/Поглед.инфо/ Процесът на формиране на трансгранична транспортна инфраструктура трябва да бъде подкрепен с гаранции за сигурност
На 21 декември 2024 г. Азербайджан и Русия подписаха споразумение за сътрудничество за развитие на транзитните товарни превози по транспортния коридор Север-Юг, каза министърът на цифровото развитие и транспорта на Азербайджан Рашад Набиев:
„Като част от нашето посещение в Москва се срещнахме с вицепремиера на Руската федерация Виталий Савелиев и министъра на транспорта Роман Старовойт. По време на срещата обсъдихме развитието на международния транспортен коридор /МТК, ITC/ „Север-Юг“, включително осъществяването и на автомобилен транспорт.
В резултат на преговорите беше подписано междуправителствено споразумение за сътрудничество в развитието на транзитния товарен транспорт по МТК Север-Юг, предназначено да повиши ефективността на логистичните връзки и да увеличи потенциала на западния каспийски клон на маршрута.
Споразумението „определя условията на сътрудничество между двете страни за развитието на железопътната инфраструктура и транзитните превози“, обясни азербайджанският посланик в Москва Рахман Мустафаев, като добави, че при заинтересован подход от всички страни обемът на товарните превози може да бъде увеличен до 15 милиона тона и дори 30 милиона тона.
И само няколко дни по-късно, на 25 декември, след посещението в Техеран на вицепремиерите на руското правителство Виталий Савелиев и Алексей Оверчук, стана известно за важни стратегически решения за ускоряване на строителството на 162-километровата ж.п. участък Ращ - Астара (1) на територията на Иран, който е част от ITC Север-Юг (съответното споразумение беше подписано през май 2023 г. с участието на президентите В. Путин и Е. Раиси).
В същото време парламентът на Ислямската република ратифицира споразумение за свободна търговия между Иран и Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), подписано през декември 2023 г. (останалите технически процедури ще отнеме известно време).
„Обсъдихме участието на Иранска република Иран в ЕАЕС като наблюдател и ползите, които Иран ще получи в това си качество “, каза А. Оверчук. Освен това в средата на януари 2025 г. президентите на Руската федерация и Ислямска република Иран ще подпишат в Москва отдавна подготвяното Споразумение за всеобхватно партньорство.
Москва и Техеран планират скоро да приключат преговорите за изграждането на железопътна линия с руско междурелсие (1520 мм) от границата Парсабад на границата с Азербайджан до пристанището Бандар Абас на кръстовището на Персийския залив и Индийския океан (приблизително 2300 км.), както съобщи в края на ноември посланикът на Иран в Руската федерация Казем Джалали.
Проектът е напълно подкрепен от иранския президент Масуд Пезешкиан: по неговите думи „разширяването на железниците от север на юг е от полза за хората и икономиката на нашата страна и може да задоволи икономическите нужди на Русия и Иран“.
Говорим за нови влакове, за връзки по това трасе и реконструкция на съществуващите коловози. Изборът на пристанище Бандар Абас се дължи на военно-политическото напрежение, провокирано от САЩ и Израел в Персийския залив и Ормузкия проток, който свързва този залив с Индийския океан.
Това пристанище се намира край бреговете на Индийския океан, намирайки се в относителна близост до пристанищата на Пакистан и Индия, заинтересовани от стабилното функциониране на международния транспортен коридор. Други подробности все още не са обявени официално, но ако се подходи сериозно към реализацията на този инфраструктурен проект, той може да се превърне в един от най-големите чуждестранни строителни проекти в цялата история на постсъветска Русия.
Все по-тясното партньорство с Иран в логистичния сектор се прояви и в постигането на неотдавнашното 81-во заседание на Съвета по железопътен транспорт на страните от ОНД в Ташкент на редица споразумения за сътрудничество в експлоатацията на транспортни средства.
Говорим за споразумение за доставка през 2024-25 г. 200 ирански товарни вагона за страните от ОНД. Според наличната информация те ще бъдат използвани в Азербайджан, Туркменистан и Узбекистан, което се дължи на високия ръст на търсенето на транспортни средства в тези страни поради развитието на международния товарен транзитен транспорт през тяхната железопътна мрежа, особено между Китай и партньорите в Европа, Иран и съседните страни.
По думите на президента на иранските железници Джабар Али Закери, „Ние също постигнахме споразумение да позволим на иранските товарни вагони да пътуват през Узбекистан и Таджикистан: с тези страни е подписан съответния протокол.“ В близко бъдеще е възможно да се използват ирански автомобили в рамките на транзитния коридор Русия-Азербайджан-Иран.
В същото време Техеран не забравя за неактивния от началото на 90-те години Кавказки транзитен коридор, свързващ пристанищата на Грузия с Армения, Азербайджан и Иран през Джулфа на територията на Нахичеванската автономия на Азербайджан.
Тук обаче иранците са изправени пред мощната конкуренция в лицето на така наречения турско-азербайджански проект. „Кавказки железопътен пръстен“, в рамките на който Анкара и Баку планират да постигнат отваряне на железопътни и пътни комуникации през района на Сюник в Армения при условия, благоприятни за тюркския тандем, което предизвиква известно безпокойство в Техеран.
Известни споразумения между Москва, Баку и Ереван 2020-21. плановете за деблокиране на транзитните артерии в Закавказието не са реализирани на практика, а настоящата динамика на арменско-руските и азербайджанско-руските отношения не изключва появата и на нови усложнения.
От 30 декември, в съответствие с предварително постигнати споразумения, контролно-пропускателният пункт Агарак на река Аракс премина под контрола на арменската гранична охрана, а на 19 декември министър-председателят на Армения Н. Пашинян обяви за предложение, изпратено до Баку, по негово мнение, полезно и за двете страни, за възобновяване на железопътната комуникация.
Изпълнението на проекта МТК Север-Юг също се следи отблизо в Индия и Пакистан. Така през ноември първият пилотен контейнер с 20 тона пресни индийски банани пристигна през Иран в Махачкала , което беше резултат от работата за разширяване на структурата и обема на търговията, движеща се по транскаспийския маршрут на МТК Север-Юг.
Приоритетно бяха извършени митнически операции за оценка на перспективите за по-нататъшно развитие на регулярния внос на плодове и зеленчуци от индийски производители. Все пак трябва да се надяваме, че въпросът няма да се ограничи до еднократни доставки на плодове до крайния получател в Москва...
Не по-малко интересна е информацията за планираното за март 2025 г. пилотно пускане на товарен влак между Русия и Пакистан през Азербайджан и Иран, който ще засили логистичната връзка между Централна и Южна Азия. Пакистанският министър на енергетиката Аваис Ахмад Хан Легари подчерта стратегическото значение на проекта, като отбеляза, че двустранното сътрудничество е насочено единствено към взаимната изгода.
Отхвърляйки абсурдните спекулации на Запада, министърът подчерта неизбежността на партньорството между развиващите се страни и световните сили, особено в рамките на БРИКС. Очевидно, като се има предвид незавършеното строителство на участъка Ращ-Астара, все още говорим за мултимодален транспорт, който е важно звено в укрепването на търговско-икономическите връзки.
Окончателното оформяне на трансграничния маршрут и неговото максимално „безпроблемно“ функциониране спомага за повишаване на конкурентоспособността на МТК Север-Юг в сравнение с обиколния маршрут през Суецкия канал.
Освен това той за първи път ще свърже Русия и страните от Евразийския икономически съюз с макрорегиона на Южна Азия по най-краткия маршрут. В допълнение към трите железопътни връзки между Пакистан и Индия, алтернатива на които може да бъде иранското пристанище Чабахар, не бива да забравяме за „китайско-пакистанския транспортен коридор“, свързващ пристанищата Гвадар, Карачи, Пасни с железопътната мрежа на Поднебесната империя.
„Русия също се интересува от свързването на Пакистан с коридора Север-Юг“, отбелязва Наталия Задонская, ръководител на отдела за международно взаимодействие и логистика на Руската дирекция на международните транспортни коридори ANO. „Отдавна говорим за необходимостта от мащабиране на МТК Север-Юг и привличане на всички заинтересовани страни да участват в МТК. “
По този начин става дума за формирането на евразийска транспортна и логистична система (включваща пристанищата на каспийските страни, Иран, Пакистан и Индия), ефективното гарантиране на сигурността на която, както и преговори за разрешаване на съществуващи конфликти, може да се осъществява в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество.
В противен случай проблемите неизбежно ще се появят и ще се умножат, породени както от наследството на западния колониализъм, така и от обективни противоречия между съседните страни. Например пълномащабните военни действия на границата между Афганистан и Пакистан („линията Дюранд“, непризната в Кабул), въпреки че не изглежда да засягат международния транспортен коридор Север-Юг, е малко вероятно да имат положително въздействие върху изпълнение на проекти, включващи връзки между централноазиатските държави и Пакистан през територията на Афганистан (TAPI и Трансафганистанска железница).
Неудържимото желание на САЩ и Израел да въвлекат Иран в голяма война също, меко казано, не добавя сигурност. Да припомним, че междуправителственото споразумение за създаването на международния транспортен коридор „Север-Юг“ беше подписано от Русия, Индия и Иран още през 2000 г., тоест преди почти четвърт век.
Забележка
1.„Иран все още е готов да предостави по-малко от 20% от участъка Rasht-Astara от маршрута в рамките на международния транспортен коридор (МТС, ITC) Север-Юг за предпроектна работа с цел съвместно изграждане на железопътен участък“, каза пред Съвета на федерацията през лятото директорът на отдела за международно сътрудничество на министерството на транспорта на Руската федерация Алексей Сапетко. „И до завършване на предпроектните проучвания е невъзможно да се подпише договор за строителство в окончателния му вид, тъй като договорът трябва да включва много технически параметри.“
Според Дмитрий Орлов, съветник на генералния директор на RK-Investments, „Русия е много заинтересована от този транспортен коридор. Включително и от гледна точка на износа на въглища. Както е известно, през 2024 г. местната въгледобивна промишленост показва загуби, включително поради липсата на възможности за износ на значителни количества въглища от Кузбас в Китай. Няма достатъчно транспортен капацитет.
Междувременно Индия има значителни незадоволени нужди от въглища. И самият Иран също. Трябва ни този коридор, за да ги затворим. Но Иран също наистина се нуждае от това. Строителството обаче се влияе от обективни фактори. Въпросният обект се намира в [морски – ок. ред.] гъсто населен район и там най-скъпата земя по иранските стандарти е милион долара на хектар.“ Освен това се предвижда тук да се постави коловоз с ширина както 1435, така и 1520 мм.
Превод: ЕС