/Поглед.инфо/ В памет на незаменимата ни семейна приятелка Васка Ралешова!

Ще се концентрирам отново върху актуалния риск № 1 за националната ни сигурност: бегълците-интервенти във и през България. Защото не мога да подмина с мълчание тревожния, но прецизен анализ на Симеон Николов от 19.09.2016 г.: „След “фронтова държава” искат да бъдем и “бежански лагер”. А ние се гордеем, че ни обръщат такова внимание!”, публикуван в Еxpert.bdd.

Цитирам особено точната му констатация след Братиславската среща на ЕС на върха, на 16 септември т.г.: „България се самоманеврира в капана на разработения от ЕК вариант „С” и ще попадне в южния пояс страни от Балканите до Португалия, които ще се превърнат в бежански лагери, като първи етап от плана за размиване идентичността на европейските народи”.

Aлиансът пасува по щекотливата тема, вкл. по чл. 5 от Вашингтонския договор. По мои лични впечатления младежите от “Фронтекс” не изглеждат претоварени с работа, съдейки по времетраенето на жизнерадостния глъч при непринудените им контакти с рускинчета и други чаровни летовнички по Южното Черноморие. А европейските зевзеци реагират с вицове, с почти расистки привкус, от рода на следния:

Седи Хасан, мръсен, одърпан, с развалени зъби на брега на река Шпрее в Берлин, самотен и угрижен. И както в приказките - изведнъж от реката изплува златната рибка и му казва: “Хасане, ще изпълня три твои желания. Слушам те.”

„Искам да имам красиви, бели и здрави зъби като тукашните хора”!

Хоп! Хасан е в луксозен зъболекарски кабинет, в който зъболекар работи старателно над челюстите му. Хасан обяснява, че няма с какво да плати, но зъболекарят го успокоява, че лечението вече е платено от еврофондовете. Хасан се сдобива с прекрасни зъби, а рибката го пита за второто му желание.

„Липсват ми жените, децата и родителите и ми е тъжно”.

Хоп! Голяма светла вила, обзаведена и с много стаи за всички: булките, децата, родителите, родителите на булките... Радост, щастие, прегръщат се... Хасан е притеснен, че няма с какво да плати, но отново му се обяснява, че всичко е платено по не знам кой си фонд за закрила на семействата на бежанците.

„Какво е третото ти желание, Хасане”?, пита златната рибка.

„Искам да съм бял, рус и синеок”!

Хоп! Хасан пак е на брега на Шпрее, опърпан, мръсен и с развалени зъби. БЯЛ, РУС и СИНЕОК. Пита златната рибка:

„Какво става”?

„Нали вече си бял, оправяй се сам!?”

Трите политически партии, на основата на непреобладаващ етнос у нас, по разбираеми мотиви тактично „еврофилски си кютат” по темата. Евроатлантиците пледират за европейско решение. Правителството, перманентно подсмърчейки за евросубсидии, показва склонност към берлинско-брюкселски проекто-мишкувания. То не реагира толкова национално отговорно както вишеградци и нашите балкански съседи от запад. Останалите чуждофили вероятно изчакват по-ясни инструкции от съответните столици, не пропускайки да критикуват ироничната политизцепка на внука Толстоев.

Правителството не може или не желае да схване, че опитите за примитивизиране на България и Европа предполагат аналогично решителни реципрочни противодействия, включително предприемане на суверенни национални мерки за възпиране на неканените гости. Сериозно препятствие е бюрократизираният държавен и европейски апарат, не особено трудно доказуемата им корупция, недееспособността и липсата на мотивация у брюкселската администрация – (“европейската хидра”, според евродепутата и председател на словашка партия Рихард Сулик) – да си наруши рахатлъка с набелязване на реални мерки за осуетяване на мигрантското нашествие.

Репликата на Сулик е не само успешна интерпретация на евроскептичните изявления на бившия чешки президент и водещ политик проф. Вацлав Клаус. Словашкият евродепутат е нестандартен политик. В анализ, публикуван в „Svobodny svet” от 12.04.2016 г., той лансира тезата, че обикновените граждани на държавите-членки често не са наясно с нескромните финансови привилегии на съвременната либерално-лява европейска аристокрация, т. нар. елит на Европейския съюз. Сулик онагледява твърдението си с едновремешните монархически, благороднически и аристократически рангове и титли. Добре известно е, че социалдемократът Мартин Шулц, председател на Европейския парламент, „свързва двата края” с месечна плата от 29 000 евро. Колко пъти това е над средната заплата в България?

Наистина, новата европейска аристокрация (НЕА) на ЕС формално може да бъде сравнена с някогашните европейски крале, царе, принцове, войводи, боляри... Само във френския двор на Людвик XIV, прочул се със жизненото си кредо „L’Etat c’est moi!“ („Държавата това съм аз”), се подмотквали, според Сулик, около 5000 (пет хиляди) „функционери”, казано просто – „откровени хрантутници”. Около тях пък битували на разположение хиляди други служители, чиновници, послушници...

Знаем, че и в Българско са били привличани подобни Кириакстефчовци. Но такава е била „матрицата” и в Европа, и в Ориента. Днес обаче вместо царе, боляри и пр. имаме НЕА –Европейска комисия, Европейски парламент, Върховна служба за външни действия (политика), ръководена от поредната свръхамбициозна дама.

Цитирам Сулик, с дребни ремарки: „Всеки (нео-евро-аристократ) си има свое прислужничество (ибрикчийство), което се нарича секретариат. Секретариатът на Мартин Шулц е от 38 чиновници: шеф на секретариата и заместници, всеки от които има по 8 асистенти и съветници; други петима асистенти и съветници отговарят за протокола и програмата за срещи; още петима – за вътрешните работи; други шестима – за външните. Работата с медиите пък обгрижват 8 асистенти. На разположение на татко Шулц са личен сервитьор, шофьор и „Clerical asistent“ (вероятно само Бог знае що е това!). По-низшите аристократи в ЕП се наричат заместник-председатели и също имат свои „дворове”. Още по-нисшите са депутатите. И те имат прилични „квоти” за своите антуражи около 25 000 (двадесет и пет хиляди) евро за асистенти и канцеларии...“

Евродепутатите са единствените, които избираме пряко и – според оценката на Сулик – „може би затова те не решават почти нищо”. В Европейската комисия (ЕК) е същото, но там НЕА е доста по-многобройна. Крал/цар е председателят на Комисията с 29 000 (двадесет и девет хиляди) евро месечна заплата. По-нисшите аристократи са комисари (с по 24 000 евро); под тях са генералните директори с 22 000, директорите – с по 18 000, зав. отделите – с по 13 000, личните асистенти – с по 12 000 евро и т.н. В ЕК са ангажирани „само” 24 хиляди служители; в ЕС като цяло – към 60 хиляди, с годишен бюджет около 10 000 000 000 (десет милиарда) евро!

„Това е истинска аристокрация, далеч по-добре поставена от средновековната”, възкликва Сулик. „С малката разлика, че в миналото аристократите не са работели нищо, а днешните само имитират дейност. Измъдрят поредни недомислици, че уж подобрявали живота. Забраняват ментоловите цигари, или класическите ел. крушки, унифицират тоалетните чинии, кривината на краставиците; налагат неефективните фотоволтаични електроцентрали под предлог, че развиват най-конкурентноспособната икономика в света! Поне така са вписали в Лисабонската, а по-късно и в Стратегия 2020. Всъщност, по производството на хартии ЕК няма конкуренция...”

По квотния принцип България също е представена в новата европейска high-каста. Въпреки работническо-селския произход, широкобузестия визаж и недоизяснено curriculum vitae на най-високоранговата ни нео-евро-аристократка в ЕК. В НЕА си извоваха тихи пристанища претърпели фиаско в политиката български екс-премиер, почиват си няколко бивши министри – преобладаващо външни. Никой от последните явно не е бил син на шифровчик, та да пролази на по-високо платен рахатлък в ООН.

Най-непопулярните избори не само у нас са тези за Европарламент. Не само че кампаниите са скучни и кандидатите не говорят конкретно; но избирателите от опит научиха, че с 99 % вероятност това ще е последната им среща в случай на успех.

Най-интригуващото в ЕС е, че т.нар. НЕА – неизбирана в преки демократични избори, а назначавана – стъкмява европейското законодателство и правила, задължителни за държавите-членки, които тя самата (НЕА) безгрижно нарушава. А разходите възмездяват, естествено, поданиците, в наше време – данъкоплатците!

Ако си въобразяваме, че живеем в действителна демокрация, нека отговорим на риторичния въпрос на Рихард Сулик: „В какви избори да участвам, ако не искам например г-дата Шулц, Туск, Юнкер, Драги и други „челни” персони на ЕС, които никой не е избирал, да продължават да решават моята съдба?” Отговор: „Няма такива избори, аристокрацията не позволява да бъде подлагана на избори!”

Същият въпрос резонно можем да зададем и у нас: защо да издържаме раздут диктаторски апарат от безмислени чантаджии, който след избори се поразчиства, но почти неизменно след това се поразраства; паразитира върху човешкия живот и става все по-неефективен и корумпиран?

В заключение, изказвам съчувствие, разбиране и хуманна солидарност към сирийските майки и деца – транс-трансгранични бегълци! Но екстремалната обстановка в родината и региона им, причинена от външни и техни вътрешни фактори, колидира с разбираемия човешки инстинкт за собствено, българско национално самосъхранение. Размесването им с мигранти от други региони създава условия на примитивна неидентифицируемост на кандидат-преселниците: персонална и на целите им.

Явно е, че евро-аристокрацията не желае или няма капацитет да овладее процеса. Остава да се подсигурим сами, дори да е по иронизираната севернокорейска доктрина „чухче”.

ogniangarkov.blog.bg