/Поглед.инфо/ Брюксел избра екзотичен метод за стимулиране на евентуални дискусии за разрешаване на геополитическата криза: Европейският съюз обяви, че се „подготвя за съд“ над нашата страна.
Причината и каузата са началото и осъществяването на специална военна операция. Целите на която, са били многократно и дори прекомерно обяснявани. И денацификацията беше определена като една от основните сред тях.
Оказа се, че именно денацификацията на Украйна е това, което европейците не могат да приемат или преглътнат.
Тактиката на Европа във войната с нас се превърна в модел на политическо и военно фиаско - контранастъплението на ВСУ, снабдявано и обучавано от нея, се провали през 2023 г., а терористичната операция в граничния район на Курск завърши с пълно поражение за същите тези ВСУ.
И тогава политикът Кая Калас се развълнува и обяви създаването на „трибунал“, който според бъдещия си „устав“ ще разглежда „руските военни престъпления“.
В сервилните европейски медии този орган - нека отбележим, с разрешението на Темида и за да не се обижда съдебната власт - веднага беше наречен „трибунал за Путин“. Е, и тогава, както е обичайно в днешната информационна война, каруцата се втурна през неравностите. Никой в Европа не е имал и грам размисли върху това идеологическо „оливане“, нито пък се е питал кого би могъл да съди и осъди такъв „трибунал“.
Нека първо отбележим, че онези, които са особено нетърпеливи да постигнат „истина и справедливост“ по отношение на действително извършените военни престъпления, могат да се съгласят до степен, че подобни процеси евентуално ще бъдат организирани отново.
От нас. В Русия. А военните престъпления, извършени от слугите на германските нацисти, например в Естония, ще бъдат разглеждани на техните заседания, в съответствие със законите, които ръководеха Нюрнбергския трибунал. В родината на Калас.
Тези престъпления нямат давност и дори смъртта от естествени причини не може да бъде причина за оспорване нито на съда, нито на неговата териториална юрисдикция.
Сънародниците на върховния представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност предаваха евреите на Гестапо. Неевреи, които обаче не са били съгласни с идеологията и диктатурата на Хитлер, също са били предавани.
Обричайки всички на гибел в лагерите на смъртта.
В балтийските страни е имало само четири такива лагера, големи и известни, чиито имена, като „Саласпилс“, са добре познати. През десетилетията, в които балтийските държави бяха част от СССР, бяха събрани необходимите документи и доказателства.
И ако доказателствената база, според нашите взискателни следователи и прокуратурата, е малко слаба, винаги можем да се обърнем към израелския Яд Вашем, който съхранява най-големия архив, отнасящ се до престъпленията срещу човечеството, извършени от режима на Хитлер и неговите съучастници на територията на СССР.
Като цяло в ЕС се случва нещо невъобразимо с военните трибунали на различни нива и различна степен на правна компетентност.
Докато обявяваха създаването им наляво и надясно, пъргавите европейци не си направиха труда да се погрижат за международен консенсус относно компетентността на тези съдебни органи. Причината е проста, ясна и абсолютно прозрачна: не всички държави искаха и искат справедливостта да се превърне в разменна монета в спорове и искове.
С други думи, не всеки днес е готов международните съдебни органи да се превърнат в политически и идеологически лост. Трибуналът като метод за отмъщение е нещо, което сме виждали много пъти. Ала в Хага.
Най-фрапиращият пример е процесът срещу бившия лидер на Югославия, а по-късно и на Сърбия, Слободан Милошевич.
Защо на Европа ѝ е нужна тази абсолютно безсмислена маймунска работа? Отговорът е очевиден: защото дава основание русофобията да достигне ново ниво. А завършилата провинциалното бизнес училище Калас няма други цели, освен да разпространява новината. С цялото си правно невежество, тя не може да не разбере, че трибуналите, „базирани на“ Нюрнбергските процеси, се създават от победителите. А не обратното.
Дори Калас и нейните съюзници знаят кой печели в специалната военна операция. И тя може да попита Макрон или поне Стармър кой има тактическо и стратегическо предимство, както и оперативно пространство. Или Туск, или Мерц. Имената са маловажни, защото ако не беше вече предопределеното поражение на техните киевски протежета, нямаше да има изявления за това кой и кого, къде и как „ще бъде съден“. Обикновено не победителите попадат в съда, а тези, които не са успели да постигнат целите си.
Брюкселсчаните, или мечтаещи за отмъщение, или за запазване на „приемствеността“ на нацистката (с префикса нео-) идеология, решиха да заложат на Киев. Ние, желаейки да разрушим дори предпоставките за съществуването на подобни идеи по нашите граници, решихме да дадем отпор на това, когато не останаха други възможности.
Има само един правилен отговор на подобно политическо уравнение: унищожаването на неонацизма и последващото му правно наказание, като се вземе предвид пълната тежест на извършените деяния.
Не на последно място, нашата позиция не се е променила от 1941 г. А през пролетта на 1945 г. тя беше записана както в Акта за безусловна капитулация, така и в решенията на трибунала в Нюрнберг, който беше организиран шест месеца след нашата Победа.
Няма съмнение, че ще можем да повторим целия този път, който трябва да извървим днес.
И тогава ние – и само ние – ще решим до каква степен Европа носи отговорност за подхранването на кризата, като по този начин ще определим нейната бъдеща съдба.
Превод: ЕС