/Поглед.инфо/ В 23:00 по Гринуич на 31 януари Великобритания официално ще напусне/напусна-б.р./ Европейския съюз. Ратифицирането на споразумението за Брекзит беше официално завършено от Съвета на ЕС на 30 януари. До края на 2020 г. ще продължи преходния период, през който Лондон и Брюксел трябва да се споразумеят как ще бъдат изградени отношенията им във всички области - от икономиката до сигурността. Според експертите това ще бъде изпитателен период за правителството на Борис Джонсън и британския народ. Анализаторите не изключват, че в процеса на търсене на нова формула за отношенията с “обединена Европа” ще възникнат много проблеми, а във Великобритания броят на привържениците на завръщането в Европейския съюз ще се увеличи.
На 31 януари в 23:00 часа по Гринуич Обединеното кралство напусна Обединена Европа. Точно един ден преди планираната дата Европейският съюз завърши процеса на ратифициране на споразумението за Брекзит - то беше одобрено от последната инстанция - Съвета на ЕС.
„Съветът взе писмено решение за сключване на споразумение за оттегляне“, се казва в изявлението на тази структура.
Процесът на Брекзит обаче завършва юридически, но не фактически - до 31 декември 2020 г. ще действа така нареченият преходен период. През този период Великобритания ще продължи да спазва всички задължения и ще се ползва от всички права на член на Европейския съюз, с едно изключение: няма да има представителство и право на глас в органите на ЕС.
По време на преходния период Великобритания трябва да сключи споразумение за сътрудничество с Европейския съюз. Този документ ще посочи правилата за взаимодействие във всички области - от търговията до отбраната.
Точната дата за началото на преговорите по споразумението обаче все още не е определена, позициите на страните също не са определени.
„Великобритания и ЕС се съгласиха на Брекзит, но не решиха какво ще се случи след него, продължиха напред и сега мислят какво да правят по-нататък. Предстоят много трудни преговори. Не е ясно какво ще бъде търговското споразумение, как ще се регулират митата, риболова, визите. С една дума, има цяла гама от проблеми, които според мен е малко вероятно да бъдат решени след година”, коментира Владимир Швейцер, ръководител на катедрата за социални и политически изследвания в Института на Европа при Руската академия на науките.
От своя страна председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен признава, че напредъкът в преговорите не може да бъде постигнат бързо. Тя предложи до 1 юли 2020 г. ЕС да бъде принуден да вземе решение за удължаване на преходния период за Великобритания.
Между Брюксел и Вашингтон
Експертите смятат, че британците няма да почувстват веднага последиците от напускането на Европейския съюз.
„На 1 февруари обикновените хора във Великобритания няма да почувстват никакви промени, защото нищо няма да се промени. Преходният период всъщност е създаден с цел да се смекчат последиците от Брекзит. Свободата на движение ще остане, няма да се изискват визи за придвижване от континента до Обединеното кралство или обратно. Цените няма да се повишат. Промени няма да се усетят, но те ще настъпят, а обикновените британци ще осъзнаят неговите последствия едва след края на преходния период “, обясни Кира Годованюк, старши изследовател в Центъра за британски изследвания към Института за Европа на Руската академия на науките.
Преходният период ще бъде голямо изпитание за правителството на Борис Джонсън, предупреждават експертите. Кабинетът не само ще трябва да води трудни преговори с Брюксел, но и да докаже на британския народ, че титаничните усилия, положени за сключване на сделка за Брекзит, не са напразни. Важно е да се демонстрира, че във Великобритания след излизането от ЕС ще бъде по-добре, отколкото преди него, смятат анализаторите.
Министърът за Брекзит Стивън Баркли каза в интервю: „Сега можем да определим нашите високи стандарти, включително в областта на зачитането на правата на работниците, опазването на околната среда и предоставянето на държавна помощ“. В същото време той се опита да успокои британците, които се страхуват от негативните последици от Брекзит, като добави, че правителството на Джонсън ще бъде много внимателно при промяна на съществуващите закони и разпоредби.
„Няма да ги променяме, за да са различни от ЕС”, обясни той.
Но според Годованюк е малко вероятно Лондон да успее напълно да „застрахова“ британците срещу негативните последици от Брекзит.
„Твърде много ще трябва да започне от нулата. Освен това паралелно Великобритания ще преговаря за търговско споразумение с трети страни, по-специално със САЩ. Джонсън говори за това. И със сигурност ще има трудности с определянето на приоритетите “, смята експертът.
Тя обръща внимание на факта, че споразумението за свободна търговия с Вашингтон ще предполага преход към американските стандарти във Великобритания, а стандартите на ЕС и Съединените щати са много различни.
„Британците трябва да изберат кои икономически връзки са по-важни за тях - със Съединените щати или с Европейския съюз. Това е много неприятен избор, който мнозина в страната не биха искали да направят “, смята Годованюк.
В същото време забавянето на избора може да бъде много опасно. Експертът предупреждава, че периодите на несигурност винаги са изпълнени с всякакви загуби и икономически разходи.
„Възможно е намаляване на икономическия растеж, поне в краткосрочен план“, прогнозира тя.
Възможно ли е връщане назад
Експертите обръщат внимание и на факта, че през преходния период проблемът с териториалната цялост на държавата неизбежно ще се влоши. Шотландия продължава да настоява за референдум за независимост, но Джонсън категорично се противопостави на организирането на плебисцит в автономията.
„Това обаче не означава, че шотландците ще се откажат от идеята за независимост. Вярвам, че напротив, желанието за отделяне от Великобритания в преходния период ще се засили. Проблемите, свързани с излизането от ЕС, ще разкрият много трудности. Например, възниква въпросът, какво да правим с чуждестранните работници? Без трудови мигранти от Европейския съюз икономиката на страната няма да се справи. Но как да регулираме броя им сега? Какви данъци трябва да плащат? Естествено в Единбург ще има силно желание да се отдели, така че всичко да остане както е”, казва Владимир Швейцер.
Кира Годованюк вярва, че Джонсън ще се бори срещу шотландския сепаратизъм, като предостави на автономията допълнителни правомощия и увеличи финансирането за регионите. Но според Швейцер основният фактор, който възпрепятства краха на Великобритания, ще бъде позицията на Европейския съюз.
„Без значение колко шотландци искат да се върнат в ЕС, „Обединена Европа“ просто не е готова да приеме нов член. Едно от последствията от Брекзит е сигурно: Европейският съюз сега ще бъде много внимателен към всяка страна, която поиска членство”, казва Швайцер.
Въпреки това, експертите не изключват, че в близко бъдеще идеята за завръщане в Европейския съюз ще придобие популярност в Англия.
„ЕС ще се радва, ако Великобритания се върне. За това няма законови пречки. Друго нещо е, че процесът на завръщане в Европейския съюз ще бъде почти толкова дълъг, колкото неговото напускане”, казва Годованюк.
На свой ред Владимир Швейцер вярва, че последният ще спечели така или иначе в борбата на противници и привърженици за оттеглянето от Европейския съюз.
„Идеята за Брекзит не се появи от нищото; тя има дълбоки корени в британското общество. Великобритания винаги се е чувствала малко чужда в ЕС. Проблемите, които я отделят от останалата част на ЕС, бяха повече от достатъчни. Затова британците гласуваха за Брекзит . Не им е в същността да отказват решение. Този народ е много упорит “, каза той.
Швейцер обръща внимание и на позицията на САЩ, която обективно ще играе за прекъсване на връзките между Великобритания и Европейския съюз.
„Америка никога не заемаше антиевропейска позиция, докато Доналд Тръмп не дойде в Белия дом. Той е привърженик на Брекзит и укрепването на връзките между Великобритания и САЩ. Ако Тръмп спечели президентските избори през ноември 2020 г., а това е много вероятно, британските противници на завръщането в Европейския съюз ще получат силна подкрепа от Вашингтон “, прогнозира експертът.
Превод: В. Сергеев