата се промениха.

Италианците, формално действително се намесиха във вътрешните дела на Франция. Тук Париж е прав. Но от друга страна, какви могат да са вътрешните дела в една от страните в Евросъюза? Да не би да не засягат пряко другите страни, влизащи в ЕС, ако всички наоколо е общо, общоевропейски и от година на година трябва да става все по единно? Нали и самият Евросъюз постоянно се меси във вътрешните дела на своите членове и като колективен орган, и чрез дипломатическите канали на отделните страна. Например, когато натиска по Полша или Унгария. Или когато европейските страни още в началото на века отзоваваха своите посланици от Австрия в отговор на това, че там на власт дойде несимпатичен и „крайнодесен”.

Така че сега италианските министри-евроскептици бият ЕС и по-специално Франция със собствените им оръжия. В края на миналата година Ди Майо подкрепя френските „жълти жилетки”, а преди месец публикува отворено писмо, в което ги призовава да не се отказват. И не само заради Франция, а в името на Европа:

„Нова Европа се ражда. Европа на „жълтите жилетки”, социалните движения, пряката демокрация. Това е трудна битка, в която можем да се борим рамо до рамо. "

В същото време Ди Майо пише, че ако е необходимо, неговата партия е готова да подкрепи участниците във френското протестно движение. През последното десетилетие „Петте звезди” сами се родиха от низините, от протестната дейност на италианците, които никога преди не са участвали в политиката, но са недоволни от собствения си местен елит и европейските лидери - и сега те са станали управляващата партия. Сега „Ди Майо” вижда бъдещите съюзници в „жилетките” - и първото изпитание на политическата арена може да бъде през май на изборите за Европейски парламент.

Ясно е, че „жилетките” няма да получат много (освен това те ще поемат към различни партии, защото нямат свои собствени). Е, „Пет звезди“ започнаха от нулата - с факта, че бяха осмивани като „Клоунска партия“ (създателят на „Звездите” е Бепе Грило, известният италиански комик). В допълнение, Националният фронт на Марин Льо Пен, съюзник на другия италиански вицепремиер Матео Салвини, определено ще получи най-много гласове във Франция.

Който също подкрепи „жилетките”, а преди две седмици нарече Макрон „двуличник” и „ужасен президент”, изразявайки надеждата, че французите скоро ще се отърват от него. След това френското външно министерство връчи протест на италианския посланик, а Макрон заяви, че италианският народ "”заслужава лидери, съизмерими с височината на тяхната история”.

А във вторник политиците преминаха от думи към дела. Ди Майо дойде в Париж, но не при Макрон, а при „жълтите жилетки”. На този ден във френската столица се проведе първата съвместна протестна демонстрация на профсъюзите и „жилетките”, а след нея италианският вицепремиер се срещна с един от лидерите на ЖЖ Кристоф Чанцел и техните кандидати на предстоящите избори за Европейски парламент.

И той публикува съвместна снимка в „Туитър”, като написа „Вятърът на промяната прекоси Алпите”. След това последва изтеглянето на посланика на Франция от Рим.

Сега няма път назад: ако „вятърът на революцията” не се разруши, тогава най-малкото ще притисне Макрон в ъгъла (за начало, отслабвайки позицията му чрез поражението на партията му на изборите за Европейски парламент), или френският президент, който се представя като Наполеон, ще премине Алпите в обратна посока и ще се опита да накаже италианците. Той обаче няма възможности за това - международната позиция на Макрон е слаба. Въпреки всичките флиртове с Меркел, точно сега той реши да спори с нея за „Северен поток – 2” и не установи диалог с Путин, а Тръмп му се смее. И най-важното е, че зад гърба му я няма „старата гвардия”, а уморена полицейска сила, заета с разпръскване на „жълтите жилетки“.

И след майските избори за Европейски парламент и двете страни ще се окажат в нова политическа реалност - да, общоевропейска, те също са части от едно цяло. Или бяха?

Превод: В.Сергеев

ПРОЧЕТЕТЕ ПО-ДОЛУ:

Зов към читателите на Поглед.инфо и зрителите на ПогледТВ

Уважаеми читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ!

Ние съществуваме благодарение на безвъзмездната жертвоготовност на екипа, с който работим, за да представяме различната гледна точка по редица значими обществено-политически проблеми у нас и по света и не ползваме държавно, партийно или каквото и да е друго финансиране.

Това не е най-успешната формула за оцеляване в днешно време и не може да продължава до безкрай.

Ето защо се обръщаме към всеки един от вас, ако сте удовлетворени от съществуването на Поглед.инфо и ПогледТВ, опитайте се да ни подкрепите, за да ни има по-дълго време като островче на свободата.

Ние няма да ви подведем!

Ще бъдем верни на избраната линия, докато ни има!

"Еврокариери" ЕООД
Дарение за Поглед.инфо и ПогледТВ
IBAN: BG90UBBS80021062013420
BIC: UBBS BGSF
МОЛ: Румен Петков

Благодарим ви за подкрепата!

pogledreporter@abv.bg