/Поглед.инфо/ Руски бойни кораби се активизираха в Индийския океан, освен това Москва помага на военния режим в Мианмар с оръжие и провежда военни учения с него - как това трябва да зарадва Индия и ще раздразни ли Китай и САЩ? Тук имаме типичен случай на аналитичен идиотизъм: журналистка от хонконгския “Саут Чайна Морнинг Пост” усеща, че се случва нещо сериозно, не разбира какво, но смята за свой дълг да гъделичка нервите на обществото. В Русия подобни анализи бяха популярни през 90-те години, но сега само най-смелите блогъри правят същото.
Но всъщност тук има зрънце истина, чиято същност е, че Индийския океан е бил - извинете за хумора - тих твърде дълго. И сега там започват интересни процеси. И най-малкото трябва да се следи, което се прави не само в Русия.
Нека да разгледаме първо източните му брегове. Неотдавнашното посещение на три военни кораба от нашия флот в Бангладеш като цяло е рутинно, макар и приятно, защото такива не са акостирали там точно от половин век, откакто нашият флот помогна за разчистването на мини и по същество за създаването на страната. Сега сътрудничеството ни с нея се засили, но в това няма сензация.
Но що се отнася до Мианмар (бивша Бирма), има много нови и интересни неща и не напразно си сътрудничим с неговото правителство. Основният проблем на тази страна е, че граничи с Китай и може да се счита за нещо като мост от Пекин към Индийския океан. И така, от десетилетия Западът се опитва да установи там режим, подобен на Зеленски, и да навреди на Китай, а онези власти, които не правят това, са хунта и враг на демокрацията. Сериозно: в Тихоокеанския регион го има Тайван, чиято задача е да провокира китайците към война, защо да няма нещо подобно и на другия океан?
Тази дългогодишна история сега има бурно продължение - война и то близо до китайската граница на Мианмар. В региона обсъждат дали режимът ще оцелее, тъй като бунтовниците го атакуваха едновременно на няколко места и военните си го отнасят. Не, ще устои, казват умните хора. Но тук има нещо старо и ново. Факт е, че базата на бунтовниците е недалеч от териториите, които някога са били част от Златния триъгълник на опиума и хероин (той включва и покрайнините на Лаос и Тайланд). Триъгълникът се разпадна, изтласкан от пазарите от афганистанския мак, а лаоско-тайландската му част почти изчезна напълно. Но от 2021 г. насам талибанският режим в Кабул започна да се бори с търговията с наркотици и ето новината: Мианмар вече е световен лидер в хероина (понякога се завръщат).
И, повтаряме, точно тези племена, които са заети с това възраждане, живеят близо до китайската граница и атакуват режима. Получаващата се ситуация е много успешна - самофинансираща се групировка без излишно натоварване на бюджета на САЩ или който и да е друг (тоест не Украйна или Тайван). Освен това възникват проблеми за Индия, която е транзит за този продукт.
Е, виждаме добре какво се случва по западните брегове на Индийския океан. Американският флот заплашва партизаните от Северен Йемен, които стрелят с ракети по кораби, плаващи към Израел. Но арабите участват в тази операция до минимум (само Бахрейн). А миналата седмица дипломацията на Пекин направи нова стъпка към прекратяване на напрежението между Близкия изток: тя проведе среща на двама бивши ключови противници по формулата „Саудитска Арабия - Иран - Китай“, която, наред с други неща, обсъди съвместни морски патрули в същия регион. Тоест отделно от американската коалиция. Китайският флот е доста активен в региона. И Индия изпраща там няколко фрегати, също отделно. Като цяло океанът стана шумен.
Между другото, какво каза нашият колумнист от хонконгския вестник по въпроса „дали ще се хареса на индийците“? Има и сериозни мисли по този въпрос, например в китайските медии. Оказва се така: последните събития създават големи проблеми за индийската политика на балансиране между Запада и Изтока. Западът не може да пренесе високотехнологично производство от Източна Азия в Южна Азия, тоест в Индия (проблеми с работната ръка). Американските идеолози и техните колеги непрекъснато говорят, че Делхи има грешен режим, мирише на авторитаризъм.
И в допълнение, сега тази страна вижда, че нейните планове за развитие на връзки с Близкия изток (конкурирайки се тук с китайците) са атакувани, защото западняците не харесваха накъде върви Близкият изток и залогът беше поставен върху разпалването му . Така че индийската външна политика (да не говорим за китайската или руската) ще трябва по някакъв начин да реагира на случващото се.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.