/Поглед.инфо/ Външният министър на Германия Хайко Маас, а също така неговите колеги от Испания и Швеция призоваха ядрените държави към значително намаляване на арсеналите. “Споразуменията за ядреното разоръжаване и неразпространението продължават да се рушат през последните години. Новото напрежение и недоверие между световните държави възпрепятстват по-нататъшното намаляване на ядрените арсенали”, притесняват се ръководителите на дипломатическите ведомства.

Като позитивна мярка авторите на обръщението предлагат да се снижи ролята на ядреното оръжие в стратегиите и доктрините на световните държави - Русия и САЩ, за да се намали вероятността от конфликти и “случайно използване на ядрено оръжие”. Също така предлагат да се осъществи “съкращаване на използването на ядрено оръжие” и създаване на основи за сключване на ново поколение споразумения в областта на контрола над въоръжението”.

Притеснението на европейците е ясно. В актуалното стратегическо разпределение на Европа ѝ е дадена ролята на обект, а не на субект. Тя се разглежда от американците единствено като плацдарм за първично сдържане на руснаците и разполагане на елементите на американската ПРО. Като следствие Европа става и полигона, където ще падат свалените руски ракети, не достигнали до САЩ. Към Европа ще се насочат тези руски ракети, с чиято помощ армията на Русия ще смазва както елементите на американската ПРО, така и пусковите установки на ракетите със среден и малък обсег, от договора за чието съкращаване САЩ излязоха още през 2019 година.

Подобна перспектива, разбира се, няма как да радва европейците. Във всеки случай на някои от тях, особено на армиите на страните на Източна Европа, ще им предложат да влязат в ролята на пушечно месо, хвърлено на настъпващите руски съединения за тяхното краткотрайно сдържане. Самите американци, много ясно, няма да се хвърлят под куршумите, а ще действат най-вероятно като заградителни отряди, разположени зад гърбовете на своите европейски “съюзници”.

Картинката наистина става неприятна. Руснаците се стоварват на Ютланд, а след това блокират Датските проливи за силите на НАТО, а също така за защита и поддръжка на десантните сили. Нахлуват в Полша по море и едновременно от територията на Беларус. “В следващата фаза на операцията, след завземането на Прибалтика, основните действия може да се преместят в южната част на Балтийско море и към полското крайбрежие”, такава футурологична реконструкция на руското нахлуване идва от полския генерал Валдемар Скшипчак.

Едновременно с това към Европа летят руски ракети, унищожаващи американските пускови установки и системите на американската ПРО. Върху нея падат свалените от останките на американската ПРО руски ракети с ядрени бойни глави, там падат американските ракети, свалени от руските системи за ПРО. Полските, унгарските и румънските батальони бягат в атака, американските инструктори ги стрелят в гърба. Арабите палят и грабят европейските градове, еднополовите двойки постевропейци тихо плачат по домовете си, хванали се за ръце в очакване на ядрен апокалипсис.

Картината наистина не е много приятна и европейците всъщност има за какво да се притесняват. Ясно е, че във въпросния случай нищо не зависи от тях, а и изобщо кой ли ги пита. Решенията се вземат зад океана, а европейските “съюзници” са информирани за директивите. Остава единствено да пишат статии, обръщения, призиви: “Спрете се!”, “Престанете!”, “Намалете”, “Върнете се към преговорите, в правния формат”, което, според мен, европейските политици и го правят.

Но има и по-действащ начин да се измъкне Европа изпод удара, под който неизбежно се оказва, намирайки се сега между чука на САЩ и наковалнята на Русия.

Всяка военна доктрина ще ви каже, че войната започва в повечето случаи когато една от страните получава значителен превес. Тоест тогава, когато се нарушава балансът на силите. Ако се върнем към европейския театър на бойни действия, то според геополитическите закони войната в Европа започва тогава, когато ще има непосредствено съприкосновение между две цивилизации - Русия и Запада. Съответно, войната се отлага, когато между тях има т.нар. буферна зона от неутрални страни.

Простите логични вериги позволяват да се стигне до заключението, че колкото повече НАТО приближава Русия, толкова по-близка е войната. Ако например, хипотетично предложат включването в НАТО на Украйна, която непосредствено граничи с Русия, то войната ще стане неизбежна. Това е закон, който е вече доказан от самата европейска история и повече не изисква доказателства.

Очевидно е, че в Европа, най-малко в Западна, откъдето призовават министрите на Германия, Испания и Швеция, не искат война. Но някой тласка НАТО към границите на Русия. Някой вкарва в Източна Европа стара американска техника, постоянно се опитва да провежда учения в нея. Някой излиза от договора за ПРО и разполага в Европа елементи на американската противоракетна отбрана. Именно този загадъчен “кой” иска война, като не се съобразява особено с мнението на европейците.

САЩ започват война всеки път, когато получат стратегическо и военно преимущество. Именно САЩ използват ядрено оръжие против вече разбита от съветските войски Япония, неспособна да нанесе ответен удар. Именно американците бомбардират мирните градове в арабските страни, по целия свят, от недосегаемо разстояние заради “демокрацията” и “правата на човека” поразявайки сватбени и погребални процесии със същата лекота, като в компютърна игра.

Накратко казано, влизайки в съюз със САЩ, Европа им създава стратегическо и военно преимущество над Русия, което и провокира САЩ да започнат война. Наличието на НАТО в Европа е провокация на войни. Влизането в НАТО на страните от Източна Европа с мълчаливото съгласие на Западна Европа е провокация на война. Майданът в Украйна и нейното стратегическо завземане от САЩ е провокация на война. Неуспешният опит за завземане на Беларус е провокация на война. Успешно завземане на Беларус щеше да е война.

Единственият правилен начин да се спре войната в Европа (освен, разбира се, многочислените писма, призиви и обръщения, подобни на публикуваното от Хайко Маас и неговите колеги Аранча Гонзалес Лая и Ан Линде), е да се излезе от всички съюзи със САЩ, да се отслаби стратегическият им превес. В края на краищата, ако искате толкова да воювате с Русия, воювайте с нея пряко, настъпвайте през Северния полюс, от там пускайте своите ракети, сваляйте ги там, а нас, Европа, ни оставете на мира. Ние не щем да воюваме с Русия - и те не щат. Докато сами не се наврем.

От тази гледна точка доста обмислено и своевременно изглежда обсъжданата във Франция идея да напуснат ЕС - абсолютно безволев, управляван от САЩ неевропейски в същността си, по-скоро американски проект. Толкова здрава е и инициативата на някои страни от ЕС по излизане от НАТО. Единственият начин да се спрат САЩ в Европа е да се спре сътрудничеството с тях. На първо място от самите европейци. Иначе действително (както се опасяват Маас, Лая и Линде) ще се стигне до беда.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели