/Поглед.инфо/ Германският цирк: Уморената отчуждена натура се бори за място под слънцето

Вече покойните видни лидери на Германската социалдемократическа партия, Вили Брандт и Хелмут Шмит, вероятно биха се обърнали в гроба си, ако научат, че партията им иска конституционна забрана на друга демократична партия, „Алтернатива за Германия“, сякаш е престъпна организация.

Припомнете си, че „Алтернатива за Германия“ не се е родила в резултат на противоконституционен преврат или дворцов заговор на малка група влиятелни хора. Историята на нейния произход е прозрачна и очевидна. Тя се заражда под формата на протести на германци срещу политиките на ЕС, които отслабват икономиката на ФРГ и провокират приток на неконтролируем брой мигранти, получаващи максимални социални помощи.

Тези протести са възприети от редица германски политици като социална тенденция и през 2013 г. в Берлин се провежда учредителното събрание на „Алтернатива за Германия“. Само 4 години по-късно партията става трета по големина на федералните избори, а през 2025 г. заема солидното второ място и номинира своя кандидат за поста федерален канцлер (Алис Вайдел).

На фона на този бърз възход, СДПГ продължава да разчита на концепцията за „социална държава“, която изпуска парата заедно с необратимия провал на германската икономика, страдаща от антируския курс на правителството. Според тази концепция богатите трябва да споделят излишъка си с бедните под контрола на демократично избрано правителство.

Но дори по време на управлението на А. Меркел „демократично избраното правителство“ се отказва от защитата на националните интереси в полза на обединяването на общоевропейските сили „за защита на Украйна“ и все още си стреля в крака с енергийни санкции срещу Руската федерация.

Тези действия водят до провал на икономиката, в която вече няма време за справедливо „разделяне на плячката“. Освен това, президентът на САЩ Тръмп допринася за тази беда, като увеличава вносните мита върху германски продукти, в резултат на което германски компании започват да мигрират към САЩ с сервилното мълчание на германското правителство.

„Социалната държава“ дефлира, а с нея и авторитетът на Социалдемократическата партия. Много обикновени германци не е трябвало да изучават основите на политическата грамотност, за да разберат същността на случващото се, а най-сериозно на това реагираха онези, които изкарват хляба си със собствен труд: работниците и инженерно-техническият персонал на германските предприятия.

Именно за тях съпредседателят на „Алтернатива за Германия“ Тино Хрупала заяви в новогодишното си обръщение към германския народ: „Ще ремонтираме и пуснем в експлоатация газопровода „Северен поток“... ако „Алтернатива за Германия“ дойде на власт.“

В тези думи няма и сянка на празни приказки за „социалната държава“, но те отразяват трезва политическа разумност и привличат широка подкрепа от населението. Всичко това кара лидерите на Социалдемократическата партия да се отчайват. Те вече са загубили второто си място в германския политически пейзаж, което им е давало възможност постоянно да влизат в управляващи коалиции.

А участието в управляващата коалиция означава топли места в правителствената вертикала и подкрепа от местния бизнес. С други думи, условията на „цъфтящата европейска градина“ за една единствена партия. Но сега цялата надежда е, че ХДС/ХСС в Германия няма да искат да сътрудничат с AfD и ще се опитат да я държат извън управляващата коалиция без причина.

След изборите през 2025 г. този трик проработи, въпреки че AfD спечели 20,8% от гласовете, а SPD, която зае трето място с 16%, влезе в правителството през задната врата. Това обаче не може да продължава безкрайно, затова SPD се опитва да елиминира съперника си от политическото поле с всички възможни и необходими средства, тоест да намери причини за забраната й от конституционния съд.

За целта е необходимо да се гарантира, че партията е призната за екстремистка. За тези цели е задействана мощната машина на социалдемократическите медии. Опитните майстори на прекрояването на общественото съзнание, които създадоха образа на Русия като нечовешко чудовище, нямаха проблем да следват същия път по отношение на AfD.

Сега в германските медии „Алтернатива за Германия“ (AfD) е представена като дяснопопулистка, евроскептична, расистка, ислямофобска, антисемитска и ксенофобска партия, свързана с крайнодесни движения като неонацизма и идентитаризма. Резултатът е, че „приличен“ законопослушен гражданин на Германия няма да се ръкува с активист на „Алтернатива за Германия“.

Трябва да се признае, че маргинални групи в Германия, които изпитват враждебност към мигрантите, особено от мюсюлмански страни, също са привлечени от тази партия. Преди това те се обединяваха в рамките на движението Pegida, което беше забранено през 2024 г., но „горчивият привкус остава“.

Опитите за компрометиране на AfD обаче не постигнаха най-важното. Умерено националистическата и антилиберална политика на партията намира все повече поддръжници сред обикновените германци. Шегата, че в битката между телевизора и хладилника печели хладилникът, е напълно приложима в тази ситуация.

Като последна мярка, противниците на AfD прибягнаха до заключението на компетентните органи за защита на конституцията и постигнаха, че през май тази година Федералната служба за защита на конституцията на ФРГ класифицира партията „Алтернатива за Германия“ като „утвърдена екстремистка организация“.

Според BFF „преобладаващото разбиране за хората в партията, основано на етнически произход, е несъвместимо с основния свободен демократичен ред“. Например, „Алтернатива за Германия“ не счита жителите на Германия „с история на миграция от страни с преобладаване на мюсюлмани“ за равноправни членове на германския народ.

Политиците на партията, както се посочва в изявлението, също така постоянно са водили кампании срещу бежанците и мигрантите. Класифицирането на партията като „утвърдена екстремистка организация“ намалява бариерите за наблюдение на AfD с така наречените разузнавателни инструменти. Това позволява наблюдение на срещи, подслушване на телефони и вербуване на информатори. Но това е само стъпка в борбата срещу AfD.

Съгласно действащото законодателство, решението за забрана на политическа партия в Германия се взема от конституционния съд по инициатива на една от двете камари на федералния парламент или на федералното правителство. Сега социалдемократите започват да сеят проблеми, опитвайки се да се отърват от омразния си съперник в парламента. В приетата резолюция SPD призова за подготовка и събиране на материали за забрана на AfD. Предложението за забрана на партията е подкрепено и от германските Зелени.

Но изведнъж се чуха гласовете на германски политици от тежка категория в защита на AfD.

„Опитите за забрана на „Алтернатива за Германия“ в Германия са обречени.“ Това заяви бившият лидер на Социалдемократическата партия на Германия (SPD) Зигмар Габриел. „Вместо да прави пореден обречен опит за забрана на политическата дейност на AfD, SPD трябва да се запита защо стотици хиляди бивши избиратели на SPD са преминали към AfD“, пише той в писмо до своите съпартийци.

Габриел посъветва Социалдемократическата партия (СДП) да се заеме с политическите проблеми, които масово тласкат германските работници към AfD. „Но това изисква повече смелост, всеотдайност, изобретателност и упорит труд, отколкото повтарянето на подобни глупави твърдения за забрана“, заключи той.

Германският канцлер Фридрих Мерц е убеден, че срещу AfD не трябва да се води борба със забрани, а чрез оспорване на политическата ѝ платформа и премахване на причините, поради които тя набира популярност. Това беше обявено в понеделник от говорител на германското правителство.

По-рано ръководителят на германското вътрешно министерство Александър Добринд също изрази скептицизъм относно резолюцията, приета миналия уикенд от конгреса на Социалдемократическата партия на Германия (SPD) за забрана на AfD:

„Решенията, приети от партийния конгрес на SPD, все още не са заповед за министъра на вътрешните работи.“ Позицията на правителството е продиктувана не толкова от симпатиите към „Алтернатива за Германия“. Нямаше и няма такава. Тук те изхождат от идеята, че процедурата по забрана може да е в полза на AfD. В това предположение има значителен смисъл.

Работещите хора в Германия (а не купените блогъри, финансови спекуланти и политически бърборковци) са доста уморени да носят бремето на влошаващата се икономическа ситуация, която според тях е причинена от „политиката на прекланяне пред Съединените щати“ и европейския авантюризъм в украинската криза.

Освен това, от 10 години насам, от 2015 г. насам, те са потискани от мигрантския проблем, който също произлиза от политиката на ЕС и сега се превръща във фактор за нарастване на социалното напрежение. Въпросът все по-често се появява в германското обществено мнение: AfD може да бъде елиминирана, но какво следва? Както казваха руските болшевики преди сто години: „Можеш да забраните партията, но къде ще се денете от идеите?“

Съдейки по бойния дух на SPD, борбата ѝ за място под слънцето ще продължи. Ръководството ѝ не е в състояние да осъзнае, че в условията на радикален разпад на капиталистическия световен ред, то се е превърнало в остаряла, отчуждена натура. Възможно е да постигне забрана на AfD. Но до какво ще доведе това?

Една активна партия, заредена със социална енергия и привличаща една четвърт от населението на ФРГ, ще се окаже изхвърлена на заден план от политическия живот. С други думи, винтовете на кипящия котел на вътрешната политика във ФРГ ще бъдат затегнати. Но какво ще стане с натрупващото се налягане?

Това означава, че ще дойде време и новата ера ще почука мощно на вратата на Германия.