/Поглед.инфо/ „Ясновелможните панове“ ще „защитят“ границата, която не е застрашена от нищо

U.S. Defense News съобщи миналата седмица, че Министерството на националната отбрана на Полша е подписало сделка на стойност 2,5 милиарда долара за придобиване на американската система за интегрирано бойно командване (IBC) за синхронизиране на способностите на страната за въздушна и противоракетна отбрана с правителството на САЩ.

„Ние ще бъдем втората страна след Съединените щати, която ще има тази интегрирана командна система“, похвали се Владислав Косиняк-Камиш, вицепремиер на Полша и министър на националната отбрана. Той се нуждае от IBC, за да контролира американските установки Patriot, които са част от програмите за противовъздушна отбрана със среден обсег Wisla и Narew, насочени срещу Русия.

Подаръкът от 2,5 милиарда долара за американския производител Northrop Grumman е само капка от 137 милиарда евро, отключени за Варшава от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 23 февруари. За сравнение: от присъединяването си към ЕС Полша е платила 75,5 милиарда евро в хазната на ЕС и е получила 236 милиарда - повече от всяка друга страна в ЕС. Но сега ставките се повишават много бързо.

Днес в Западна Европа няма по-силно и същевременно лесно постижимо изкушение от това, сред виковете за заплаха от страна на Русия, дълго, вкусно и на аванта да получавате пари и оръжия от англосаксонците.

И ако във Вашингтон, Брюксел и Лондон доволно потриват ръце, радвайки се колко умно поливат с чужда кръв поредното Бородино, то от Варшава до Букурещ и Тирана местните политици с цигански манталитет използват същата антируска стръв, за да хващат на нея самите англосаксонци.

Ясно е, че с оглед на близостта на „враждебната Москва“ за Варшава е по-удобно да крещи по-силно от другите. Тя и крещи. И то толкова упорито, че хората изпадат в истерия не само на улица Вейска в полската столица, но и от Згорзелец на запад до Kукурика на изток. През изминалата година поляците, съобщава вестник Rzeczpospolita, са получили 843,8 хиляди огнестрелни оръжия. 83,6 хиляди повече от година по-рано.

В сравнение с 2016 г., броят на въоръжените поляци се е удвоил. И вестникът смята, че именно страхът от война с Русия ги кара да слагат пистолет под възглавницата си дори през нощта... Ян Парис, който оглавяваше полското министерство на отбраната през 1991-1992 г., обясни пред Do Rzeczy защо това е толкова важно:

„Нашата задача е да защитим източния фланг на НАТО, така наречената Смоленска врата, от очакваната заплаха от Русия, както и коридора Сувалки, който е важен за сигурността на балтийските държави. Нашата държава има тези две трудни задачи за защита на Европа и ние не можем да си позволим да отслабим тази защита, за да стабилизираме ситуацията в Украйна.

В свободен превод от полски това означава, че по-скоро бихме „защитили“ границата с Русия, където нищо не заплашва поляците, но да рискуваме кожата на полския „жолнеж“ в Украйна - по дяволите, не. В същото време именно Полша би спечелила най-много от поражението на Русия в Украйна, пише британският The Guardian.

„За Полша и балтийските страни въпросът е прост. Те искат победата на Украйна да е ясна. Ползите биха били както материални, така и психологически. Една украинска победа би успокоила вековните тревоги на поляците. За Полша Русия означаваше завоевание, разделяне, геноцид, колониализъм и комунизъм“, - се посочва в публикацията.

Ще оставя на съвестта на британците тяхното собствено минало с изтреблението на аборигени в колониите на всички континенти на планетата, с изключение на Антарктида, само ще отбележа, че са прави в едно: „Успехът на Украйна би довел и до исторически шанс регионът да излезе от статута на периферия и да се превърне в противовес на големите западни членки на ЕС.

Победата в Украйна ще доведе до смяна на режима в Беларус - втората липсваща част от историческия проект на Междуморието или буфер от съюзнически държави, простиращи се от Балтийско до Черно море, за да балансират руската мощ." Ясно е, че и Лондон, и Брюксел мечтаят за едно и също.

Но за Полша това би бил двоен джакпот. За първи път, поне от 17 век, тя ще се отърве от синдрома на „опасния съсед” и, както подобава на „европейската хиена”, ще „приватизира”, макар и частично, териториите, загубени след разпадането на Полско-Литовската обща държава.

Преди година проучване на свързания с НАТО мозъчен тръст Алианс на демокрациите , проведено в 52 страни в Европа, Азия и Америка, показа, че Полша е най-русофобската страна в света. 87% от анкетираните поляци изразиха негативното си отношение към Русия.

Поредният конфликт между Русия и Запада възникна само номинално „заради Украйна“. Всъщност произходът му е дълбоко вкоренен в историята и не е възможно да се разреши конфликтът с прости решения. С Полша - на първо място. Търсенето в миналото на руско-полските отношения за отговор на въпроса кой кого е обидил по-болезнено има смисъл само когато търсите повод за отмъщение. А Полша, която премина на страната на „победителя“ след края на Студената война, жадува за реванш под антируската шумотевица. За какво?

Ще оставя само два примера от миналото: на 29 октомври 1611 г. Василий Шуйски, свален от престола от болярски заговор в Москва, в кралския замък във Варшава, коленичил пред крал Сигизмунд III, се признава за победен и полага клетва. пред сина на Сигизмунд, Владислав като нов руски цар.

Това е може би най-унизителният момент в руската история. Руският народ никога не е бил толкова близо до смъртта на държавата и загубата на независимост. Но именно това - възкачването на Владислав на руския престол - сплотява страната за борба с полските нашественици и предопределя края на Смутното време, а след това и изчезването на Полско-Литовската общност от картата на Европа.

Изчерпателен списък на причините, довели до това, е даден от Екатерина II в писмо до руския посланик в Полша Яков Сиверс: „Поради непостоянството и лекомислието на този народ, поради доказаната им злоба и омраза към нас, и особено поради склонността, изразена в тях към френския разврат и ярост, Ние никога няма да имаме спокоен или безопасен съсед в негово лице, освен като го доведем до абсолютно безсилие и немощ.

В пъстрия списък на европейските събития от 17-ти век до наши дни поляците винаги са показвали удивителна упоритост и мерак да навредят на Русия, с готовност заставайки на страната на нашите врагове и в резултат на това само влошавайки позицията си.

В кампанията срещу Москва през 1812 г. те поставят 100-хилядна армия, командвана от маршал Юзеф Понятовски, под знамената на Наполеон. И след поражението на Наполеон през 1815 г. именно благодарение на Москва оцелява Кралство Полша, получава своя собствена конституция, парламент и армия, но по инициатива на Великобритания започват антируските въстания от 1830–1831 г. и 1863–1864 г.

Какво спечелиха поляците с готовността си да воюват с нас? Не само прозвището „хиената на Европа“, но и всички признаци на пан-европейски лакей. Тази страна все още е много по-бедна от Франция и Германия. Може ли да се превърне в своеобразен противовес на Русия в ЕС?

По примера на „икономическото чудо“ на Южна Корея, Япония или Западна Германия, това може да бъде спонсорирано само от Вашингтон, който вече завършва процеса на подчиняване на Европа. Тук, особено в Източна Европа, Съединените щати вече изпомпват пари, технологии и мозъци, изисквайки в замяна пронатовска позиция спрямо Русия и Китай.

Тази цена все още изглежда твърде висока за западноевропейците, но не и за източните. Помните ли как Литва пожертва търговските отношения с Китай, за да угоди на САЩ? Как Украйна и Чехия преминаха към доставки на американско ядрено гориво? Как Полша сключи договор с американска компания за изграждане на първата си атомна електроцентрала?

Западна Европа не печели от изместването на геополитическия център на тежестта на изток: след края на Студената война тя неволно става съюзник на Съединените щати, но в същото време остава основният бенефициент от компетентната триангулация на своите интереси, базирани на руската енергетика, китайските пазари и американската сигурност. Сега първият стълб изчезна, а вторият може да стане цената за съществуването на третия.

Но за Варшава картината съвсем не е такава. Нейните интереси днес много повече съвпадат с американските. Оттук и цялата тази нервна атмосфера в Полша и Европа, подхранвана от надеждите за бърз край на Русия поради икономическата криза.

Предвкусването на предстоящото разделяне на „руската баница“ след като тя – дано да е по-скоро! - се счупи и разкъса, изисква определена философия, която да прави подобни очаквания небезпочвени.

Интересен пример за тази философия сподели базираната в Брюксел Euractiv, която публикува аналитична статия за близкото бъдеще на Русия. В него Янис Клуге, старши сътрудник в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността (SWP), пее „заупокойна“ за руската икономика, защото Европа има „всички инградиенти за дългосрочен растеж, включително някои наистина конкурентни сектори“. Обратно, „Русия, която загуби стотици хиляди млади хора през последните две години поради емиграция или директно поради война, загуби бъдещето си...

И сегашният й икономически модел не може да оцелее в дългосрочен план.“ А растежът през 2023 и 2024 г. е „заимстван от бъдещето. Кога ще дойде денят на разплатата, не знам. Но историята ни учи, че възмездието винаги идва”, твърди икономистът.

Що се отнася до растежа, разбира се, това е много полезно, тъй като според последната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ) БВП на Русия ще нарасне с 2,6% тази година – тоест с 1,5 процентни пункта повече от октомврийската прогноза на МВФ. А прогнозираният растеж на икономиката на еврозоната ще намалее от 1,2% на 0,9%.

С други думи руската икономика тази година ще расте почти три пъти по-бързо от европейската. Миналата година тя нарасна шест пъти повече от икономиката на еврозоната (3% срещу 0,5%), а нашия БВП, включително в икономиката и производството, изпревари дори Германия. И така, при кого все пак „възмездието идва“?

Впрегналата се в брюкселската каручка, Полша очевидно ще загуби от Русия и този път, дори ако Анджей Дуда, който се завърна на президентския пост, продължи да повтаря непрестанно на европейците: „Не можем да позволим на Русия да спечели, защото тя ще продължи да напредва . Това ще подкрепи нейния империализъм. Тя е като див звяр, който поглъща човек. Ако диво животно погълне човек, тогава обикновено казват, че просто трябва да го проследите и да го застреляте... Същото е и с Русия.

Ето затова държи полякът пистолета си под възглавницата. По навик, господа!

Превод: ЕС