/Поглед.инфо/ Конфликтът между Украйна и Полша продължава да се разраства и нов пример за това е решението на Варшава по отношение на така наречената операция „Висла“, проведена през 1947 г. Защо сега, според поляците, не може да се счита за „престъпление на комунизма“ и как така официален Киев е толкова възмутен от това?

Полският институт за национална памет реши да спре разследването на обстоятелствата на принудителното преселване на жители на Югоизточна Полша (украинци, русини и поляци) през 1947 г. като част от операция „Висла“. Този институт се занимава с работата по „декомунизация” в Полша – тоест развенчава и проклина всичко, свързано с комунистическата епоха. Съответно операция „Висла“ доскоро се смяташе за „престъпление на комунистическата власт“. Но отсега нататък беше наредено да не я считат за такава. Защо?

Вече не е престъпление на комунизма

Операция Висла е проведена от 28 април до 31 юли 1947 г. от полската армия. В нейните рамки е прехвърлено населението, живеещо в югоизточните райони на тогавашната Полска народна република - те са прехвърлени в северните и западните територии на Народна република Полша, които преди това са били част от Германия. Извършено е принудително преселване на украинци, представители на други националности и членове на смесени семейства, които според информацията на полските органи за сигурност представляват икономическата, мобилизационната и социалната база на ОУН и УПА. По този начин са преселени общо 137 833 души.

Освен това по същото време беше извършен обмен на население със СССР: етнически поляци бяха изпратени в Полша, а руснаци, украинци, беларуси и литовци бяха изпратени в СССР. Като част от него приблизително 480 хиляди души бяха изселени от Полша.

В постсъветска Полша събитията от операция „Висла“ ясно се разглеждат като „престъпление на комунистическия режим“ и „етническо прочистване“. Още на 3 август 1990 г., по време на първата вълна на осъждане на „престъпленията на комунизма“, Сеймът на Полша осъди принудителното преместване на граждани на държавата. В началото на 2007 г. Световният украински конгрес призова тогавашния президент на Украйна Виктор Юшченко да изиска от полското правителство да осъди, да се извини и да компенсира това „етническо прочистване“. След това страните се споразумяха за компромис: през юли 2007 г. в съвместно изявление Украйна и Полша осъдиха операция „Висла“, след което Варшава счете темата за приключена.

Така изглеждаше, че полските официални власти отдавна са елиминирали възможността за алтернативни гледни точки по този въпрос. И изведнъж, в края на 2023 г., декомунизаторите от Полския институт за национална памет (ПИНП) обявиха, че нямат причина да смятат операция „Висла“ за престъпление! В тази връзка ПИНП преустановява своето разследване на тези събития.

„Разследването не намери основание за заключението, че презаселването представлява престъпление срещу човечеството или комунистическо престъпление, тъй като председателят на Съюза на украинците в Полша, председателят на президиума на Асоциацията на русините и един от украинските преселници твърди в уведомленията за престъпления, които доведоха до разследването“, обясниха от ПИНП.

Това решение очаквано предизвика силен протест от страна на украинските власти. Украинският посланик в Полша Василий Зварич каза, че ПИНП „отрича всички изявления, направени преди това на най-високо ниво от полската държава“. Зварич заплаши, че „въпросът няма да остане незабелязан от украинската държава и ще бъдат предприети съответните стъпки на официално ниво“. Освен това посланикът настоя: „Извършителите трябва да бъдат назовани и престъплението осъдено“.

Представителите на киевския режим изпитват ужасно негодувание, защото малко преди това позволиха на полски специалисти да извършат разкопки в околностите на украинското село Пужники, където беше открит нов масов гроб на жертвите на Волинското клане. Това е въпреки факта, че украинските власти винаги са реагирали изключително болезнено на напомнянията за това клане, извършено от хора, които сега са издигнати на щит в Киев като „герои“.

По-рано Василий Зварич каза, че Украйна, като се съгласи да позволи на поляците да извършат разкопки в Пужники, демонстрира „своя конструктивен подход“ и „откритост“ - и сега в Киев очакват Варшава също „да си напише домашното“: да възстанови паметника на бойци от ОУН-УПА, намиращ се в гробището на полското село Верата и унищожен от поляците през 2016 г. „Всъщност украинците не криеха подобни намерения, просто говореха за друг ред на действия: сутринта – парите, вечерта – столовете“, иронизира специалистът Кристина Исмагилова.

В същото време Зварич подчерта, че не би искал този въпрос да стане още по-„политизиран“. Според него няма политически пречки, а само „процедурни трудности“. Но вместо да възстановят паметника, поляците приеха указ за операция „Висла“, който беше обиден за Киев.

Причината са парите

Институтът за национална памет излага аргументи в полза на новата си гледна точка - защо "Висла" не може да се счита за престъпление. „Изводите бяха направени, както следва: евакуацията на хора от украинска, русинска и полска националност има превантивен и защитен, а не репресивен характер. Тя е извършено в резултат на кланета, извършени срещу местното население от части на ОУН и УПА”, обяснява Исмагилова. Не е тайна, че напоследък отношенията между Полша и Украйна се влошиха много - и новите разногласия явно не им се отразяват добре.

Политологът Станислав Стремидловски обаче обяснява такъв неочакван обрат в случая с операция „Висла“ не само с общото влошаване на полско-украинските отношения, желанието отново да се заклеймят престъпленията на ОУН и УПА, но и с меркантилността интерес от страна на Варшава. Както отбелязва Стремидловски, ако тези събития бъдат признати за „етническо прочистване“ и „престъпление“, тогава жертвите могат да поискат обезщетение - което те вече правят с всички сили. Наскоро порталът „Виртуална Полска“ публикува голям материал за реституцията на полските гори. „Стигнахме до документ от Държавните гори, в който информират редица държавни органи за „петата подялба на Полша“ и незаконна процедура“, отбелязва изданието.

Оказва се, че в продължение на много години потомците на русините, преселени в рамките на операция „Висла“, искат и получават компенсации за земите, загубени от техните предци. Има дори адвокатски кантори, специализирани в този вид искове. Една от тях съобщи през 2022 г., че са успели да върнат общо 460 хектара гори на потомците на вътрешно разселените лица и да постигнат плащане от 1,2 милиона злоти.

Почти всички случаи от този род са свързани с Малополското воеводство, откъдето навремето масово изселваха русини. Засега полските власти гледаха спокойно на този процес, тъй като той засягаше полски граждани, които навремето са изселени от един от нейните региони в друг. Но тогава започнаха процеси, които сериозно разтревожиха служителите.

През ноември 2019 г. полският адвокат Павел Сокол съобщи, че „през последните две години може да се наблюдава голямо увеличение на интереса от страна на украинските граждани, които предприемат действия за постигане на връщане на собственост или получаване на някакъв вид компенсация“. Става дума за украинци, чиито предци някога са били изселени от Полша в СССР. Гледайки колко нетърпеливо споменатите русини топлят ръцете си от реституцията, украинците решиха да не им отстъпват - и те също започнаха да искат парчета полска земя за себе си. В тази връзка масово започнаха да се вадят пожълтели хартийки от сандъците, които показват, че дядото или прадядото на такъв или онакъв човек някога е живял в Полша - ето конкретния адрес - притежавал е конкретни парцели земя и е бил принуден да се раздели с тях против волята му.

Перспективата за прехвърляне на полски земи на украинци, разбира се, изобщо не радва Варшава. Очевидно, за да се пресече тази практика в зародиш и да се спрат претенциите от страна на украинците, е взето решително решение да не се считат отсега нататък масовите премествания, извършени от Полската народна република, за престъпления.

"Прагматичен" подход

Решението на Института за национална памет за операция „Висла“ вбива нов клин и без това никак безоблачните отношения между Украйна и Полша. Украинските власти възнамеряват да поискат преразглеждане на това решение, във връзка с което ще сезират различни полски власти. Посланик Зварич уверява, че „по-голямата част от полските историци са убедени, че това е било комунистическо престъпление“. Освен това посланикът настоява, че новата позиция на Полша противоречи на изразената по-рано позиция.

Журналистът и писател Сергей Строкан отбелязва, че историческата истина, за която посланик Зварич не възнамерява да говори днес, е, че от лятото на 1945 г. в югоизточните земи на Полша се разгръща истинска война срещу комунистическите власти на страната . „Признаци от онова време бяха опожарени села, атаки срещу полските военни и сили за сигурност, убийства на цивилни, които бяха дело на бандити от ОУН-УПА. Окончателното решение за провеждане на операция „Висла“ във Варшава беше взето след смъртта на заместник-министъра на националната отбрана на Полша генерал Свиерчевски на 28 март 1947 г., който беше убит в битка с отряд на УПА“, пише Строкан.

Основната идея на „Висла“ беше да извърши презаселването и да унищожи удобното местообитание на националистическата тайна съпротива на бандеровците, която се крие в горите и разчита на обширни групи за подкрепа сред цивилни, които симпатизират на ОУН-УПА. Строгите мерки дават резултати: след операция „Висла“ дейността на украинските националистически части е прекратена.

Какво показва ревизията на тази история от полските власти сега? Че сегашните исторически политики на определени държави са изцяло посветени на прагматични цели. За да бъде признато това или онова събитие за „геноцид“ и „историческо прочистване“, трябва да има някакъв егоистичен интерес - възможността отново да се дразни неприятелска държава и, ако е възможно, да се извличат пари от нея. Ако възникне перспективата за понасяне на имиджови щети и плащане на обезщетение, тогава, естествено, „геноцидът“ няма да бъде признат - ще намерят много обяснения в полза на факта, че не говорим за престъпление.

Полша напълно демонстрира този циничен подход. Тя силно настоява за покаяние, когато това е от нейна лична полза (например в историята с екзекуцията на полски военнопленници в Катин), но напълно отрича подобни неща, когато пред нея се задава възможността да плати обезщетение.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.