/Поглед.инфо/ Новото консервативно правителство във Великобритания пак залага на бюджетни съкращения
Степента на неизвестност от изборните резултати се определя от предварителните сондажи на общественото мнение. Ефектът й се засилва още повече, когато социологическите прогнози и реалния вот на избирателите не съвпаднат. Такъв беше случаят във Великобритания, където на 7 май т.г. се проведоха парламентарни избори, а социолозите прогнозираха пълен паритет между двете най-големи партии – Консервативната и Лейбъристката. Когато обаче започнаха да излизат първите официални данни, стана ясно, че досега управляващите печелят с убедителна преднина. Как и защо социолозите на Острова не успяха да предскажат изхода от политическата битка, е тема на друг анализ. Как обаче тези резултати ще се отразят на британската икономика, на безработицата и социалната политика, на членството на страната в ЕС и на много други – това са все въпроси, чиято пулсираща актуалност се засилва ежедневно.
Неизвестността, която се спусна като гъста мъгла и забули английския политически небосклон, се отрази осезателно и на строителния сектор в страната. Изравнените сили на основните политически опоненти и неяснотата около бъдещия състав на правителството „удариха спирачки“ на взимането на стратегически решения в отрасъла. През април т.г. секторът отбеляза най-бавните нива на растеж за последните 2 години, сочи специално изследване на CIPS/Markit, а спадът на строителния индекс на организацията през първото тримесечие предвещава сериозни проблеми за цялата 2015 г. Данните сочат още, че доста фирми от бранша са отложили много финансови решения за след изборите и проявяват намалена готовност да се заемат с нови проекти. Клиентите също не се заемат с дългосрочни и стратегически бизнес инициативи, а като основна причина се посочват множеството неизвестни около вота. Освен това се забелязва застой дори и в жилищното строителство, което традиционно има добри показатели. Нивото на наемане на работна сила в сектора също остава по-ниско от средното за 2014 г. Цитираното изследване идва само седмица след като официалните данни на националната статистика показаха, че икономическият растеж в страната е спаднал до едва забележимите 0,3% за първото тримесечие на годината. Това до голяма степен се дължи именно на забавения темп в сектора, който се е понижил с 1,6% за същия период. Така през последните 6 месеца се запазва негативната тенденция, което на практика означава, че
секторът е в рецесия,
сочи коментар на Би Би Си.
Строителната индустрия заема около 6% от икономиката на Великобритания. През цялата 2014 г. тя даваше положителни сигнали, но показателите постепенно започнаха да се променят. В началото на май т.г. от Bank of England посочиха лошото състояние на жилищното строителство като една от основните причини за понижените очаквания за цялостното възстановяване на британската икономика и прогнозираха, че имотните инвестиции ще се увеличават твърде бавно.
Междувременно от Кралския институт на лицензираните оценители определиха липсата на достъпни домове за британците като „национално бедствие“ и заявиха, че мерките на досегашното правителство да подпомогне купувачите не са довели до изграждане на достатъчно нови сгради, така че да се задоволи търсенето. Сред другите проблеми в сектора се откроява и увеличаването на заплащането на подизпълнителите, което пък прави наемането на работници изключително трудно.
Според мнозина анализатори и експерти негативните данни от началото на 2015 г. се дължат най-вече на предизборната кампания и на неясните резултати. Те се надяват, че скоро ще настъпят по-светли дни за цялостното относително стабилно възстановяване на английската икономика. Това, разбира се, предполага бързото съставяне на стабилно правителство, което вече е налице. „Подобен сценарий предвещава и увеличаване на оптимизма по отношение на строителния сектор през следващите месеци въпреки слабото му представяне напоследък“, твърди Хауърд Арчър – главен икономист в IHS Global Insight.
Дали обаче този оптимизъм е оправдан? Какъв е икономическият план на новото консервативно правителство начело с Дейвид Камерън? И как смята да повиши производителността, а оттам – и жизнения стандарт на хората? Наред с многото неизвестни преди и след изборите поне две неща са ясни. Първо, резултатите от вота преместиха политическия спектър във Великобритания още по-надясно, и второ – възстановяването на икономиката ще играе централна роля и занапред. След 5 години стагнация и сериозни орязвания на публичните разходи консерваторите сега обещават да намалят чувствително бюджетния дефицит и да подобрят жизнения стандарт. Един от най-силните аргументи на новите стари управляващи е значително понижение на безработица до 5,6%. Данните показват, че нивата й са най-ниските от 2008 г. насам, а Камерън дори определи това като „чудо“ и обеща „да довърши работата“, отбелязва „Дойче Веле“. Никой обаче не се наема да прогнозира кога и как ще стане това „довършване“, защото наред с намаляването на трайно безработните не по-маловажен остава проблемът с работещите бедни както във Великобритания, така и в България, а и в много други страни. Освен това нивата на производителност в Обединеното кралство са по-ниски дори от тези преди кризата и продължават да спадат. Това е притеснително не само защото правителството изглежда няма ясен план как да обърне негативната тенденция, но и защото повишаването на производителността означава на първо място инвестиции в умения, инфраструктура и предсказуема жилищна политика. Само така може да се гарантира покачване на стойността на произведеното за работен час, коментира сп. „Икономист“. И въпреки амбициите на предишния коалиционен кабинет на Камерън да промени баланса на икономиката, като заложи повече на износа и разчита по-малко на вътрешното потребление, експертите от Националния институт за икономически и социални изследвания считат, че нетната търговия ще продължава да бъде основна спирачка за повишаване на растежа в страната. Това би се променило от средата на следващата година, но само при условие че еврозоната, която е най-големият търговски партньор на Англия, се възстанови напълно от световната финансова криза.
И вместо новото правителство да се концентрира върху постигане на растеж на реалната икономика, създаваща качествени работни места и доходи, достатъчни за достоен живот, по всичко личи, че консерваторите (този път със самостоятелен кабинет) отново ще заложат на издигнатата в култ от дясната политическа мисъл
философия на икономии
и затягане на колана.
Ето защо довършването на работата по думите на премиера означава още значителни орязвания на публичните разходи, така че да се балансира бюджетът до 2018 – 2019 г. По време на цялата кампания Консервативната партия убедено твърдеше, че това ще стане относително лесно. Реалността обаче подсказва, че постигането на фискалните цели ще се окаже много по-голямо предизвикателство от очакваното, особено ако нивата на производителност продължават да са толкова ниски. Един от основните проблеми на хоризонта е това, че повечето не толкова болезнени съкращения вече бяха направени през предходния мандат – университетски програми, предоставяне на международна помощ, 15% в здравеопазването, в някои общини орязването достигна близо 50% и много други.
На фона на всичко това намерението на новото правителство да ореже още 12 млрд. британски лири от социалните придобивки на британците звучи стряскащо, защото може да се окаже непосилно за най-уязвимите прослойки на обществото. Още по-притеснителен е фактът, че по време на кампанията консерваторите упорито не обясняваха откъде ще се съкращава. От Службата по бюджетна отговорност пък предупреждават, че икономиите, които кабинетът планира, ще бъдат два пъти повече в сравнение с всяка една от годините на предходното правителство, или със средно 5% повече от предварителните им разчети и ангажименти за периода 2016 – 2018 г. Разсъждавайки за размера на съкращенията, от същата организация изразяват сериозни притеснения, че торите ще вкарат страната в „омагьосан кръг“.
Противоречивата социална реформа е част от план, който цели намаляване на публичните разходи с цели 30 млрд. лири. Мнозина се надяваха, че вотът на избирателите отново ще наложи сформиране на коалиция и че по-малките партньори биха се противопоставили на допълни драстични съкращения. Днес обаче опасенията са, че убедителната победа на консерваторите ще им развърже ръцете и няма как да бъде предотвратено поредното силно затягане на коланите.
Сега всички на Острова очакват детайлен план за предстоящите съкращения, който се подготвя от финансовия министър Джордж Озбърн и от колегата му, отговарящ за социалната политика Дънкан Смит, който твърди, че икономиите са възможни, но налагат радикален подход. Една от идеите му например предвиждаше детските надбавки да бъдат отпускани само за първите две деца в семейството. Твърди се обаче, че Озбърн е отхвърлил това предложение, опасявайки се, че подобна инициатива може да се изтълкува като политика за намаляване на раждаемостта. По време на кампанията пък Камерън обяви, че детските надбавки ще бъдат включени към т.нар. универсален кредит като част от широкомащабната социална реформа на правителството. Това е схема, разработена под надзора на Смит в предходния мандат, която обединява 6 отделни форми на държавни помощи.
Наред със сухата статистика, обобщаването на данни и чисто икономическите притеснения, във Великобритания назряват и редица други проблеми. Още от 2010 г. насам все по-често се чуват гласове на видни защитници на човешките и социалните права, които упорито предупреждават, че социалната държава е сериозно застрашена и че прилаганите реформи се отразяват пагубно на най-уязвимите. През последните месеци серия от изследвания разкриват размерите на увеличаващата се бедност вследствие на социалните реформи. През април т.г. в отворено писмо до в. „Гардиън“ 400 психотерапевти, съветници и специалисти по ментално здраве предупреждават, че „злокачествените“ социални реформи и икономии имат
пагубен ефект върху психологическото и емоционалното състояние на британците.
Друг доклад, разпространен в началото на месец май т.г., показва, че все повече учители са започнали да помагат на учениците си, като им перат дрехите, подстригват ги и дори ги хранят ги със свои средства.Всички тези тревожни данни неминуемо притесняват синдикати, профсъюзи и академични среди, които неведнъж са предупреждавали за опасностите, които крият суровите социални мерки. Мнозина пък са загрижени и заради т.нар. нулеви договори (тип договор без фиксирано работно време, които стават широкоразпространени в Англия след световната финансова криза и най-често биват използвани в селското стопанство, хотелиерството, образованието и здравеопазването). Според противниците на строгите икономии продължаващото затягане на коланите, както и явления като нулевите договори ще разрушат социалната държава и ще се отразят много тежко на най-бедните и социално слаби хора на Острова.
Един от най-изявените опоненти на политиката на съкращения и орязвания е Нобеловият лауреат и световноизвестен учен Пол Кругман. Само преди дни в материал, озаглавен „Делюзията на икономиите“, публикуван във в. „Гардиън“, американският икономист предупреждава, че ако правителството на Камерън продължи по същия път, това сериозно би застрашило цялостното възстановяване на британската икономика. Според Кругман всеобхватната „мания по дефицита“ е завладяла голяма част от политическата класа на много места в Европа и особено в Англия. „Интелектуално банкрутиралата“ преданост към съкращенията и орязването на публичните разходи се е превърнала в „отличителна британска делюзия“ и неминуемо ще доведе до нови икономически проблеми, добавя той. И още: „По време на предходния мандат Консервативната партия използва предполагаемите опасности от нови дългове и дефицити като бухалки, с които да пребори социалната държава и да оправдае орязването на социалните плащания“, твърди Кругман.
Остава обаче въпросът, ако острите критици на съкращенията са прави, защо тогава на 7 май британците възнаградиха Камерън и консерваторите с толкова убедителна победа? И макар да няма еднозначен отговор, и с невъоръжено око се вижда, че избирателите не са разпознали убедителна алтернатива в програмите на опонентите. Тук, разбира се, най-голям провал отчита Лейбъристката партия, която не изрази твърда позиция против суровите бюджетни съкращения. Любопитно е, че до деня на изборите силите на двете най-големи партии наистина бяха напълно изравнени, а популярността на лейбъристкия лидер Ед Милибанд вървеше стремглаво нагоре. Какво се обърка тогава? Защо в последния момент много от избирателите промениха решението си? Едва ли обяснението се крие в това, че не са били докрай честни пред социолозите или в ниското качество на изследванията. По-вероятната причина е именно липсата на алтернатива. Тогава хората са по-склонни да заложат на неработещото, но добре познато старо, отколкото на добре звучащото, но неубедително ново.
Наложеният модел на безогледни бюджетни лишения в много европейски страни, който доведе до спирала на дефлация, ръст на държавните дългове, висока безработица, дълбоки вътрешни неравенства и пукнатини във финансовите системи, очевидно се провали. Необходимостта от работеща алтернатива е все по-осезателна. Нужно е да се заложи на растеж на реалната икономика, на създаване на нови и качествени работни места, повишаване на доходите и значително подобряване на жизнения стандарт. Това е валидно както за Великобритания, така и за България, а и за редица други европейски държави, защото, макар и да ни се струва, че негативните икономически симптоми от световната криза отшумяват, то треската за икономии, от която се разболяха много политически елити в Европа, още дълго ще взима жертви.