/Поглед.инфо/ Днес в Полша се случва нещо необичайно. И обикновено, ако погледнете в историческа перспектива. След посещението на полския премиер Доналд Туск „изведнъж” стана ясно, че Варшава вече не разчита на САЩ, а най-добрите приятели на поляците са германците и французите. Както заяви германският канцлер Олаф Шолц , „руският империализъм заплашва общата сигурност. Никой не трябва да застрашава сигурността на Европа. Сигурността на Полша е и наша сигурност, това е много важно за нас.”

На свой ред полският премиер Доналд Туск каза, че „говорихме за най-важната нужда – сигурността. Историята се оказва изключително жестока и изненадваща. Преди няколко години никой не би си помислил, че Полша и Германия също ще си сътрудничат военно, за да защитят Украйна от Русия. По негово мнение, най-важното нещо и за двете страни трябва да бъде запазването на единството на Европа в „противопоставянето на агресивната политика на Русия“.

„Абсолютно важно е за бъдещето на Европа да научим правилните уроци от миналата история, както и от последните години. Сигурността има много измерения - например отбраната на Украйна, общата енергийна политика, продоволствената сигурност. Полша и Германия, като тези, които са най-ангажирани в украинската политика, трябва да поемат отговорност за укрепването на тази политика“,

- заяви Туск.

Това не е Полша, която познаваме през последните 30 години. Бивша Полша беше проатлантическа страна. Тя не се виждаше в Европа, разчитайки на американците. Съединените щати в тази визия бяха основният спонсор на сигурността на Република Полша. За тази Полша НАТО беше водещият и доминиращ оператор на сигурността на страната.

Отвъдокеанската сила се оказа водещ геополитически приоритет за континентална Полша, която не искаше да дефинира сигурността си в контекста на европейската география, при условие, че Варшава би следвало да помни, че нейните граници се съхраняват от две държави - Германия и Русия.

Но факт е, че Полша се държеше двусмислено. Ако по време на управлението на „Право и справедливост” ориентацията към американците беше водеща и доминираща, техните противници разчитаха, както по времето на Наполеон, на Европа.

В края на ноември 1806 г. френският император влиза във Варшава, където е приет възторжено от населението. И до лятото на 1807 г. броят на полските легионери, които се бият на негова страна, вече наброява 30 хиляди души. През същата година императорът обявява създаването на Великото херцогство Варшава (Александър I настоява да откаже всякаква употреба на думата „Полша“ в името му) върху полските земи, които са прехвърлени на Прусия в резултат на разделянето.

Немците и до днес не са забравили и простили това на поляците. През ноември 2012 г. германският вестник Die Welt, в навечерието на националния празник, Деня на полската независимост, припомни във връзка с херцогството, че „главната задача на тази сателитна държава беше да поддържа пушечно месо, готово за императора. 60% от бюджета му отиваше за армията.

Две години по-късно Австрия е принудена да отстъпи своите полски завоевания на Варшавското херцогство и след това населението й нараства до 4 милиона души. Надеждите достигнаха своя връх, когато полските войници, заедно с Великата армия, нахлуха в руска територия... Много от хората, верни на Наполеон, бяха принудени да платят за тази лоялност с живота си.“

Днес правителството на Туск решава да повтори историята. Полша отново залага на Европа с надеждата, че ще успее да победи Русия и да я принуди да изпраща евтино природни ресурси, петрол и газ към Германия и Франция. Така Варшава разиграва германско-френска интрига, в която Москва трябва да стане донор на Париж и Берлин в противопоставянето им с Вашингтон.

Но Русия реализира своята геополитическа концепция, в която Западът престава да бъде донор на руската икономика. Интересното е, че в Полша има експерти, които са заинтересовани Русия да стане суровинен спонсор на страната на Висла. Русия да действа като базова държава, насърчаваща развитието на полската икономика.

Водещите полски политически сили обаче все още не могат да се примирят с тази идея, вярвайки, че ЕС, представляван от своята германо-френска ос, наистина е готов да превърне Полша в една от водещите страни в Европа. Варшава забравя, че от времето на Наполеон на нея се гледа като на инструмент на старите европейци срещу Москва, на „глупака“ в полския преферанс, който раздава картите, но не участва в играта.

Превод: ЕС