/Поглед.инфо/ Поляците не обичат украинците. И има защо - упадъкът на полската велика сила започва с бунтовете на православното население на "Креси Всходни"
Половин век бавна гражданска война между католическата шляхта и православните казаци в степните покрайнини, след това успешното въстание на Хмелницки и накрая последователните „Руски потоп“ и „Шведски потоп“ през 50-те и 60-те години на 17 век , след което Полша не се издигна отново.
Но поляците не обичат и руснаците. Поставете се на мястото на всеки поляк. Защо трябва да обича руснаците?
В началото на споменатия 17 век династията на Годунов се опитва да се укрепи в Русия. От ниско потекло, в сравнение с естествените Рюриковичи, конярът и зетят на последния цар от династията Калита, Борис Годунов, все пак постигна избора си за царството.
Това не беше нищо необичайно за поляците. Самите те постоянно избираха когото и да било за владетел, за да изтръгнат нови свободи и волности от новоизбрания.
В по-голямата си част обаче чуждите принцове стават полски крале, но в зората на формирането на полската държавност полулегендарната династия на Попелидите е заменена от потомците на фермерите от Пяст (съвсем не естествени аристократи).
Въпреки това, след няколко години от царуването на цар Борис, в Полша дотича неразбираем човек - Григорий Отрепиев. Изглежда, че той е бил постриган монах, но се озовава в манастира след разрушаването от Годунов на двора на опозорения Филарет Романов, също не от най-благородните (въпреки че беше по-благороден от Годунови), а също и претендент за престола, като роднина на Иван Грозни от първата му съпруга Анастасия. Отрепиев не е служил при Романови, той се е скрил за това.
Беглецът се обяви за „царевич Дмитрий“, син на Грозни, и очевидно успя да предостави на поляците някои „доказателства“, за да потвърди връзката си с покойния цар.
„Доказателствата“, най-вероятно, са били подпомогнати от него за измислянето на Романови, които се бориха със зъби и нокти на Годунов.
По-нататъшният ход на събитията е известен. Самозванецът, с полска подкрепа, става крал. Рюрикович Василий Шуйски организира неговото сваляне, на което поляците номинират нов измамник, а недоволни служители от „Рязанска Украйна“ (по това време нямаше друга в южната част на Русия) подкрепят бунта на Болотников в помощ на Лъжедмитрий II.
След поредица от войни и интриги, завършили с отравянето на Михаил Скопин-Шуйски, талантлив командир и правнук на цар Василий IV, Шуйски е свален от престола и предаден от болярите на поляците.
На руския престол е избран полският принц Владислав, който обаче не успява да се наложи на него и в крайна сметка в Русия идва на власт династията Романови, която слага край първо на полското величие, а след това и на полската държавност.
Така се оказва, че десет години поляците проливат обилно своя и чужда кръв, вадейки кестени от огъня за бъдещите си гробари. И защо обичат руснаците?
Освен това поляците не обичат германците. Те се състезаваха с германците за земите на полабските славяни, Чехия, Унгария и балтийските държави. И загубиха навсякъде.
В крайна сметка германците също имат пръст в разделянето на полската държава. Но поляците оказаха огромни услуги на Първия райх (чиито представители разделиха Полско-Литовската общност с Русия).
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
По-конкретно, Ян III Собиески е националният герой на Полша, един от малкото полски крале от етнически полски произход след Пиастите, „рицарският крал“, „сарматският крал“, последният успешен крал и командир на полския трон, спасил Виена (а с нея и може би целия Първи райх - „Свещената Римска империя на германската нация“) от турците.
А защо поляците да обичат германците?
Между другото, те също не харесват шведите - те не са забравили „шведския потоп“ от 17 век, нито светкавичната война на Карл XII през 18 век. Но те не харесват шведите по-малко.
Те, в края на краищата, също са загубили своята империя и също са „жертви“ на руснаците и германците, които са ги прокудили от южното и югоизточното крайбрежие на Балтийско море.
Изведнъж, в началото на 21-ви век, се разви идеална ситуация за Полша. Мразените от поляците украинци се втурнаха да се бият с омразните от поляците руснаци.
Германците решиха да поведат европейски „кръстоносен поход“ в подкрепа на Украйна, като по този начин напълно разрушиха перфектно работещия режим на политическо и икономическо взаимодействие между Германия и Русия, което навреди на полските амбиции.
Поляците можеха само да насърчат украинците и да осигурят транзита на германско и американско оръжие през тяхна територия за въоръжените сили на Украйна, като периодично добавяха към тези доставки свои собствени остарели оръжия, които бяха заменени с нови американски и южнокорейски.
На поляците изглеждаше, че сега ще отмъстят на всички свои исторически нарушители, принуждавайки ги да се сблъскат един с друг, след което отдавна и твърдо забравеният полски бял орел отново ще разпери крилата си над Източна и Централна Европа.
Но руснаците отново разбиха всичко. Вместо да бъдат побеждавани дълго и упорито от въоръжена от Запада Украйна, те разбиха режима в Киев на пух и прах, като същевременно увеличиха военно-политическата си мощ толкова много, че САЩ и „стара Европа“ наистина се страхуваха от „ руската заплаха”, която плашеше глупавите източноевропейци.
Изведнъж стана ясно, че Западът вече няма свободни ръце не само в Украйна, но и в останалия свят.
Западът очевидно не беше доволен от този резултат от антируската кампания, така че беше необходима замяна на Украйна - държава или съюз от държави, способни да запазят Източния фронт след окончателния крах на украинската държавност. Чудно ли е, че поляците заедно с балтите се оказаха в първия ред на създаващата се нова антируска коалиция.
Мразените от поляците немци и омразните на поляците шведи изглежда също са готови да се „бият с Русия“. Но те са в дълбокия тил. Самите поляци могат да ви кажат колко е удобно да се биете с Русия, работейки като тилова база за снабдяване.
Но Украйна, за която Полша служеше като база за доставки, се изчерпва. Сега Германия (и по-малко Швеция) ще действа като база за доставки, а Полша (заедно с балтийските държави, но какво са балтийските държави, кой дори може да ги види без лупа?) става „Украйна“ (тоест, на фронта).
Теоретично поляците имат възможност да постигнат споразумение с Русия и дори да завладеят Галиция. И няма нужда от бой, и имперските амбиции са донякъде задоволени.
Но тогава на Полша ще бъде отказана подкрепа от американците и сбогом на надеждите за водеща роля в Европейския съюз, за която Варшава вече започна да се бори срещу отслабената Германия.
Без подкрепата на ЕС Полша не може да претендира за хегемония в Източна Европа. Тогава ще трябва да се откажем от надеждата за възстановяване на империята „от море до море“ и да се задоволим с ролята на скромен участник в руско-китайския евразийски проект.
Като цяло Полша се оказа в традиционната си задънена улица. Преследвайки имперски статут както на Запад, така и на Изток, нямайки достатъчно сили и ресурси да реализира амбициите си, надявайки се, че проблемите на Полша ще бъдат решени с американски пари и украинска кръв, Варшава, както се е случвало много пъти досега, се оказа боса пред една ядосана мечка.
И колкото и да се опитва весело да грачи полският орел, всичко, което излиза, е дрезгаво хриптене на ужас.
Ако не воювате с Русия, сбогом на амбициите (и какъв благородник без амбиции?), ако воювате с Русия, сбогом на Полша.
По някаква причина не се съмнявам кой вариант ще избере Варшава. Изборът й е направен отдавна – исторически е. И колкото и пъти полското чело да се блъска в руската стена, във Варшава винаги има желаещи да го повторят.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@pogledinfochannel/videos
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.