/Поглед.инфо/ В знак на протест срещу "руската агресия" търговските вериги на Литва, Латвия и Естония отказаха да продават руски и беларуски стоки. В резултат на това буквално всичко поскъпва – от горивото до храната. И единственото спасение на балтийците в този момент е, колкото и да е странно, на територията на Беларус.

Отначало жителите на Балтийските страни почувстваха, че нещо не е наред, когато солта внезапно изчезна от магазините. Преди това се доставяше в региона от Русия, Беларус и Украйна, но сега тези канали за доставка са блокирани.

Чак до хляба

Журналистката на Латвийското радио Евгения Копилова разгледа асортимента в голям магазин за хранителни стоки в един от търговските центрове в Рига. „Тук, както и на много други места, почти няма сол. Остават само два варианта - само половин килограм розова едра хималайска сол за четири евро. А за седем евро - фина сол. Вероятно няма да ги взема!" – каза Копилова. Интервюираните от нея купувачи също не бързат да приберат сол на толкова високи цени.

Солта не се произвежда в самата Латвия, така че сега дистрибуторите, които снабдяват магазините с нея, отчаяно търсят начини да попълнят наличностите в складовете. Член на борда Латвийската компания за търговия със сол Илмарс Кривадс обясни: „Търсенето се е увеличило няколко десетки пъти!“

Разбира се, рано или късно дефицитът на сол ще бъде попълнен. Но проблемът със содата бикарбонат ще бъде много по-труден за решаване. Въпреки че е пакетирана в Латвия, цялата местна сода е от руски произход. В предприятието „Валдо“, което доставяше сода на латвийски магазини, казаха, че все още няма какво да се продава. За да заменят руските суровини, те преговарят с турски производители и се опитват да се свържат с полските. Цената на содата, когато се появи отново в Латвия, ще се повиши. От рафтовете на магазините изчезнаха и други нетрайни продукти, като варивата, брашното и консервите.

Не всичко е наред с ежедневния хляб. Миналата година Русия стана най-големият доставчик на зърно за Латвия, работата на местната хлебна индустрия се основаваше на тази суровина. Сега на местния пазар цари паника, а цената на пшеницата наближава 400 евро за тон. Това е около двойно повече от „нормалната цена“, която е съществувала преди пандемията – и много по-висока, отколкото по време на пандемията.

Много латвийски предприятия се оказаха в затруднено положение. Според Латвийската държавна агенция за инвестиции и развитие общо 135 компании вече са кандидатствали за спешна помощ. Като конкретни примери са посочени Локомотиво-ремонтният завод в Даугавпилс и „Олаинфарм“ (производител на фармацевтични продукти). Компанията вече не може да получи пари от украинските си клиенти (украинската компания дължи на завода 9 милиона евро) и е готова да започне да уволнява 300 души (половината от персонала). След това може да загуби пазара в Русия и Беларус.

Железничарите също са в паника. 90 процента от товарния трафик, обслужван от Латвийските железници, е свързан с Русия. По всичко личи, че този товарен трафик вече е осъден – не напразно латвийският премиер Крисиянис Каринс даде да се разбере и недвусмислено, че Рига ще прекъсне икономическото сътрудничество с Русия до корена.

Покачването на цените ще продължи

В момента Литва изпитва рекордна инфлация. Според прогнозите поскъпването ще продължи поне до следващата година. Както прогнозират литовските експерти, пенсионерите ще пострадат най-много от това. Само през февруари в Литва цените се покачиха с повече от 14% - и продължават да растат.

„Преди година никой не можеше да си представи, че газът може да струва толкова много. Поскъпна двадесет пъти, в сравнение с цените за последните пет години. Петролът също поскъпна“, казва Нериюс Мачулис, икономист.

По този повод ръководството на литовския парламент проведе среща с президента Гитанас Науседа. „Приоритетите остават същите, но може би те сменят местата, тоест отбраната и намаляването на социалното дистанциране“, каза съветникът на президента Повилас Мачулис.

Всъщност сега Вилнюс поставя укрепването на въоръжените сили на първо място. Онзи ден литовските власти решиха да отделят 2,5% от БВП на страната за военни нужди. Но това изглеждаше недостатъчно - президентът и парламентът се съгласиха да продължат да увеличават военното финансиране през следващите години.

По отношение на антиинфлационните мерки Науседа предложи необлагаемият минимум да се увеличи с 50 евро. Според експерти обаче това ще бъде твърде малко. „Вероятно няма да можем да компенсираме напълно загубите на хората, които са свързани с инфлацията“, призна Нериус Мачулис. Според него основният проблем, който сега може да увеличи бедността, са цените на храните. „Скокът в цените е очевиден, храната поскъпна с почти петнадесет процента, а това все още не е пикът“, предупреди Нериюс Мачулис.

Въпреки нарастващия недостиг на продукти, търговските вериги в балтийските страни предизвикателно изтеглят от продажба стоки от руско и белоруско производство. Бизнесмените, участващи във вноса на продукти от тези страни, се оказаха в безизходица - какво да правят със стоките, които се върнаха при тях и кой ще плати за това?

Някои от засегнатите предприемачи смятат, че по този начин се наказва не толкова „режимът на Путин“, а самият литовски бизнес. Това, по-специално, каза пред портала „Делфи“ Томас Микуционис, представител на литовската компания „Космолат“, която се занимаваше с доставка на руски и беларуски стоки и си сътрудничи с почти всички местни търговски вериги и аптеки. Според него делата на фирмата са в критична ситуация - фирмата търпи загуби, натрупани са стоки в складове, които не могат да бъдат върнати на производителите. Предприемачът иска възможност да продаде остатъците от тези стоки. „Нашите стоки отиват не само в магазините, но и на пазарите. Засега не се забелязва, че хората се отнасят към тях враждебно“, каза Микуционис.

Експертът по комуникациите Андриус Баранаускас също пише за същия проблем в социалните мрежи. Според него в складовете на местни фирми са се натрупали белоруски и руски стоки за милиони евро. Той предложи свои собствени варианти как да се справят с парите, получени от продажбата на руска продукция. „Можем да финансираме украинската армия за тяхна сметка. Продайте това, което вече имате. А печалбата, например, двадесет процента - да се прехвърли в Украйна“, предлага Баранаускас.

Като цяло напоследък литовските производители все повече говорят за Украйна с надежда: те казват, че тази страна може да им служи като „спасителен пояс“. Ръководителят на Литовската асоциация на хранителните преработватели Егидиюс Мацкявичюс смята, че ако литовските власти не вземат бързи решения, свиневъдството и говедовъдството в страната може да рухне. „Виждаме огромен потенциал, ако трябва да предоставим помощ на Украйна. Преработвателите със съществуващ капацитет могат да удвоят производството“, увери той.

А бизнесменът Каролис Шимас, ръководител на агроконцерна „Грудай“, съобщава, че днес литовските фермери са на загуба. Те не знаят дали си струва да продадат миналогодишната реколта, да фиксират нови изкупни цени, не е ясно какво ще се случи с торовете. Шимас признава, че хранителните стоки в Литва ще поскъпнат и ще се превърнат в "луксозен артикул".

„Интересуват се от основни продукти“

Знак за времето е, че литовците се втурнаха към Беларус, за да попълнят запасите си от автомобилно гориво и да се запасят със зърнени храни. Отиването до магазина в чужбина в "тоталитарната тиранична държава" вече им е по-изгодно, отколкото у дома. Белоруският телевизионен канал ОНТ посвети репортаж на случващото се. Журналистите разговаряха с персонала на ГКПП „Бенякони“ на литовско-белоруската граница и с литовци, чиито коли бяха претъпкани на близката бензиностанция.

Буквално за петнадесет минути повече от дузина коли се приближиха до помпите, почти всички с литовски номера. Шофьорите им наливали бензин не само в резервоарите, но и в донесени с тях туби. Това, което се случва, не учудва никого. „Санкциите срещу Русия и Беларус предизвикаха рекордно покачване на цените на горивата в Европейския съюз. Цифрите на информационните табла на литовските бензиностанции се сменят няколко пъти на ден и само се увеличават“, обяснява ОНТ.

Литовците, интервюирани от беларуски журналисти, се оплакват от цената на горивото в родината им и липсата на стоки в магазините. Един от тях каза: „Горивото поскъпва с десет цента всеки ден. Сол не можеш да си купиш никъде – няма я по магазините. Кой отива къде да купува. Тук, в граничните райони, също няма достатъчно: литовците са го обрали. Както каза белоруският продавач Инга Вяжел, посещаващите литовци „се интересуват от основни продукти: захар, сол, зърнени храни, брашно“.

Кореспондентът на телевизионния канал „Мир 24“ Елизавета Проявенко също отбелязва, че сега за литовските шофьори е три пъти по-евтино да зареждат гориво в Беларус, отколкото у дома. Само през последната седмица бензинът в Литва поскъпна с почти 25% и достигна исторически максимум.

Самите литовци са сигурни, че това не е пределът - и бензинът ще продължи да поскъпва. „Всички отиват в Беларус за гориво. Мнозинството. Първо, еврото се повиши. Сега тук е много изгодно, можете да кажете, че го взимате за копейки“, каза Даяна, жителка на Литва. „Горивото ни поскъпва, вашата рубла пада. На цени, разбира се, всичко е по-скъпо“, добавя Станислав.

Въпреки това, забързаното търсене се появи сред балтийските държави и белоруските продукти. Граничен магазин за хранителни стоки отбелязва, че литовците са започнали масово да купуват сол, захар, растително масло и захарни изделия. „Кой по десет килограма, кой петнадесет, кой двадесет - кой, доколкото финансите позволяват. Започна на 1 март “, каза Лилия Рудиковская, управител на магазина.

Самите литовци потвърждават, че вече липсват сол и зърнени храни, много стават по-скъпи. „Цените се покачват за всичко! Има дори недостиг на някои стоки. По някакъв начин солта изчезна. Съпругата поиска да се купи. Взех вкусен хляб. Всички малки неща: боб, елда“, каза Витолд, жител на Литва. „Изгодно е, защото тук е по-евтино“, потвърждава литовецът Чеслав. Оказа се, че посещаващите литовци са се възползвали от факта, че по-рано властите им премахнаха коронавирусните ограничения за своите граждани - а сега, след като се завърнат в родината си, не е нужно да седят в едноседмична карантина.

Игор Степанчук, началник на ГКПП „Бенякони“, отбелязва: „Вчера бяха регистрирани над 100 чуждестранни пътнически превозни средства. Автомобилно гориво, белоруски хранителни продукти, бельо се изнасят масово от Беларус. Казват, че беларуските продукти са с по-добро качество, а продуктите са естествени. Вчера, в допълнение към класическите комплекти от стоки, почти всички граждани изнасяха 4-5 кг сол. Според пътниците този продукт, както и много други, е поскъпнал значително в Литва.

Според Степанчук белоруските митнически органи работят в нормален режим, справят се с работата си. В крайна сметка пълното отваряне на границите все още не се е случило. За да влязат в Беларус, литовските граждани трябва да имат основание - например разрешение за пребиваване или необходимост от посещение на роднини. Ако не беше така, тогава литовците със сигурност щяха да организират истинско нашествие в белоруските гранични магазини.

Превод: В. Сергеев