/Поглед.инфо/ Лидерската криза на по-големите европейски държави отвори пътя за екстравагантни герои

Премиерът на Холандия Марк Рюте е може би най-влиятелният политик в съвременна Европа. Той изигра почти централна роля за това, че отношенията между Русия и Европейския съюз днес се намират в най-ниската си точка. И в най-важните процеси в Европа, които не засягаха пряко Русия, той също беше много забележим.

А днес той е безспорен фаворит в надпреварата за поста генерален секретар на НАТО. И това не е изненадващо, като се има предвид от една страна, личното му влияние, а от друга - мястото, което Холандия заема в западния свят.

През последните 10-12 години Рюте предоставя постоянни информационни възможности да говори за себе си. От 2010 г. е министър-председател. Единственият сравним с него по политически опит човек е най-харизматичният политик в съвременна Европа – унгарският премиер Виктор Орбан. Само че страната, която той представлява, е много по-бедна от Холандия. И въпреки целия си чар и пламенни речи, той не е в състояние да се конкурира с холандския си колега по отношение на влияние върху европейските дела.

Настоящата позиция на Рюте като почти „старейшина“ и „патриарх“ на европейската политика беше до голяма степен случайност. През 2021 г. германският канцлер Ангела Меркел напусна политиката, а в същото време младият и амбициозен австрийски канцлер Себастиан Курц беше изхвърлен от нея. Олаф Шолц, който зае поста на Меркел, нямаше нито харизма, нито международен опит. Френският президент Еманюел Макрон натрупа необходимия опит едва наскоро. Освен това той е преследван от безкрайни скандали.

Германия и Франция се оказаха в „лидерска криза“. Следваща по „ранг“ държава в ЕС е Италия, но там премиерът Джордже Мелони също е новак и също принадлежи към евроскептиците. Изчезва и Испания с нейната политическа нестабилност също губи позиции.

И в такива условия на преден план излезе дългогодишният премиер на следващата по „класиране” страна от ЕС Холандия. Освен това на Рюте не му липсва международен опит и заради способността си да се измъква от всякакви политически неприятности той получи прякора „Тефлоновия“.

Голяма част от влиянието на холандския премиер се дължи на специалното място на страната му на картата на западния свят. Холандия е нещо като „връзка“ между Германия и Франция, от една страна, и САЩ и Великобритания, от друга. Те бяха допуснати от американците във „втория кръг” на вземане на решения в НАТО. В допълнение, Холандия, с не по-малко основание от Германия, Франция и Италия, може да се счита за страна основател на европейската интеграция. Още повече, че започва именно със създаването на Бенелюкс преди 76 години...

Холандия е една от най-богатите страни в Европа и има този статут от няколкостотин години. Разполага със собствено производство на полупроводници и микрочипове. Но има и едно от най-големите пристанища в света - Ротердам. Има и електроника, химическа промишленост, голямо военно производство, селско стопанство и мощна банкова система. Затова е естествено при криза на личностите в Германия и Франция нейният премиер да излезе на преден план в ЕС.

Холандия не е от големите държави, но не е и малка. 18 милиона души вече са сериозно число. Още повече, че в миналото е била и колониална сила... Така че освен посредник между англосаксонците и континенталните европейци, тя играе и ролята на „мост” между големите и малките държави в Европа.

Към това можем да добавим, че холандците първи в света легализираха съвременните „ценности“ под формата на еднополовите бракове и евтаназията. Така че това, което имаме пред себе си, е огледало на съвременния Запад, също и по отношение на „напредналите“ социални и битови „ценности“.

Към това се добавят личностните черти на Рюте. 57-годишният политик е скромен в ежедневието, лесно може да дойде на работа с велосипед и да отиде да хапне в най-близкото заведение. Той съчетава работата си като министър-председател с преподаване на социални науки в училище в Хага. Прощават му се съмненията, че е гей (които обаче той не го потвърждава) и публичните признания, че се разхожда из собствената си резиденция... гол. Все пак Холандия е пример за общество на „свободен морал“.

Дълги години Рюте работи за Unilever, един от най-големите световни производители на храни и битова химия. И вече от бизнеса се премества в политиката, оглавявайки либералната, проатлантическа Народна партия за свобода и демокрация, с която печели четири пъти избори.

Тоест, тъй като е близо до хората, той има връзки както сред „капитаните на бизнеса“, така и в холандския и европейския политически елит. С други думи, в негово лице има още един „мост“ - сега между „висшето общество“ и обикновените граждани.

Рюте дължи голяма част от популярността си на затягането на имиграционната политика. Редица предприети от него мерки дори доведоха до влошаване на отношенията с Турция през 2017 г. Той не искаше да дава пари на Унгария и Полша, които „отстъпиха от демокрацията“. За Орбан Рюте стана почти враг номер едно на континента.

Но това само увеличи бюрократичната тежест на холандския политик в Европа, като при това успя да добави гласовете на обикновените холандци на изборите. По свой собствен начин той защитаваше интересите на страната си и на ЕС.

С всичко това Рюте си позволи да спори със „силните на този свят“. Той открито се скара на Меркел за миграционната й политика на „отворени врати“ и решително затвори границата с Германия. Въпреки че отношенията със САЩ винаги са били на първо място за него, той отказа първо на Барак Обама, а след това и на Доналд Тръмп в създаването на Трансатлантическата зона за свободна търговия.

Това му спечели допълнителна популярност както сред хората, така и в чиновническите кабинети и през 2017 г. той вече можеше да претендира за ролята на „втори в Европа“.

Отношенията му с Русия и към Русия също добавиха „апаратна“ тежест към дългогодишния холандски премиер. До 2022 г. Холандия беше сред първите пет най-големи търговски партньори на страната ни в продължение на много години.

Идващ от големия бизнес, Рюте се опита да не пречи на бизнес връзките, но се отнасяше изключително хладно към страната ни, смятайки я за царство на „неуважение към правата на гражданите“ и „липса на свобода за бизнеса“. Естествено, той прояви повишен интерес към положението на сексуалните малцинства.

При Рюте Холандия започна да обръща повишено внимание на вътрешните процеси в Русия и по-специално да издава доклади за състоянието на правата и свободите у нас. Не е изненадващо, че именно срещата му с Владимир Путин през април 2013 г. отразява неразбирателството между двата свята. Докато руският президент говори за суверенитет и традиционни ценности, Рюте настоява за „модерните ценности, които нямат граници“. Оттогава лидерите на двете страни не са разменяли визити.

Когато самолетът MH-17 се разби над Донбас през юли 2014 г. , Рюте буквално няколко часа по-късно обвини Русия за всичко. По негова инициатива Европейският съюз прие прословутия „трети пакет“ санкции, който остана основен до 2022 г.

Холандският премиер се противопостави на всякакви опити за тяхното смекчаване и започна активно да въоръжава Украйна още преди началото на СВО. Така че когато Рюте с напускането на Меркел стана политик номер едно в Европа, стана ясно, че с нея няма да може да се договори нищо.

В същото време Рюте изобщо не може да се нарече „ястреб“. При него растежът на холандските военни разходи се случи по-бавно от този на повечето съюзници в НАТО. Той също не прави твърде войнствени изказвания. По всички параметри идеалният генерален секретар на НАТО - не харесва Русия, но знае кога да спре и няма да започне война. Приемливо както за Европа, така и за САЩ. Сега той ще стане и координатор на антируската политика на Запада. Освен всичко друго, по-добър кандидат за това, при тях просто не може да се намери.

Превод: ЕС