/Поглед.инфо/ Известни са основните изявления след посещението на Сергей Лавров в Делхи миналата седмица.

„Що се отнася до използването на рубли и рупии в търговски финансови транзакции, бих искал да припомня, че преди много години започнахме да се отдалечаваме от долара и еврото в отношенията си с Индия, Китай и много други страни, за да да използваме националната валута повече. При сегашните обстоятелства тази тенденция естествено ще се засили. Ще бъдем готови да предоставим на Индия всякакви стоки, които иска да закупи. Имаме добри отношения между министрите на търговията и финансите. Това е начинът за действие срещу изкуствените пречки, създадени от незаконните едностранни западни санкции. Що се отнася до суверенното военно-техническо сътрудничество, няма съмнение, че решение ще бъде намерено. Ресорните министерства вече работят по това“.

Интересно е какво стои зад тези думи. Зад това стои огромно количество коментари по целия свят що е позицията на Индия в днешната глобална криза и защо тя се държи така.

С Китай всичко беше ясно от самото начало, тъй като той беше назначен за системен конкурент на Съединените щати и отдавна получава нови пакети от санкции със или без причина. Но Индия е в друга ситуация, от години се опитват да я използват като таран срещу Китай и затова я включват във всякакви чисто западни съюзи - при това Делхи съвсем съзнателно влиза в тях. В същото време Индия остава член на БРИКС и постоянен партньор на същите Русия, Китай и дружи. Как всичко това се вписва в урагана от санкции, който обхвана не само Европа и Съединените щати?

Ако говорим за официален език, тогава Индия е натъжена от събитията в Украйна и би искала преговори и мир. Но Индия е против всякакви икономически санкции. Между другото, такава позиция се нарича неутралитет и почти дословно съвпада с китайската.

А ето и подробностите за ситуацията. Нека изброим кой през последния месец и половина се обади или дойде в Делхи, за да принуди индийците да осъдят Москва и всъщност да се присъединят към западния съюз срещу Русия и Китай. Дълго ще ги изброяване. Премиерите на Австралия и Япония, да не говорим за целия ключов екип от Вашингтон. И не само те.

Между другото, всъщност едновременно с Лавров, заместник-главният съветник по националната сигурност на САЩ Дулип Сингх (етнически индианец, умен ход!), британския външен министър Лиз Тръс (фен на карането на танкове) и съветникът на германското правителство по външна политика и сигурност Йенс Плотнер пристигнаха в Делхи по едно и също време. Делхи е голям град, така че е имало шанс да се разделят географски и във времето.

Разликата тук е, че Китай е подложен на натиск и сплашване, докато Индия се убеждава. И виждаме резултата – включително резултатите от пътуването на Лавров. Индия продължава да запазва неутралната си позиция, като не се отказва от руския петрол и други стоки (включително оръжия) и не се присъединява безусловно към никого. Или, по-точно, присъединява се към всички едновременно, ако и когато е възможно.

Освен това говорим за типична позиция за повечето страни по света, просто Индия е най-голямата и най-важната от тях, нещо като флагман и модел.

Защо само западната група държави прие тези санкции, защо тези, които отказват да ги наложат, представляват 80 процента от населението на света, тоест 150 държави от 193? пита бившият китайски дипломат Джоу Сяомин. Защо никой от Африка, Близкия изток или Латинска Америка не се присъедини към санкциите? А той отговаря: ами защото санкциите никога не са облагодетелствали никого, но означават много реални щети. Следователно, едно е да подпишеш резолюция на ООН, критикуваща Русия (тъй като тази резолюция не носи никакви последствия), друго е доброволно да нанесеш икономически щети на себе си. Санкциите са мразени от всички, присъединявайки се към тях или не. Например заради тях цената на торовете в Тайланд се е утроила.

Тук трябва да се изрази една важна мисъл: санкциите не се въвеждат в името на Украйна, а в името на самите санкции. Говорим за грандиозен проект за разделяне на световната икономика на две зони, западна и, да речем, китайско-руска. Защото при действащите до вчера норми и правила надпреварата беше спечелено не от Запада, а от Китай и много други държави, включително Русия. Тук Украйна беше използвана като извинение, но насилственото разбиване на световната икономика продължава от поне няколко години.

Затова за Запада основната посока на усилията сега е да спечели на своя страна колкото се може повече страни. Но последните не желаят това. Това е същият кактус, който западняците започнаха да гризат през 2014 г.: става дума за „кримските санкции“, към които се опитаха да обвържат целия свят.

Какво се случва сега конкретно с Индия? Нека разгледаме статията в американското списание “Форин Полиси”, в която се казва, че индийският политически елит е много доволен от описаната по-горе ситуация, когато всеки има нужда от него на своя страна. Така могат да се извлекат много ползи, които се изпаряват веднага щом държавата безусловно попадне под влиянието само на един покровител. Освен това, една особеност на ситуацията: Индия днес е силно горда нация, най-малките опити за натиск върху нея срещат бурна реакция.

В същото време Делхи е наясно, че подобна политика на баланс се радва на масова подкрепа. Всички прозападни мислители вече се изказаха в индийските медии, но също и техните опоненти. Социалните мрежи и като цяло политизираната част от населението са за Русия. Но да не забравяме, че бурните събития в съседен Пакистан и Шри Ланка сега тревожат индийците много повече от това, което се случва в далечна Украйна. Въпреки че специална роля изигра случаят, когато Киев не пусна индийски граждани от страната, а Русия се опита да им помогне.

Това е много типична ситуация в днешния свят. Спомням си, че в началото на специалната операция в Украйна репортерите на “Ню Йорк Таймс” изработиха класика на жанра – излязоха по улиците на няколко държави, които не се присъединиха към санкциите, и попитаха първия срещнат, като например улични търговци, от Делхи до Йоханесбург, въпрос за Украйна. Получихме неочаквани отговори: както напомняния за американските войни, така и фрази като „ако Путин е взел такова решение, значи е имал причини за това“.

Едно своеобразно заключение на тази история (включително посещението на Сергей Лавров) обобщава “Вашингтон Пост”: натискът на администрацията на Байдън върху Делхи ще продължи, но не очаквайте бързи резултати. Явно същата картина е и със споменатите 150 държави по света – тези, които мразят санкциите и се опитват да не се присъединяват към тях.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?