/Поглед.инфо/ Атаката с пейджъри в Ливан беше прелюдия към голяма война - и тя всъщност започна вчера. Израел започна да бомбардира градове и пътища в Южен Ливан - което по същество означава подготовка за сухопътна инвазия. Само през първия ден бяха убити около 300 души, потоци от бежанци се втурнаха към северната част на страната - Ливан се готви за трета война с Израел. Първата е през 1982 г., втората през 2006 г., а сегашната, чието начало се предсказваше от близо година, може да се окаже последна за всички. Не защото Израел ще използва ядрените оръжия, които има, а защото ако се развие най-лошият сценарий, няма да има нито сегашния Ливан, нито сегашния Израел.

Прекалено драматично ли е? В края на краищата Израел „само“ иска да контролира южната част на Ливан (както беше случаят след войната от 1982 г.), за да попречи на „Хизбула“ да обстрелва територията му. Което непрекъснато подчертава, че удря Израел в отговор на геноцида над палестинците в Газа и ако Нетаняху спре да унищожава палестинците, тогава обстрелът ще спре. Ясно е, че Израел няма да спре в Газа: целта му е да направи по-голямата част от ивицата необитаема и да я постави под пълен контрол. От първия ден на операцията в Газа Израел заплаши Ливан и „Хизбула, „обещавайки им съдбата на Газа и „Хамас“. Израелските заплахи не се възприемаха като празни, но беше ясно, че наземна операция в Ливан би била много скъпа във всеки смисъл (човешки, репутационен, финансов аспект) и затова Израел искаше да сподели тежестта си със Съединените щати.

Това изискваше провокиране на „Хизбула“ и Иран да атакуват израелски градове (не военни цели) или да атакуват Израел от ливанска територия, за да поискат американска намеса. Но шейх Насрала (лидерът на „Хизбула“) и аятолах Хамейни (иранският лидер) не се поддадоха на никакви провокации, а времето на Нетаняху изтичаше: вътрешната ситуация в Израел се влошаваше, в Газа имаше пълна безизходица (42 хиляди бяха убити, но те не успяха нито да унищожат „Хамас“, нито да принудят палестинците да излязат в изгнание), Израел е изправен пред нарастващо осъждане на международната арена. Невъзможно е да се спрат битките и да се изтеглят войските от Газа: за Нетаняху това би било краят на неговото управление и началото на присъда, а за Израел като такъв това би било признание за поражение. Освен това нито Нетаняху, нито Израел искат да бъдат държани отговорни за геноцида в Газа. Затова те виждат единствения изход в продължаването на войната с надеждата, че в един момент САЩ все пак ще се притекат на помощ на своя „51-ви щат“.

Така Ливан стана очевидна и обречена жертва, но това не означава, че започвайки войната, Нетаняху е намерил правилния начин да спаси себе си и страната си. Напротив, третият ливански има всички шансове да се развие в голям близкоизточен. Превръщайки се в следствие и продължение на геноцида в Газа, това може да доведе до детонация на ситуацията в целия регион.

Едно пълноценно израелско нахлуване в Ливан би спукало вентила – и Сирия и иракските доброволци, които ще да пристигнат на ливанския фронт през сирийска територия, биха могли първи да бъдат въвлечени във войната. Иран ще помогне на Ливан и „Хизбула“ по всякакъв възможен начин, но ще се опита да се въздържи от пряко участие във войната - опасявайки се от пряк сблъсък със САЩ, но Израел ще продължи да се опитва да провокира Техеран. Арабската улица ще бъде възмутена от новата израелска агресия - натискът върху арабските правителства ще се увеличи, много мюсюлмански страни може да наложат ембарго върху търговията с Израел. Глобалният Юг ще започне още по-сурово да изисква от Запада да успокои „кучия си син“ - и ако това не засегне Вашингтон по никакъв начин (защото Нетаняху залага на ескалиращата борба за власт в САЩ , в които никоя от партиите не може да си позволи антиизраелски действия), тогава Европа, опитвайки се да седне на два стола, ще бъде принудена недвусмислено да осъди Израел. Като цяло ливанската агресия на Израел ще навреди на репутацията на Запада в Глобалния Юг – защото няма да има нито санкции срещу агресора, нито реални опити той да бъде спрян.

Затънал в битки с „Хизбула“, Израел ще се притисне сам още повече в ъгъла - сега, освен кървящата Газа на юг, той ще има война в на север. Няма изход от тази задънена улица – освен пряка намеса на САЩ, която би нанесла огромни щети на армията на Хизбула. Но този вариант е категорично неприемлив за Америка, независимо кой ще спечели изборите през ноември.

И слава Богу - защото пряката намеса на САЩ в ливанската война отваря пътя към война в целия регион: тогава вече щеше да остане половин крачка до влизането на Иран в нея и началото на израелско-иранската, и след това ирано-американската война. През която – както Нетаняху и американски ястреби като Болтън мечтаят от много години – Америка ще бомбардира Иран в каменната ера: тоест ще използва ядрени оръжия (уж за унищожаване на ирански ядрени съоръжения). В действителност това би било стъпка към истинска катастрофа - и може би не само в регионален мащаб.

Това е, с което си играе Нетаняху, когато започва Третата ливанска война – и само това го прави най-опасния човек на земята.

Превод: В. Сергеев