/Поглед.инфо/ Президентът на Ислямска република Иран Ибрахим Раиси беше на държавно посещение в Турция на 24 януари и се срещна със своя колега Реджеп Тайип Ердоган. Разговорите обсъдиха войната между Израел и Хамас в ивицата Газа, двустранните връзки, сътрудничеството в икономиката и сигурността.
Въпреки че визитата беше отлагана два пъти, е ясно, че Техеран и Анкара споделят обща подкрепа за палестинската кауза и това формира основата за настоящите контакти на високо ниво.
„Иран и Турция имат обща позиция в подкрепа на палестинския народ и съпротивата на потиснатия, могъщ палестински народ“, каза Раиси преди да се качи на самолета за Анкара.
„Съгласни сме с президента Ердоган по отношение на палестинската кауза и правата на палестинския народ, които ще му бъдат предоставени“, каза той по време на реч в Анкара.
Партньорство въпреки обстоятелствата
Доскоро изглеждаше, че Иран и Турция са близо до прекъсване, когато Анкара пое курс за възстановяване на дипломатическите отношения с Израел.
Преди това Турция нормализира връзките със Саудитска Арабия и ОАЕ (след първоначалната критика на Споразуменията от Абрахам) и също така предотврати операциите на иранското разузнаване на турска територия.
Важно е обаче да се има предвид, че между турската и ислямската република винаги е имало поверителни контакти, които страните често предпочитаха да не афишират. П
о-скоро те бяха скрити зад шпионски скандали и заплашителна реторика. Поради това противоречията в отношенията между Турция и Иран често се преувеличават.
Това например се отнася до предполагаемата конфронтация между Техеран и Анкара по време на Арабската пролет. Например президентът Мохамед Морси, близък съюзник на Турция, който дойде на власт в Египет през 2011 г., възстанови отношенията с Иран, прекъснати през 1979 г., и посети Техеран.
По същото време тогавашният ирански президент Махмуд Ахмадинеджад посети Кайро. Отношенията отново бяха прекъснати след свалянето на Морси.
На свой ред Реджеп Тайип Ердоган, както и неговият ислямски наставник Неджметин Ербакан, винаги са симпатизирали на проекта за Ислямска република, създаден в Иран.
Въпреки че не подкрепяха шиитския експанзионизъм в региона, самата идея оказа сериозно влияние върху техния мироглед и нагласи.
От своя страна самата Ислямска република винаги е възприемала положително дейността на сунитските ислямски сили, като Мюсюлманските братя (терористична организация, забранена в Руската федерация), с които често се идентифицира настоящият президент на Турция.
Достатъчно е да си припомним, че през 1984 г., осемнадесет години след екзекуцията на Сайид Кутб, един от най-видните и противоречиви лидери на Мюсюлманското братство, Ислямската република отпечата марка в памет на смъртта му, наречена мъченичество.
Освен това някои улици и площади в Иран са кръстени на Кутб в знак на признание за неговото наследство. Изтъкнат преводач на книгите на Сайид Кутб в Иран беше самият аятолах Али Хаменей, сега върховен водач (Рахбар) на Ислямската република.
Турско-иранските отношения бяха подложени на изпитание и изпитание от сирийския конфликт, в който Анкара и Техеран изглеждат на противоположни страни.
По-специално, по време на кризата около Катар, възникнала по време на сирийския конфликт през 2017 г. и свързана с блокадата му от арабските му съседи, Турция изпрати свои войски на помощ, докато Иран достави хранителни доставки.
Сирийският конфликт не попречи на Турция и Иран да развиват двустранни връзки и в крайна сметка позволи с участието на Русия да се формира „тройката от Астана“ на трите държави.
Сега, по време на посещението на президента Раиси в Анкара, отношенията между турската и ислямската република може да получат нов тласък поради общите интереси на двете страни в контекста на конфликта в Газа.
Хамас е общ съюзник
Турция и Иран са обединени в подкрепата си за движението Хамас, считайки го за законен представител на палестинската съпротива, а не за терористична организация, както е обявено в западния свят, и имат общи позиции за разрешаване на кризата в Газа.
„На преговорите обсъдихме подробно регионални и международни въпроси, преди всичко ситуацията в Газа. Съгласихме се, че е важно да се избягват стъпки, които биха застрашили допълнително сигурността и стабилността на нашия регион", каза турският лидер.
"Обсъдихме необходимостта да спрем нечовешките атаки на Израел срещу Газа и да предприемем спешни мерки за установяване на справедлив и траен мир“, каза Ердоган след разговорите с Раиси.
На фона на настоящия конфликт в Газа президентът Ердоган вече сравни премиера Бенямин Нетаняху с Хитлер за агресията му срещу палестинския анклав. До момента е убил повече от 25 000 души в ивицата Газа, повечето от които цивилни, жени и деца.
Освен това президентите Ердоган и Раиси изиграха важна роля за консолидирането на ислямския свят по време на съвместната среща на върха на Арабската лига и Организацията за ислямско сътрудничество в Джеда през ноември 2023 г.
Тяхната работа направи възможно разработването на обща позиция, която недвусмислено осъжда действията на Израел и го обвинява за кръвопролитията в резултат на неговите „заселнически дейности“, подкрепяйки „терористичните заселници“ и пречейки на палестинците да създадат своя собствена държава.
Преди визитата на Раиси Турция предприе и някои антиизраелски стъпки в търговско-икономическата сфера. Така броени дни преди визитата на иранския президент турското министерство на търговията изключи Израел от ежегодно публикувания списък на целевите държави за износ, което е сигнал за местния бизнес.
Това означава, че турската страна спира да насърчава компаниите да доставят стоки на Израел и отказва да субсидира или политически да подкрепя всяка подобна бизнес концепция.
Така координацията на усилията между Турция и Иран за подкрепа на палестинската съпротива продължава.
В същото време Хамас винаги е смятал Турция и Иран за свои съюзници и се е опитвал да намери баланс в отношенията между съюзническото дуо Турция и Катар, от една страна, и Иран, от друга.
Понякога махалото се насочваше повече към Турция, както се случи по време на гражданската война в Сирия, понякога към Техеран, когато ставаше дума за конфронтация с Израел.
Така Турция и Катар винаги са се опитвали да подкрепят политическото крило на движението, предоставяйки му икономическа и хуманитарна помощ. Докато Иран предостави военна помощ на своето въоръжено крило, бригадите Ал-Касам.
Но нито Турция, нито Иран, независимо от позицията на „махалото“, никога не са прекъсвали отношенията си с Хамас, може да се говори само за намаляване на обема на помощта, но не и за нейното спиране.
По този начин можем да кажем, че Турция и Катар, от една страна, и Иран, от друга, споделиха попечителството си над Хамас, докато гражданският конфликт в Сирия навлезе в замразен стадий, което позволи на Хамас да възстанови отношенията си с Дамаск и да разреши всички противоречия с Техеран .
Въпреки това, за разлика от Иран, Турция се опита да нормализира отношенията с Израел, но това беше предотвратено от операцията на ИД в Газа.
В същото време Иран отрича правото на съществуване на еврейската държава. Сега обаче това не е толкова фундаментално за турско-иранските отношения.
Помощ при заобикаляне на санкции
Друга област, която беше обсъдена на срещата между Ердоган и Раиси, беше икономическата дейност. И тук Анкара и Техеран продължават да си взаимодействат.
На първо място бих искал да отбележа подкрепата на Турция за политиката на Иран за заобикаляне на западните санкции. Република Турция отдавна служи като надежден център за минимизиране на въздействието на западните ограничения върху Ислямската република.
И сега президентите на двете страни се стремят да увеличат търговския оборот до 30 милиарда долара. Турция също възнамерява да продължи да купува ирански газ, включително като част от създаването на газов хъб.
В тази връзка лидерите на Турция и Иран председателстваха среща на Турско-иранския бизнес съвет. А турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар каза, че е обсъдил енергийното сътрудничество с иранския министър на петрола Джавад Овджи предишния ден.
„Заявихме, че нашето сътрудничество, особено в областта на природния газ, трябва да се оценява в по-широка рамка“, каза той.
Преди това Анкара беше обвинявана от западните страни, че предоставя икономическа помощ на Иран и заобикаля антииранските санкции.
Така през 2019 г. американските прокурори в Южния окръг на Ню Йорк обвиниха Halkbank, голяма финансова институция, свързана с турската държава, в използване на „измамни схеми“.
Те са известни като „газ срещу злато“ и позволиха на Иран да заобиколи най-строгите санкции на САЩ. Тогава Техеран успя да спечели 20 милиарда долара с помощта на турски посредници, които, разбира се, не загубиха.
Освен това турският бизнесмен Ситки Аян от кръга, близък до Ердоган, беше санкциониран от Министерството на финансите на САЩ за улесняване на продажбата на петрол на стойност стотици милиони долари в „интересите на финансирането на ирански ислямски организации като Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР).“ Това идва след ексклузивен доклад на Politico, публикуван през декември 2022 г.
Проблемът на Азербайджан си отива
Друга точка на сближаване между Иран и Турция, която беше засегната от президентите Ердоган и Раиси, е уреждането на противоречията в Кавказ. Преди всичко около Азербайджан, съюзник на Турция.
Напоследък отношенията между Баку и Техеран постепенно се подобряват в контекста на нарастващото обръщане на Ереван към Запада. Сега има много причини Ислямската република да не вярва на арменското ръководство.
Сега тя е тръгнала към сближаване със САЩ, ЕС и НАТО, а преди това флиртуваше с Иран. Което от своя страна беше негативен фактор в ирано-азербайджанските отношения.
През октомври 2023 г. Техеран беше домакин на първата среща на външните министри на страните, участващи във формата „3+3“, който включва съвместната работа на трите кавказки държави (Армения, Азербайджан и Грузия) и техните съседи – Русия, Иран и Турция.
Това, наред с инициативите на Турция и Азербайджан за евентуална промяна на преминаването на т.нар. „Зангезурският коридор“ вместо територията на Армения през Иран, връща позицията на Ислямската република като важен играч в делата на Южен Кавказ.
Всъщност страховете на Техеран за интересите му в Кавказ след втората война в Карабах го принудиха да се сближи с Армения и да влезе в конфликт с Азербайджан, а чрез него и с Турция. Сега този проблем до голяма степен е разрешен.
Освен това не бива да се надценява ролята на „тюркския фактор“ в подкрепата на евентуален азербайджански сепаратизъм в Ирански Азербайджан.
Турция исторически е предоставяла убежище на местни азербайджански активисти - мигранти от съседната страна - и техните организации.
Тя обаче никога не се е интересувала от отделянето на определени земи от Иран, осъзнавайки, че това представлява заплаха за самата Турция, като се вземе предвид кюрдският фактор.
Също така си струва да припомним, че Турция беше тази, която някога подкрепи шахския Иран при унищожаването на просъветското сепаратистко правителство на Южен Азербайджан през 1946 г. Тя, подобно на кюрдската република Мехабад в Иран, е създадена по същество от Йосиф Сталин.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Кюрдският фактор
По време на разговорите Ердоган и Раиси подчертаха значението на съвместните действия в борбата срещу кюрдския тероризъм.
„Засегнахме по-нататъшното укрепване на нашето сътрудничество срещу PKK/PYD/YPG и PJAK (кюрдски групировки – бележка на редактора)“, каза турският президент на заключителната пресконференция.
Всъщност борбата срещу кюрдския сепаратизъм и кюрдските групи, подкрепяни от Съединените щати и техните съюзници, винаги е сближавала Турция и Иран. Въпреки това едва през 2020 г. двете страни обявиха сътрудничество в тази област.
Това беше първият път, когато техните лидери потвърдиха, че Анкара и Техеран координират военни операции срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейния ирански филиал, Партията на свободния живот на Кюрдистан (PJAK).
В съвместно изявление Ердоган и тогавашният президент на Иран Хасан Роухани подчертаха, че „двете страни са длъжни да използват пълноценно съществуващите механизми за сътрудничество срещу дейностите на елементи от ПКК/PSJK и други терористични организации по общите граници“, както и „да предприемант координирани стъпки за ориентирано към резултати сътрудничество, включително съвместни операции, в борбата срещу тероризма и организираната престъпност.“
Показателно е, че в навечерието на преговорите между Ердоган и Раиси лидерът на турската партия Ватан Догу Перинчек предложи създаването на военен съюз с участието на Русия за борба с ПКК.
Политикът говори за това в интервю за вестник Aydınlık. Според него Сирия също може да се присъедини към този съюз.
Затова на срещата в Анкара беше потвърден и ангажиментът на двете страни в борбата срещу общата заплаха за двете държави. В тази връзка се очаква по-нататъшна координация на действията на силите за сигурност на турската и ислямската република срещу сепаратистите.
Иран вече извърши трансгранични артилерийски и ракетни атаки срещу PJK по същото време, когато турските операции срещу ПКК в Иракски Кюрдистан.
Сега такова сътрудничество е още по-уместно, защото Израел може да създаде свои собствени станции в кюрдските планини и да използва кюрдски групи за подривна дейност срещу двете държави.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.