/Поглед.инфо/ През май 2019 г. ще се проведат избори за Европейски парламент. Ще бъдат избрани 705 депутати, представляващи почти 500 милиона граждани от 27 държави-членки на Европейския съюз. Много политици и общественици сега посвещават речите си на перспективите на тези избори. Включително френския президент Емануел Макрон и известният финансов спекулант Джордж Сорос. Събрали сме тези две различни фигури, принадлежащи към различни поколения, защото те се обединяват с паническото си отношение към настоящето и бъдещето на Европа.

Бившият европеец Сорос, наречен „човекът, който разби Английската банка”, не може да сдържа страховете си. Представяйки списъка на своите претенции към Европа до своя личен враг Виктор Орбан, 88-годишният финансов спекулант твърди, че „всичко е остаряло”: „За съжаление, на тези избори за Европейски парламент антиевропейските сили ще имат сравнително предимство. Има няколко причини за това ... В Германия, съюзът ХДС/ХСС работи добре, докато не се появи значителна партия отдясно ... Ситуацията се промени след възхода на екстремистката „Алтернатива за Германия” ... Във Великобритания остарялата партийна структура възпрепятства истинския израз на волята на народа. Лейбъристите и консерваторите са вътрешно разделени, докато техните лидери, съответно Джереми Корбин и Тереза Мей, са толкова решени да проведат Brexit, че трябва да си сътрудничат в името на това. В Италия избирателите, които подкрепиха Европа и имиграцията, попаднаха в ръцете на антиевропейски политици: „Лигата” и „Движение пет звезди”... Всеевропейските съюзи са изцяло подчинени на интересите на партийното ръководство ... Трудно е да си представим как проевропейските партии могат да спечелят изборите през май, ако не поставят интересите на Европа над собствените”.

За разлика от възрастния Сорос, 41-годишният Макрон в своя апел към французите и европейците, публикуван в Le Parisien на 4 март, представи лозунга „За европейското възраждане!“. Но в оценката си за днешна Европа („всичко е остаряло“) Макрон и Сорос се сближават. „Никога досега - казва Макрон, - Европа не е била в такава голяма опасност. Символът на това беше Брекзит. Той символизира кризата на Европа, която не успя да отговори на нуждата на своите народи да се защитават срещу големите катаклизми на съвременния свят. Той също символизира европейския капан ... Капанът се състои от лъжите и безотговорността, които могат да унищожат Европейския съюз ... Кой каза на британците истината за бъдещето им след Брекзит? Кой им е говорил за загубата на достъп до европейския пазар? Кой спомена рисковете за мира в Ирландия след възстановяването на предишната граница? ... И този капан заплашва цяла Европа”.

И Сорос, и Макрон идентифицират оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз, този наднационален проект за Западна Европа с триумфа на „антиевропейските” сили. И двамата се стремят да сведат многообразието на европейските култури и народи към еднообразието на извъннационалната система на управление. Само че европейският живот вече отхвърля тези опити.

Макрон, който включи в дългия си „Апел към французите и европейците” актуални политически и социални проблеми, така и не успява да спомене движението на „жълтите жилетки“, сякаш това са няколко шумни ученици или футболни фенове. В същото време в това движение се обединяват сили, които просто призовават за възраждане на Европа. В това движение Франция казва „Не!” на силата на глобалните банкери. В една от най-големите европейски страни избухна социална буря, която французите не са виждали, вероятно от 1968 г. насам. Според известния френски психоаналитик Роланд Гори движението на „жълтите жилетки” отваря очите на френското общество за политиката на „неолибералния технофашизъм”, провеждана от правителството, което даде част от национално-държавния суверенитет на структури на наднационална космополитна власт.

Не Европа е остаряла. Неолибералният идеологически комплекс, наложен от „господарите на дискурса”, е остарял, остаря митологията на демокрацията, изродена през XXI век в технология за манипулиране от общественото съзнание.

През XIV-XVI век Ренесансът на Европа се свързва с пробуждането на националните сили, изтласкващ „единната” и също така остаряла Европа на папите в Рим. В политиката Ренесансът бележи движението към суверенитета на народите и това завършва с Вестфалския мир през 1648 г., с одобрението на системата на суверенните държави. Преди това само монарси са били субекти в Европа.

Дали западният неолиберализъм, отказал се от претенции за универсална истина, уморен от „кръстоносни походи” на Балканите, в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, може да намери своето място сред другите съвременни идеологии? Или отхвърлянето на претенциите за всеобщо господство в света на идеите и в „глобалното управление” ще доведе до упадък на западната (пост-капиталистическата) цивилизация като такава?

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: В.Сергеев