/Поглед.инфо/ Гигантското газово находище „Грьонинген“, разположено в Холандия, пресъхна. Това събитие е от решаващо значение не само за цяла Европа. Според прогнозите, недостигът на синьо гориво в Европейския съюз ще се увеличи. Как това се комбинира с прехода на европейците към възобновяеми енергийни източници и какво се случва от гледна точка на Русия?

Според годишния доклад на нидерландския национален газов оператор „ГазТера“, Холандия през 2018 г., за първи път от началото на 60-те години, става нетен вносител на природен газ. Това се дължи на глобалното изчерпване на газовото находище в Грьонинген, което е открито на дъното на Северно море още през 1959 г. и е пуснато в търговска експлоатация през 1963 г.

Докладът „Краят на газа“ в Холандия е само част от общоевропейския процес на изчерпване на находищата на въглища, нефт и газ. До 2018 г. Норвегия е единственият европейски износител на нефт и газ, а Полша за въглища. Всички други европейски страни (с изключение на страните от ОНД) вече са преминали към внос на минерални горива. А общият енергиен дефицит на Европа през 2017 г. достигна огромната цифра от 760 милиона тона петролен еквивалент (TOE), което представлява около 45% от общото потребление на първична енергия в Европейския съюз - 1,689 милиона TOE (според статистическия доклад на BP Energy Outlook 2018).

В близко бъдеще Европа ще трябва драстично да увеличи вноса на природен газ, тъй като всички проекти за възобновяема енергия не позволяват да се замени загубата на енергия от минерални горива.

Европа: поглед от „птичи полет“

Населението на Европа (в рамките на ЕС) от 2017 г. възлиза на около 512 милиона жители. Ако добавим към тази цифра и редица малки страни, които не са членки на ЕС в Скандинавия, на Балканите и в централна на Европа, ще достигнем цифра от 550 милиона. Това представлява около 40% от сегашното население на Китай, най-многочислената страна в света. Освен това Европа, заедно с Индия, Нигерия, Индонезия, Източен Китай и бреговете на САЩ и Бразилия, е един от най-гъсто населените региони на света.

Европейският съюз е третият по големина потребител на първична енергия в света.

През 2017 г. енергийното потребление на ЕС възлиза на 1.6989 млн. тона, което се равнява на 13% от световното потребление на първична енергия. В исторически план енергийното потребление на глава от населението в ЕС е било най-високо преди началото на кризата от 2008 г. и възлиза на 3,71 тона през 2006 г. Това е доста високо ниво. За сравнение, в Китай през 2017 г., въпреки своя дял от 23% от световния енергиен пай и първото място в общото потребление на енергия, притежава специфично потребление от едва 2,14 TOE. По-високо, отколкото в Европейския съюз, потреблението на енергия е само в САЩ (6,87 TOE на глава от населението) и в северните страни, които традиционно консумират голямо количество топлинна енергия - например в Русия (4,83 TOE) и Канада (9,5 TOE). Тази стойност има много ясно изразена диференциация по страни: ако за Германия през 2017 г. тази цифра е 3,86 TOE, за Франция - 3,61 TOE, то за Великобритания е 2,72 TOE, за Полша - 2,71 TOE, за Португалия - 2.23 TOE, а за Румъния - 1.69 TOE, което доста добре отразява разликата в стандарта на живот и в БВП на глава от населението на различните страни от Европейския съюз.

Така за момента Европа твърдо разчита на газ, нефт и въглища, всяка от които може да бъде внезапно изключена от „иглата“. Например, във връзка с рязката промяна в международната ситуация. За Европа такова изключване ще доведе не само до икономическата криза, но и до радикален пробив на съществуващия световен ред, станал обичаен в последните два „златни“ века на Европа, когато този субконтинент плува в изобилие от енергия.

За Русия това означава, че на западните си граници има „втори Китай“ по отношение на населението и нивото на енергийно потребление, което едва ли ще се откаже доброволно от икономическия, социалния и културния ред, създаден от „тучните“ XIX и XX век.

Газовите паузи приключиха и се разотиваме? Ами не!

Газовият дефицит, който възникна в Европа още в началото на 70-те години и накрая се превърна в постоянен фактор в средата на 90-те години, вече може да се възприеме като „хронично заболяване“, изходът от който не се вижда в Европа. В същото време, на пръв поглед, с такъв значителен внос на газ е възможно да се живее доста комфортно, тъй като общоевропейският недостиг на газ е само около 180 милиона тона, а недостигът на петрол достига 480 милиона тона годишно, а други 120 милиона се падат на вноса на въглища.

Проблемът с недостига на газ в Европа е различен - той е постоянен и засега със слабо контролиран растеж. В допълнение има спад в европейското производство на газ, чийто ярък пример е изчерпването на холандския басейн Гронинген,

Вторият фактор за нарастването на дефицита на газ е практически програмираният преход на Европа към по-значително потребление на синьо гориво.

Първо, този процес се определя от няколко енергийни инициативи на страните от ЕС. По-специално, можем да споменем плановете на Германия да изостави производството на въглища в допълнение към вече недвусмисленото отхвърляне на използването на атомни електроцентрали. Трябва да си припомним провала на френския епос с прехода към ядрени реактори от четвърто поколение (което, макар и „щастливо”, приключи с пускането в експлоатация на първия блок с новия реактор EPR-1600 в КНР в края на миналата година, все пак зададе много неприятни въпроси относно модернизацията АЕЦ за Франция).

Колкото и странно да изглежда, друг важен фактор за увеличаване на дефицита на газ е самата европейска енергийна стратегия, която предполага масов преход към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), по-специално вятър и слънце. Проблемът на вятърните и слънчевите възобновяеми източници е тяхното непостоянство. Прогнозата за времето не може да гарантира точна прогноза за нивото на производство на електроенергия от вятърни мелници и слънчеви батерии, поради което е необходимо да се „поддържат панталоните“ на възобновяемата енергия почти в реално време, по минута. За тези цели въглищните или атомните електроцентрали не са подходящи - тяхното генериране се променя в часови или дори дневен диапазон. Но газовите турбини са почти идеално допълнение към възобновяемите енергийни източници, тъй като те могат да започват или да спрат производството си почти незабавно.

В резултат на това изведнъж се оказва, че природният газ все още е „по-жив от всички живи“. Краткият период между нефтената ера и триумфа на мирния атом и термоядрената енергия, който беше планиран като „пауза на газа“, очевидно е очертан. А Европа се намира в позицията на газов потребител, който няма никакъв газ в недрата си, при немалки апетити както и преди да ходи на балове в кристални пантофки и да води богат живот.

А сега малко цифри

Какво можем да очакваме в близко бъдеще, в перспектива от пет до десет години, на европейския газов пазар?

Според повечето оценки, до 2025 г. потреблението на газ в Европейския съюз ще достигне 500 милиарда кубически метра годишно, а за „голямата” Европа може да премине знака от 550 милиарда кубически метра. До 2022 г., като част от инерционния сценарий, вносът на природен газ в Европа ще се увеличи до 290 милиарда кубически метра газ годишно, което съответства на относително увеличение от 45%!

По някакъв начин растежът на вноса не може да се ограничи: за същия период, според най-консервативните оценки, около 36 милиарда кубически метра газ ще „изчезнат” в самия ЕС, главно поради изчерпване на стари находища.

Няма последна надежда за последния европейски износител на природен газ Норвегия - от няколко години тази страна балансира на плато с 117 милиарда кубически метра газ годишно и няма нови находища. Единственият голям обещаващ газов обект на разположение на Норвегия е така наречената Фединска арка, която се намира в „сивата” гранична зона на шелфа Баренцово море, демаркирана по споразумение между Русия и Норвегия през 2011 г. Според същото споразумение, Норвегия не може да продължи с развитието на Фединското находище без участието на Русия. Но дори и в случай на успешно развитие на тази структура, чиито запаси могат да се окажат дори по-големи от резервите на Штокманското поле, Норвегия и Русия ще се нуждаят от повече от една година, за да създадат комплекс за производство на газ във високи географски ширини.

В действителност, на разположение на Европа и ЕС има само един надежден доставчик на природен газ, който може бързо да увеличи обема на износа - руския Газпром. Практически няма съмнение в това: през 2015 г. „Газпром” е доставил 159 млрд. куб. м газ на Европа и Турция, а през 2017 г. обемът на руските доставки надхвърля 192 млрд. Куб. Метра. Разбира се, и руските, и американските доставки на втечнен природен газ (ВПГ) ще могат да осигурят някакъв дял, но този газ е фундаментално по-скъп от този по газопровода.

Този растеж веднага се отрази върху натоварването на експортните тръбопроводи: ако през 2016 г. основните капацитети на руския износ, според сайта entsog.eu, бяха натоварени с 65%, до 2017 г. натоварването им се увеличи до 75%. През 2018 г. изобщо се случи едно „чудо“: през газопровода „Северен поток“ с номинален капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно „Газпром“ изпомпва 57 милиарда кубически метра.

Европа я очаква интересно десетилетие: в края на тази година договорът за украински транзит официално изтича, има постоянна политическа суматоха около „Северен поток-2”, американският шистов газ няма да достигне Европа ...

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: В.Сергеев