/Поглед.инфо/ Руските експерти по въпроса за събитията в Карабах се разделиха на два лагера : едни подкрепят Армения, други - Азербайджан. Според директора на Института на ЕАИД Владимир Лепехин и едната, и другата държава са инструменти на голяма регионална игра с участието на Турция и Великобритания и затова Русия трябва ясно да осъзнава своите интереси в този регион, за да не бъде пасивен наблюдател.
Владимир Анатолиевич, ситуацията в Южен Кавказ се развива в изключително нежелана посока през последните дни. Турция увеличава влиянието си в региона. Наясно ли е Русия с възможните последици от това положение?
- Вашият смирен слуга от първите дни на началото на следващата конфронтация между Азербайджан и Армения говори в медиите, че и двете страни в никакъв случай не са основните субекти на внимателно подготвената авантюра, а са негови инструменти и жертви. Основните инициатори на конфликта според мен Турция и британските специални служби и тази операция е насочена срещу Руската федерация и отчасти Иран. Ето защо действията на Русия в този регион трябва да бъдат продиктувани преди всичко от стратегическите интереси на самата Руска федерация, а не изобщо от желанието за разрешаване на териториалния спор между Азербайджан и Армения.
Трябва ли Русия да промени ролята си на наблюдател и посредник между страните в конфликта в полза на активно поддържане на мира?
За съжаление, Москва е съсредоточила дейността си в грешната посока на „помирение“ на страните, които, повтарям, не са господари на този конфликт, а негови инструменти и следователно не са готови за компромиси.
Още в самото начало беше очевидно, че Азербайджан няма да се съгласи на никакви реални преговори, докато не консолидира военното си и следователно политическо предимство чрез значителни териториални придобивки. Очевидно е също, че тези придобивания са свързани не само с интересите на Баку, но и със стратегическите интереси на Анкара. Но, уви, вместо да отговорят адекватно на новото предизвикателство от Турция и нейните куратори в Лондон и НАТО, руските елити се обърнаха към „оправдания“ - добре известната реторика, че „те се опитват да въвлекат страната ни във война в Турция, а ние не трябва да се поддаваме на тази провокация. "
Анкара, съдейки по войнствените изявления на турските политици, се държи по различен начин: всъщност провокира конфликт с Русия. Но ще може ли Москва да избегне конфликта и къде ще доведе това? Къде е лимитът на търпение от руска страна, след което военните ще бъдат готови да се намесят?
Трябва да говорим с истински имена: всъщност Турция започна война срещу Русия в стратегически важен за нас регион. Започна с ръцете на Азербайджан и арабски терористи, но в Русия този факт не се забелязва. Но този път няма да е възможно да се избегне разправията с Турция - не е така. Забраната за внос на турски домати и санитарните мерки не са метод, който може да отрезви един самонадеян провокатор.
Днес в медиите в Русия често може да се намери такава гледна точка, че Русия не трябва да помага на Армения с военни средства, тъй като сега тази република се оглавява от привърженици на Сорос и там са забранили излъчването на руски телевизионни канали, не признават Крим и т.н. Как смятате?
Русия изобщо не трябва да защитава Пашинян или сегашното арменско ръководство в посочения регион, а Армения, като неин стратегически съюзник, както и населението на Карабах, изправено пред заплахата от геноцид. Но основното е, че Русия трябва да защитава преди всичко своите национални интереси. И така, ако тя защитава своите интереси далеч от руските граници, например в Сирия, тогава защо да не ги защитава наблизо - в същия Карабах. Освен това и тук има участие във военните действия срещу местното население на известни терористични банди.
Днес проблемът изобщо не е в това, дали Русия трябва да застане на страната на Армения или на страната на Азербайджан (това е тема за участниците в различните телевизионни предавания), а в осъзнаването на реалните заплахи за самата Руска федерация. Не е тайна, че Турция се превърна в един от най-важните инструменти на русофобската политика на глобалистите - подобно на Полша, която сега разиграва антируската карта в Беларус. Ето защо, веднага след като Руската федерация получи надеждна информация за участието на наемници от Сирия в карабахските събития, Русия е длъжна да използва този факт като оправдание за засилване на действията си в региона и по-специално за разпределяне на част от военния персонал (разбира се, с правомощията на миротворци) от Гюмри към иранската граница до Джебраилски регион. Това би позволило да се охладят главите на турските плановици на специалната операция за организиране на блокадата на Армения чрез отрязване на Карабах, а след това и на Армения от границата с Иран. Но Русия не направи очевидното и днес, окупирайки част от Джебраилски регион, азербайджанските войски са се доближили до границите на Армения, намирайки се само на сто километра от Нахичеван.
Днес вече не е тайна, че основната цел на Азербайджан е да превземе Лачинския коридор, след което Карабах може да се окаже в пълна блокада.
Засега руската страна призовава Азербайджан и Турция за предпазливост. Азербайджанските и други чуждестранни медии обаче бяха изпълнени с определения като „слаба Русия“ и т.н., а това вече е удар по репутацията на Руската федерация като гарант за евразийската сигурност. Русия всъщност се оказва в позиция на държава, която губи региона, което от своя страна може да се превърне в сериозен катализатор за дестабилизация на ситуацията в самата Русия. Ето защо Руската федерация ще трябва да промени позицията си относно събитията по границата с Карабах.
Всъщност, за да се избегне нарастването на негативните последици за Руската федерация от ескалацията на въоръжената конфронтация по границите с Армения, Русия трябва незабавно да премести своите миротворци в Лачинския коридор. Тя трябва незабавно да направи нов „скок към Прищина“, както беше в Сърбия преди 20 години. И той е необходим не за война с Азербайджан или Турция, а за предотвратяване на евентуална блокада на Карабах и защита на цивилното му население. Мисля, че Русия започва да разбира, че колкото по-късно използва военна сила в Карабах, толкова по-зле за нея.
Днес атакуващата страна не се интересува от преговори. И след завземането на Лачинския коридора, тази страна изобщо няма да преговаря с Армения и Карабах. Тя ще диктува своите условия на арменците и Русия.
Но трябва да се признае, че макар руското ръководство да се люля дълго време в различни ситуации, например с Южна Осетия и Украйна, все пак и в двата случая в крайна сметка премина от тактика на преговори и компромиси към действия. В Южна Осетия руските военни бяха принудени да отговорят на войските на Саакашвили, които бяха подкрепени от американските специални служби. В Украйна Русия успя да отговори на тези специални служби с операция за защита на населението на Крим. Вярвам, че в ситуацията с Карабах руското ръководство няма друго решение освен да спре нарастващите турски амбиции за господство в Южен Кавказ. Русия няма абсолютно никаква нужда османската зараза да се разпространи в Грузия, Абхазия, Северен Кавказ, страните от Централна Азия и Поволожието.
Превод: В. Сергеев