/Поглед.инфо/ Избирането на Манюел Макрон за президент на Франция беше посрещнато с една степен по-малко възторжена реакция, отколкото тази на Силви Гулар, либерален френски политик от Европейския парламент и съюзник на новоизпечения 39-годишен държавен глава. „Най-накрая! Най-накрая Европа и Франция са примирени“, възхищава се Гулар. “Какъв символ: ориентиран към бъдещето млад президент влиза в Лувъра на френските крале под звуците на химна на Европа“.
В Полша официалната реакция явно не беше толкова топла. В писмо до Макрон президентът Анджей Дуда изрази надежда френско-полският диалог да „се изгражда на принципите на взаимно уважение на равноправни държави и свободни народи“. По-малко от седмица по-рано Дуда при изява по полската телевизия, с още по-хладен маниер заяви, че ако победи, Макрон ще трябва да се потруди, за да върне в Полша доверието към Франция.
Контрастът между топлината, с която Западна Европа прие победата на Макрон, и по-сдържаната реакция в страните от Централна и Източна Европа подчертават растящото разделение между много от отдавнашните страни-членки на ЕС на Запад и новите на Изток.
Линията, която би разделила Европа наполовина, не съществува, но конфликтните национални интереси, ценности и виждания за бъдещето създават опасност някои държави от всяка от страните да се понесат в противоположни посоки, поставяйки под заплаха единството на Евросъюза в дългосрочна перспектива.
Търканията между Западна и Източна Европа са част от две нови тенденции, безпокоящи европейските политици, които досега призовават към „единна и свободна Европа“, от времето на бившия президент на САЩ Джордж Буш-старши през май 1989 г., когато Студената война вървеше към края си.
Бунтовник от ЕС:1. Виктор Орбан
Консервативният националист Виктор Орбан е премиер на Унгария от 2010 г. и е човекът, който провъзгласи създаването на първата в ЕС „нелиберална демокрация“. Брюксел го разкритикува за политиката за прилагане на крути мерки против съдилища, медии, научни кръгове и гражданското общество.
Друга тенденция засяга Албания, Македония, Сърбия и други балкански държави, които се стремят към членство в ЕС. Дадената перспектива е непостижима за тях поради растящия списък от възможни беди, включително поради наличието на места на ожесточено етническо напрежение, политическа нестабилност, слаба държавна администрация, уязвима икономика, корупция и организирана престъпност.
Само единици експерти по Балканите вярват във възможността за повторение в близко време на войните от 90-те години на миналия век в бивша Югославия. Въпреки това работещият в университета на Северна Каролина Димитър Бечев предупреждава, че проблеми могат да възникнат във връзка с „растящото разочарование на Запад от този регион, в съчетание със стагнацията и отстъпление на демокрацията“. Такова развитие на събитията, ако не бъде предприето нищо, може да осъди балканските държави на откъснато от външния свят съществуване извън ЕС, правейки ги жертва на руското влияние и примамващо ги към националистически проекти, насочени към прекрояване на граници.
Съмнения за приемане
Сгъстяващите се над Балканите облаци и различия между западната и източната части на ЕС са свързани помежду си явления. Всяко от тях отразява разочарованието сред западноевропейския политически елит, практически парализиран от процеса на интеграция в ЕС през последните 10 г. Западняците, склонни да обвиняват за това предполагаемите смутители на спокойствието и изоставащите сред източните държави от ЕС, демонстрират нежелание да решат своите трудности за сметка на ускоряване членството в организацията на държавите-кандидатки от Югоизточна Европа.
Бунтовник от ЕС: 2. Ярослав Качински
Бивш премиер, 67-годишният лидер на управляващата в Полша партия „Закон и справедливост“ е движещата сила в процеса на възраждане на десните сили в своята страна. Неговият политически мироглед съчетава в себе си традиционни католически ценности, евроскептицизъм и недоверие към Германия и Русия.
Керсти Калюлайд, президентът на Естония, която през юли поема шестмесечното председателство в ЕС, е един от тези хора в страните от бившия Съветски съюз, които се стремят да поддържат единството в ЕС и смятат разширяването на изток за исторически успех. „Всички тези, които се присъединиха, станаха по-самостоятелни, както и почти всички първоначални страни-членки“, каза тя в интервю за „Файненшъл таймс“.
В хода на президентските избори във Франция Макрон насърчаваше силно проевропейска платформа, но на повърхността изплува също и вътрешното напрежение в ЕС.
Консервативното националистическо правителство на Полша беше възмутено, когато Макрон критикува неговата привързаност към стандартите на демокрацията и върховенството на закона в ЕС. Той даже сравни де факто лидера на Полша Ярослав Качински с авторитарния президент Владимир Путин, който е като заседнала кост в гърлото на мнозинството поляци.
Макрон се закле да предприеме мерки в цяла Европа по отношение на Полша и Унгария в рамките на три месеца след встъпването си в длъжност. Правителството на Виктор Орбан, премиерът, който се гордее със създаването на „нелиберална демокрация“ в Унгария, предизвика буря от негодувание от страна на Макрон и други западни европейци, доколкото прие закон, заплашващ със закриване Централноевропейския университет в Будапеща – крепост на регионалната академична независимост.
Обединяващата сила: Керсти Калюлайд
Бившият член на Европейската сметна палата Керсти Калюлайд стана президент на Естония през октомври 2016 г. Осъзнавайки, че нейната малка страна граничи с Русия, Калюлайд подчертава необходимостта от единство в ЕС и НАТО в качеството на гаранции за независимостта на Естония.
Томас Норд, депутат от Бендестага и председател на германско-полската парламентарна група, настоява, че предупреждението на Макрон за санкции от ЕС вероятно няма основания. „Всичко, каквото може да се направи в съответствие с договорите в ЕС, е прекратяване правото на глас на страната, но това ще бъде като хвърляне на атомна бомба. И как подобна стъпка би се отразила на националистите? Тя може да предизвика обратен ефект и да им е от полза“, каза той пред кореспондент на „Файненшъл таймс“.
Други политици в Берлин са на мнение, че Германия, независимо от цялата тревога, предизвикана от поведението на правителството във Варшава, ще се постарае Полша да не бъде наказана. Повече от 70 г. след зверствата на фашистите през Втората световна война съвременното немско ръководство все още чувства моралната отговорност по отношение на полския народ. Освен това, бъдейки най-големия източноевропейски съсед на Германия, Полша заслужава търпение и разбиране от страна на немците.
Но Макрон говори за повсеместно нетърпение от страна на Белгия, Франция и други техни единомишленици сред западните страни по отношение на източни държави като България, Унгария, Полша и Румъния. Западът обвинява последната група за това, че се отдават на популистки национализъм, отнасят се с високомерие към основните ценности на ЕС, пропити са от корупция и предлагат минимално сътрудничество по проблемите на Европа с бежанците и мигрантите. Премиерът на белгийска Валония Пол Мание засегна този въпрос през февруари, когато поиска след Великобритания от ЕС да излязат Полша, Унгария, Румъния и България.
Страхът от „двускоростен“ ЕС
Хващайки се за възможността, предоставена й от победата на горещия привърженик на ЕС Макрон, западната група държави вече се готви за скок в интеграцията помежду им. Те няма да се спрат, дори ако мнозинството от бившите комунистически страни, влезли в ЕС между 2004 и 2013 г., се откажат да се присъединят към тях. Основания за такава стъпка бяха показани в неотдавна представената от Еврокомисията „Бяла книга“ , в която се предлага отбрана, вътрешна сигурност, данъчно облагане и социална политика да бъдат направени сфери, в които страните при желание могат да сътрудничат по-тясно.
Сръбският привърженик на твърдата политика: Александър Вучич
Избраният миналия месец за президент на Сърбия Александър Вучич е бивш радикален националист, който след това нееднократно е изразявал съжаление във връзка с военните престъпления на босненските сърби. Вучич често разиграва руската карта по пътя на Сърбия към ЕС.
Само че по-амбициозни идеи като призива на Макрон за назначаване на финансов министър на еврозоната, могат да се окажат в дадения момент пълна фантазия. На девети май – в Деня на Европа – председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер отбеляза, че междудържавен министър на финансите може да отведе съюза в опасни води, доколкото предложението засяга деликатните въпроси на националните бюджети, демокрацията и прозрачността.
Той би могъл да добави, че немската подкрепа за такива френски инициативи ще зависи от успеха на Макрон при реализацията на неговите предизборни обещания за предприемане на мерки в интерес на деловите кръгове, реформа на пазара на труда и модернизация на държавния сектор. А бившият президент на ЕС Херман Ван Ромпой каза, че в случай на успех на Макрон Германия е длъжна да се заеме с разработването на съвместни планове след парламентарните избори през септември.
Ван Ромпой се застъпва за френско-немски действия по отношение на по-широките възможности за държавни инвестиции и социални разходи в замяна на по-строго прилагане на данъчни правила по други пера на разходите. За невлизащите в еврозоната столици даже и такива ограничени инициативи, насочени към укрепване на еврозоната, съдържат потенциалната възможност за отделяне на Западна Европа от голяма част от Източна – още повече, че излизането на Великобритания от ЕС ще лиши невлизащите в еврозоната държави от техния най-силен представител.
Страхът от създаване на „двускоростен“ ЕС обяснява срещата през март на лидерите от Вишеградската четворка – Чехия, Унгария, Полша и Словакия – с искане за „справедливо третиране“ на всички страни-членки. Те също така отправиха предупреждение срещу „дискриминация, основана на валута“ и предложиха повишаване равнището на националния контрол над политическия и законодателен процес в Евросъюза. Но само четири дена след срещата на Вишеградската четворка лидерите на Франция, Германия, Италия и Испания одобриха концепцията за Европа „на различни скорости“.
Бившият бунтовник: Хашим Тачи
Бившият командир на партизанска организация и премиер Хашим Тачи миналата година беше избран от парламента за президент на Косово. Той предупреди, че отказът за приемане на Косово в ЕС ще стане поредната стъпка по пътя към създаването на т. нар. Велика Албания.
„Има нужда от Европа на различни скорости, в противен случай ние може да заседнем“, заяви канцлерът на Германия Ангела Меркел на срещата във Версай. „Ако Европа заседне и престане да се развива, то всички усилия за благото на света ще се сблъскат с опасността по-бързо, отколкото е възможно да си представи човек.“
Полша, която ще стане пета по големина страна в ЕС след напускането на Великобритания, светна с отсъствието си във Версай. Нейният глас, независимо от всичко, е доста важен по въпросите за европейската отбрана. Както и други страни от Централна и Източна Европа, живели под властта на Москва, а сега влизащи в НАТО, Полша не бърза да се измъкне изпод американския „чадър на сигурността“ заради някакви си мъгляви западноевропейски идеали за самодостатъчност по въпроса за отбрана. „Няма да бъде лесно преразглеждането на военните приоритети на ЕС. Някои страни от Европа, по-точно източните, в действителност са по-лоялни на Вашингтон, отколкото на Брюксел“, написа кореспондента за Европа Беда Романо.
Поддръжка на членството
На Балканите същественият въпрос е доколко силен е стремежът на западноевропейските страни за нов рунд от разширяване на ЕС, а също така бъдещето на Югоизточна Европа, ако се изясни, че разширяването е приключило през 2013 г. с приемането на Хърватия. В региона, простиращ се навремето извън османско-хабсбургските граници, опасността за държавите от страна на бившата Османска империя е в това, че безкрайното отлагане на влизането в ЕС ще предизвика спад в обществената подкрепа за него, разрушавайки и без това крехките демократични институции и засилване на политическото напрежение – както стана в случая с Турция.
ЕС поддържа формални процедури за приемане за балканските държави. Черна гора отвори 26 от 35-те необходими за получаване на право за влизане в блока „глави“ или направления на политиката. Но изпълни само две. Преди година влезе в сила Споразумението за асоцииране на ЕС с Косово, откривайки пред бившата сръбска провинция пътя за членство в съюза. Но държавата не може да влезе в съюза, докато правителствата на страните от блока не постигнат пълното й помирение със Сърбия. Освен това пет държави от Евросъюза отказват да признаят Косово за суверенна държава дори сега почти девет години след провъзгласяването на независимостта й.
Ключова държава в региона се явява Сърбия, където на 2 април за президент беше избран Александър Вучич. Изглежда, че ЕС смята Вучич за ефективен и обаятелен лидер, който заслужава поддръжка за своята искреност по отношение на европейското бъдеще на Сърбия и стремеж за ограничаване влиянието на Русия на Балканите.
„Сърбия е на пътя за влизане в ЕС“, казва един от влиятелните членове на Европарламента Дейвид Макалистър.
Ако това е така, то пътят ще бъде трънлив и без определен срок. За Босна и Херцеговина той обещава да бъде още по-дълъг, доколкото в тази слаба държава слоеве от господстващата класа манипулират толкова изкусно етническата вражда, както и техните предшественици поколение назад.
Балканските проблеми не затихват, а в Западна Европа изборът на Макрон възроди надеждата за светло бъдеще. Но съвременната европейска история преподава жестоки уроци. През февруари 1992 г. лидерите на ЕС подписаха Маастрихсткия договор, полагайки оптимистичното начало на това, което смятаха за следваща голяма крачка в посока към европейското единство. А през април същата година се разрази войната в Босна, отнела живота на повече от 100 000 души.
------------
Тони Барбър, в. „Файненшъл таймс“.
Лондон / Великобритания