/Поглед.инфо/ Наскоро в една от телевизиите популярният наш журналист Асен Агов, за да определи политическите координати на набиращите електорат и дразнещите статуквото „десни партии“, използва нов термин – „националпопулисти“. Сякаш задочно да отговори на следващия го гост в същото предаване Петър Волгин. Той от своята камбанария обясни с думи прости на водещия, че да наричаш партии „крайно десни“ означава, те да са носители на фашистка или нацистка идеология. И повтори очевадното, че въпросните партии изповядват национално ориентирани позиции в съответствие с интересите на своите граждани.
Може да е прав Волгин, но това, както наблюдаваме, не може да ги спаси от оплювките, че са антиевропейски. В този смисъл на Агов би трябвало да му се отдаде дължимото, че намери подходящото словесно решение, нужно на съмишлениците му.
Въобще последно време сме свидетели на активно терминологично творчество. Варира то от чиста гаргара с произволни, често абсолютно неуместно избрани най-вече чужди думи до политически, умело формулирани изразни комбинации. В една коментарна рубрика, например, чух един самообявил се за изключителен културтрегер /чуждица!/ да говори за „индепендънт-творчество“, за „банди“ и прочие певчески „брандове“. Тази дума „бранд“ къде ли не я употребяват вече. Даже в едно автошоу /чуждица!/ вместо водещият да каже, че ще се показват нови марки /чуждица!/ или модели /чуждица!/ коли ни в клин ни в ръкав обяви, че ще се демонстрират нови „брандове“. Забрави да допълни дори, че става въпрос за коли.
Както и да е. Нека се върнем обаче към новия термин „националпопулисти“. С него наглед не се отрича на дамгосаните партии, че политиката им е насочена към националните интереси. Кавгата най-вече е дали тази платформа, те смятат да я направят лице на ново реформиращия се ЕС. Битката, ясно с кого, ще се води, както се казва, не на живот, а на смърт. И щом е така нека с моите скромни филологически умения да помогна и допринеса за развитието на медийната терминология. Абсолютно логично опонентите на националпопулистите в този случай е да бъдат наречени „европопулисти“. Иначе ако вземем на кантар да измерим къде се повечето лъжи, нека си кажем честно, сегашното дередже на ЕС недвусмислено показва, че досега водената брюкселска политика повече беди отколкото ползи носи на отделно взетия европеец.
Всъщност точно този термин „европеец“ със словесната си характеристика съдържа най-голямата лъжа. По този повод един американски коментатор запита своя български колега и партньор в разговора, какво е това европеец. „Етнос ли е, национална принадлежност ли е? За нас, рече той, все още има германци, французи, поляци и прочие национално определени индивиди в Европа, а такова нещо като „европеец“ не познаваме.“ Дори допълни, за да е съвсем ясен: „При нас да кажеш на някого „американец“ е съвсем друго, щото терминът не означава националност, а по-скоро звучи като държавна принадлежност.“
Ако го погледнем така, а и в това трябва да сме убедени, то разликата е очевадна особено що се отнася до националното самочувствие. И тя безспорно е в наша, българска полза.