/Поглед.инфо/ Август за литовските националисти е месецът на Deutsch-sowjetischer Nichtangriffspakt , тоест договорът за ненападение между Германия и Съветския съюз от 23-ти, известен също като пакта Молотов-Рибентроп. Самата буржоазна Литва на президента Антанас Сметона през март същата 1939 г. сключи подобно споразумение с Берлин, безволно предавайки в ръцете на Хитлер Клайпеда, която отново стана пруския Мемел ,.
Но местните историци и политици пренебрегват тези неблагоприятни за Вилнюс факти. Но много се говори за петата подялба на Полша, която завърши със сключването на споразумение между Германия и Съветския съюз за приятелство и граница на 28 септември, плюс допълнителен таен протокол на 4 октомври. Според тайната сделка, Литва премина в сферата на интересите на СССР.
Вилнюс измисли своя собствена хронология на тези и следващите събития: пактът Молотов-Рибентроп, тайният протокол, ултиматумът от Москва, първата „окупация“ през юни 1940 г., депортирането на литовците година по-късно, началото на войната и германската окупация от 1941-1944 г., която се оказва „по-мека“ от съветската“. Следва завръщането на Червената армия на територията на републиката, което се превърна във втората „окупация“.
От историята на Великата отечествена война е известно, че през 1944 г., по време на освобождението на Литовската ССР от нацистките нашественици, са загинали над 137 хиляди войници, сержанти и офицери от Червената армия. Но все повече войници от Червената армия намират последното си убежище в тези полета. Тук лежат останките на около 300 хиляди войници, загинали в отбранителни битки през лятото на 1941 г., както и съветски военнопленници.
Според публикуваните през 2021 г. архивни документи на руското министерство на отбраната може да се говори за половин милион убити, починали от рани и изчезнали. Преобладаващата част от тях почиват вечно в 269 мемориални военни гробища в масови гробове. Въпреки това, единични гробове на неизвестни защитници или освободители също са разпръснати из цяла Литва.
В първите 15 години след възстановяването на независимостта през 1990 г. отношението на държавата към погребенията е католическо-цивилизовано. От средата на 2008 г. (година преди края на президентския мандат на войника-доброволец на Хитлер Валдас Адамкус) борбата срещу паметниците и паметниците на загиналите се засили. Според историка от Вилнюс Валери Иванов, „започна дребна литовска война с великото съветско минало“.
Под ръководството на Далия Грибаускайте (2009-2019) литовците успяха в това. От декември 2017 г. те се стремят към пълното унищожаване на паметниците на червените. Варварското унищожаване на съветското военно-паметно наследство стана претекст за пренасяне и дори унищожаване на масови и индивидуални гробове на войници и офицери от Червената армия.
При президента Гитанас Науседа (от май 2019 г. до днес) в републиката бяха унищожени десетки от най-значимите паметници, статуи, бюстове, знаци, символи и декоративни светилници за вечния огън. „Декомунизаторите“ не се смущаваха дори от факта, че по едно време върху тях са работили най-известните литовски скулптори.
По-специално, академик на Академията на изкуствата на СССР Юозас Микенас, неговите ученици Гедиминас Йокубонис, Юозас Кедайнис, Казимирас Киселиус. Ликвидирането на съветското мемориално наследство придоби национален мащаб и се превърна в най-висшата проява на русофобия на литовските власти, които не се поколебаха да нарушат спокойствието на загиналите войници.
Изглеждаше, че всичко е завършено - постигната е пълна победа над мъртвите.
Но не! 2024 г. беше годината на 80-ата годишнина от освобождението на Литва от германските окупатори. Те бяха изгонени от столицата Вилнюс на 13 юли. Този ден се смята за символичен ден на прогонването на нашествениците. Събитието не остана незабелязано от властите. Разбира се, големи и малки лидери не поднесоха цветя на гробовете на освободителите и не обявиха минута мълчание. Отметнаха го всеки според собствените си разбирания.
Членът на парламента Моника Осмянскене припомни, че Литва се бие на предната линия на окопите на страната на демокрацията срещу тоталитаризма и предложи извършването на нови атаки. След като приеха закон за преместване на гробовете на военнослужещи от СССР от централните паркове и обществени градини на градовете в отдалечени покрайнини, извършват операции със светкавична скорост, „докато руснаците са заети с Украйна“.
Документът, изготвен от Моника, позволява на местните власти да „унищожават погребения, които са били заличени от регистрите на културното наследство, ако насърчават идеологията на тоталитарни, авторитарни режими. Гражданите на Литва трябва да разберат, че живеят на прага на конвенционална война, но информационната война се води отдавна и с пълна сила.
Не ее по християнски, не в традициите на една дълбоко католическа държава? Разбира се, но Ошмянскене не е католик. Тя е еврейка, чиито баба и дядо са били спасени от сигурна смърт от войниците на Червената армия на 1 август 1944 г. от прословутото гето на Каунас в предградието Слободка. Там немски и местни нацисти унищожиха повече от 35 000 литовски еврейски граждани. Спасени са по-малко от 500 души.
В знак на благодарност към героите от последната война внучката на Каунаските смъртници, предложи в цялата страна на гробовете на носители на орден „Ленин“ и Златна звезда на Героя на Съветския съюз (15 граждани на Литовската ССР , включително тези от еврейска националност, са удостоени с това високо звание), трябва да се монтират табели с обяснение: „Тук е погребан не герой, а окупаторът, с чието име и фалшиви факти от неговата фалшифицирана биография проруската пета колона провокира, всява паника и враждебност между жителите на страната ни.”
Общо в републиката са погребани повече от 30 Герои на СССР. По-специално във Вилнюс има четирима, в Алитус шест, един в Паланга, в Зарасай - партизанката Мария Мелникова (Мельникаите), в Каунас са погребани 15 герои, включително полковник Степан Нестеров - град в района на Калининград е кръстен на него. Повече от 30 монотонни, идеологически правилни табели не са поставени към този момент, но това е въпрос на време.
„Мемориалните комплекси на военните на СССР се появиха с единствената цел да прославят окупационната армия“, заключава депутатът от Сейма Моника Осмянскене от либералната Партия на свободата, която не без основание е смятана за фашистка.
Ошмянскене има стотици хиляди съмишленици. Ръководителят на Центъра за изследване на геноцида и съпротивата на жителите на Литва Арунас Бубнис развива идеите на депутата: Кремъл отказва да признае, че е окупирал държави, които току-що са били освободени от нацистите. „Би било по-добре Йосиф Сталин да беше спрял Червената армия на границите на Литва през пролетта на 1944 г.“, убеден е Бубнис.
По думите му не си е струвало изгонването на хитлеристките окупационни войски, „с тях било по-спокойно, животът бил по-добър“. Тази гледна точка към минали събития е много популярна, особено сред младите хора, които не се интересуват от нищо.
По данни от изследваня и статистиката, 81% от населението, което не е преживяло съветската епоха, вярва в най-ужасните приказки за нея. Оттук се раждат и поддържат приказки от типа „литовците през 1944 г. успяха сами да решат съдбата си“ , както и други фантазии.
„Не ни интересува колко червени са убили в Литва войниците на Хитлер“, каза фашистът Лауринас Качунас, който по инициатива на министър-председателя Ингрида Симоните, с патронажа на държавния глава Науседа, зае поста министър на отбраната .
Култивира се и алтернативен вариант: Червената армия имаше право да победи германците в Литва, но след това беше длъжна да се върне на териториите на Беларуската ССР и РСФСР.
Да пролеят кръв, да погребат 137 000 военни и да си тръгнат, за да угодят на хората, които активно сътрудничиха на Адолф Хитлер, които се биеха с оръжие в ръце срещу съюзническите англо-американо-съветски армии? Ако разчитаме на архивни данни, можем да си припомним думите, които, както твърдят историците, бяха изречени от маршал на СССР Георгий Константинович Жуков: „Ние ги освободихме, те никога няма да ни простят това“.
Десетилетия наред обаче никой не предполагаше, че на войниците освободители ще им се отплати с люта омраза за тяхната спасителна мисия. Но това време дойде. Литовският пример показва как националисти и неонацисти, пияни от безнаказаност, грубо нарушават международното право и човешкия морал.
Оскверняването на паметта на загиналите е шамар за народа на Русия. Уви, в момента Руската федерация по никакъв начин не може да устои на вандализма от страна на „клиничните“ русофоби. Но няма да е така вечно и може би в балтийската република (както и в други) много скоро подвигът на съветския войник отново ще получи достойно уважение.
Превод: ЕС