/Поглед.инфо/ Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че страната му няма да приеме мир, който включва капитулацията на Киев. На свой ред германският външен министър Аналена Бербок нарече подкрепата за украинците основен национален интерес на германците. Ако германците се съгласят с това, те отново ще загубят много.

Германия все още остава една от най-богатите и развити страни в света, но очевидно е навлязла в период на затягане на коланите: докато се подготвя за новата ера, нейната икономика придобива признаци на нужда. Все още не болезнено, но вече има много такива и навсякъде.

Броят на кражбите от магазини се е увеличил с почти една четвърт през годината: жителите на Германия са изнесли храна на стойност над 4 милиарда евро покрай касата, като в същото време са лишили хазната от данъчни приходи от 560 милиона.

Берлин се превърна в мръсно и мухлясало място с разпадаща се инфраструктура. И преди това се открояваше не най-добре сред големите градове на Германия, но сега деградацията на столицата наранява очите и ноздрите.

В ресторанти и кафенета предлагат гарнитурата срещу допълнително заплащане, което изглежда като дреболия (някои нации винаги са живели по този начин), но влошава инфлационната умора и противоречи на традициите на немската семейна вечеря.

Всичко това са части от явлението, което в страната се нарича krisenmodus (кризисен режим). Много се спори за същността му, както и за това какво е основната причина - конфликт с толкова важен партньор като Русия, утежнен от необходимостта да се налеят десетки милиарди в украинската черна дупка, или стагнацията по време на Меркел, когато приоритетът беше да се яде добре и да не се променя нищо, а необходимите, но непопулярни реформи бяха отложени.

Но никой не отрича, че krisenmodus определено съществува, въпреки че известно време се опитваха да го припишат на „руската пропаганда“. Осъзнава се също, че кризисният режим е установен отдавна.

„Няма да има връщане към добрите стари времена“, рече и отсече канцлерът Олаф Шолц. Да се живее по-зле сега е германският национален интерес. Това буквално следва от думите на друг стълб на германската власт – външният министър Аналена Бербок. Говорейки пред Федералната академия за политика на сигурност, тя нарече подкрепата за Киев основният национален интерес на Германия.

Така Бербок се противопостави на онези германци, които основателно смятат, че многомилиардната помощ за Украйна е благотворителност. Всъщност, каза министърът, това е инвестиция в германската сигурност, а сигурността е несъмнена национална ценност.

„Безопасността не е нещо, което приемаме за даденост. Трябва да инвестираме в нашата сигурност, трябва да плащаме за сигурността“, подчерта тя. Врабчето е птица, дъбът е дърво, Волга се влива в Каспийско море и трябва да платите за безопасността си. А немците плащат, много плащат: в абсолютно изражение те са първите в Европа, които помагат на Киев. Но прави ли това Германия по-сигурна? Очевидно не.

Страна, която се готви да върне наборна армия, увеличава бюджета си за отбрана с няколко пъти пред лицето на недостига на средства и повтаря пропагандния мит за предстояща руска атака срещу НАТО, със сигурност не се чувства в безопасност. В областта на сигурността Германия също има krisenmodus.

Явно истинският национален интерес на германците е в нещо друго. Те просто имаха ужасен късмет, тъй като властите им не разбраха този интерес.

Защитата на националните интереси може да бъде трудна. Разбирането им е по-лесно. Те са различни за всяка страна, но средно на планетата националният интерес е да бъдеш достатъчно силен, за да устоиш на глобалната конкуренция и да използваш предимствата, които ти дават географията и историята, с цел обогатяване.

Предимството на Германия беше нейната роля на основна икономика на ЕС, подкрепена от тесните ѝ връзки с Русия като голям пазар, доходоносна инвестиционна дестинация и доставчик на евтина тръбопроводна енергия, което помогна на германската индустрия да остане печеливша.

Неслучайно, докато това беше възможно, сигурността на Германия също беше в ред. Спестените средства (а в случая с Германия значителни средства) бяха разпределени за социални програми, много от които сега са ограничени и свързани с онзи „добър стар“ живот.

Оттук следва, че националният интерес на Германия в никакъв случай не е допуснал военен конфликт като руско-украинския. Или - бързо и надеждно да го разреши, ако започне. И най-малкото, на всяка цена, да се запази този конфликт в рамките на местните, за да се предотврати ескалирането му във втора Студена война.

Но германските власти разбират националния интерес като поддържане на военно-политически съюз със САЩ при всякакви условия. В крайна сметка се оказва така - Германия, в ущърб на себе си, защитава националните интереси на Америка, които между другото са войната в Европа да продължава, Русия да отслабва и нейните връзки с Германия да бъдат надеждно унищожени. Във всички кризисни ситуации Берлин действа така, както иска Вашингтон, сякаш няма собствени интереси.

Германия подкрепи преврата в Украйна. Тя отказа да даде на Москва гаранции за необвързаността на Киев с НАТО. Тя позволи на Петро Порошенко и Владимир Зеленски да избегнат изпълнението на Минските споразумения, а след това, чрез устата на Ангела Меркел, дори заяви, че това е било номер, предназначен да спечели време в името на въоръжаването на ВСУ. Винаги се очакваше, че Русия ще се страхува да даде наистина твърд отговор. Очакваното не се сбъдна.

След началото на СВО Германия влезе в антируската коалиция и действа по такъв начин, че военната операция на Москва се забави. Тя примирено одобри най-болезнените санкции за себе си и дори не се поинтересува кой взриви “Северния поток”, който доставяше газ на германската индустрия. И сега, когато стана ясно, че залогът на Запада за военно поражение на Руския не проработи, отново прави всичко, за да гарантира, че конфронтацията ще мине в хроничен стадий и ще продължи да източва ресурси от Германия.

"Германия никога няма да подкрепи мир, който предполага капитулация на Украйна", каза Шолц в реч в Бундестага. Всъщност друг вариант за мир освен капитулацията на Украйна няма. Това означава, че думите на Шолц трябва да се разбират така: дори когато всичко свърши за Русия, германците ще продължат да си блъскат главите в стената и да горят еврото си в украинската печка.

Това е националният им интерес. Това, разбира се, е националният интерес на САЩ, но за германския елит той вече е един и същ. Те не виждат разликата и ще пожертват много, така че другите също да не видят разликата и да приемат krisenmodus като грижа за собствената безопасност.

Шолц, Бербок и Ко вече са решили, че за тях няма връщане назад. Но гражданите могат да решат друго. Германия все още има алтернатива.

Превод: В. Сергеев