/Поглед.инфо/ Когато Тексас буквално замръзна през февруари тази година, някои обвиниха вятърните генератори за спиране на тока за милионите местни, попаднали в мрак. Други обвиниха за прекъсванията газовите централи.

Истината не е толкова ясна. В действителност, както вятърните турбини, така и газовите електроцентрали замръзнаха поради ненормалното време.

И когато компания “Бъркшир Хатауей” на Уорън Бъфет заяви, че има планове за изграждане на допълнителен генериращ капацитет в Тексас, не ставаше дума за вятърни турбини. Ставаше въпрос за нови газови електроцентрали от десет гигавата.

Докато замръзването на Тексас беше основно заглавие в САЩ, мъничка Словения беше единствената европейска държава отвъд Атлантическия океан, която получаваше електричество от слънчеви панели. И не защото Европа няма слънчеви мощности - напротив, тя има много такива. Но и в Европа беше люта зима с много сняг и облаци. Въпреки често цитираното мнение, че слънчевите панели се представят добре при по-хладно време, минусовите температури имаха негативно влияние. Да не говорим за облачната покривка, която, разбира се, не помогна на положението.

Ако се върнем още няколко месеца назад, през август в Калифорния имаше непрекъснати спирания на тока, за които щатските служители твърдят, че нямат нищо общо със значителната зависимост на щата от слънчевата и вятърната енергия. Щатската комисия по комуналните услуги не е съгласна.

Комисията за комунални услуги в Калифорния ККУК и мрежовият оператор на щата КАЙСО заявиха в съвместно писмо до губернатор Нюзъм след спиране на електрозахранването:

"На 15 август КАЙСО преживя значителни колебания в производството на ток от вятър, тъй като вечерното търсене се увеличи. Вятърните ресурси първо увеличиха мощността си бързо до 16:00 ч. (Приблизително до 1000 мегавата), а след това бързо намаляха през следващите часове. Тези фактори, съчетани с поредната неочаквана загуба на генериращи ресурси, доведоха до внезапната необходимост да се прехвърлят мощности за да се поддържа надеждността на системата. "

По-нататък в писмото на ККУК и КАЙСО също отбелязват:

"Друг фактор, който изглежда е допринесъл за недостига на ресурси, е голямата зависимост на Калифорния от вноса, за да отговори на нарастващите енергийни нужди в късните следобед и вечерта през лятото. Това крие риск, ако внесените ресурси станат недостъпни, да възникне дефицит поради екстремните горещини като тази, която преживяваме в момента. "

Тези дълги кавички основно казват едно и добре известно нещо: вятърната и слънчевата енергия работят на пресекулки и това представлява проблем. Този проблем все още се пренебрегва в основната тенденция на възобновяемите енергийни източници и само от време на време става въпрос за капацитет за съхранение. Каква е причината? Съхранението на батерията е доста скъпо и ще увеличи разходите за генериране на слънчева и вятърна енергия. Следователно от тук идва и рискът от прекъсване на електрозахранването, тъй като производството на възобновяема енергия продължава да расте.

„Хората са изненадани как преминахме през топлинната вълна през 2006 г.“, заяви главният изпълнителен директор на КАЙСО Стивън Берберих миналия август. „Отговорът е, че през 2006 г. имаше много повече генериращи мощности, отколкото през 2020 г. Имахме 2200 мегавата от АЕЦ “Сан Онофре” и редица други електроцентрали, общо за хиляди мегавати, които днес ги няма”, допълни той.

В скорошна статия на "Форбс" екологът Майкъл Шеленбергер цитира както замръзването в Тексас, така и прекъсванията на електричеството в Калифорния през август 2020 г. като примери защо по-малко слънчева и вятърна енергия трябва да бъдат включвани в мрежата, а не повече: защото колкото е по-възобновяем източникът , толкова по-висок е рискът на спирания.

Слънцето и вятърът са зависими от времето източници на електроенергия и, както показват събитията в Тексас и Калифорния, те са ненадеждни, пише Шеленбергер, основател и президент на изследователската организация с нестопанска цел „Прогрес на околната среда“. Той посочи и Германия, където прегледът на плановете за енергиен преход на страната показа, че някои от прогнозите са прекалено оптимистични, докато други са напълно неправдоподобни.

Между другото, жителите на Германия, като жителите на Калифорния и Ню Йорк, плащат повече за електричество, отколкото жителите на областите, които са по-малко зависими от възобновяеми енергийни източници. Въпреки че някои може да плащат повече за по-чисто електричество, не всеки може да си го позволи в дългосрочен план. А достъпната енергия е от решаващо значение за цивилизацията, отбелязва Шеленбергер.

Достъпността е основно изискване за енергията, ако се иска да се подобри жизнения стандарт, дори ако изключим икономическия растеж от уравнението, тъй като изглежда много остаряло в наши дни в лицето на борбата с изменението на климата. И все пак наличната енергия е една от движещите сили зад равенството между различните общности по света. Както и енергийната надеждност.

Така достъпността и надеждността са две неща, които добрите енергийни източници трябва да притежават. Слънчевата енергия и вятърът, за разлика от хидроенергията, която също е възобновяем източник, имат само едно от тези две свойства и то при липса на капацитети за съхранение. Те могат да бъдат достъпни, както често ни напомнят. Но за съжаление те не могат да бъдат надеждни.

Това означава, че колкото повече милиарди са вложени в развитието на възобновяемата енергия, толкова по-висок е рискът от допълнителни спирания на електрозахранването. Може би в даден момент, ако вятърът и слънцето станат основните източници на електричество, властите ще трябва да въведат планирани прекъсвания.

Авторът на тази статия е израснала през 80-те години в България - по времето, когато социалистическото правителство на страната изнася много електроенергия, за да получава твърда валута. Така прекъсванията на тока стават част от живота. Това не е особено удобно, но така живеят милиони души в България и Румъния. Заслужава обаче да се отбележи, че през 80-те години хората не са постоянно в мрежата. Оттогава потреблението и зависимостта ни от енергия са скочили рязко.

Честно казано, ограничената наличност на електроенергия би имала невероятно положително въздействие върху емисиите на парникови газове. Тоест, ако ограничението идва от ограничено количество генерирана енергия, а не от прекомерен износ. В крайна сметка, от екологична гледна точка, преобладаващата зависимост от вятъра и слънцето, както и планираните прекъсвания на електрозахранването, които може да са резултат от тази зависимост, ще допринесат много за постигане на целите на Парижкото споразумение. Разбира се, това ще струва на хората някои неудобства и загуби в икономическите, научните и медицинските дейности. Но ако приоритет номер едно е борбата с изменението на климата, тогава целта със сигурност трябва да оправдае средствата.

Превод: В. Сергеев