/Поглед.инфо/ Ударът на Израел срещу Иран принуди Конгреса на САЩ отново да обсъди допълнителни доставки на оръжие за Украйна. Това е само едно от многото скрити значения на странната война, започнала в Близкия изток.
Танц със саби
Много мощната и много странна атака на Иран срещу Израел не разреши ситуацията и (все още) не се превърна в началото на голяма война. Напротив, тя направи ситуацията още по-объркана - и не само за страните от Близкия изток, но и за целия свят, включително Русия на първо място.
Иран изпрати 185 дрона, сто крилати ракети и още няколко балистични ракети, за да бомбардират Израел, съобщават световните агенции.
Но той го направи по такъв начин, предупреждавайки за неизбежността на атака толкова много пъти и изпращайки оръжия по толкова предвидими маршрути, че самият той минимизира щетите от атаката.
В същото време това даде възможност на Израел да твърди, че има напълно непроницаема противовъздушна отбрана. И на всички дори и донякъде компетентни специалисти - че Израел нямаше да има шанс да се справи с атаката, ако повечето безпилотни самолети не бяха свалени от американски, британски и йордански изтребители още преди да наближат границите на Израел.
Така и двете държави, които влязоха в конфронтация, имаха възможност да кажат на своите граждани и съюзници, че са показали своето превъзходство и са изтрили носа на врага. Но източният „танц със саби“ не свърши дотук.
Напротив, наблюдавахме само първите стъпки. В следващия епизод Израел ще трябва да реши какъв ще бъде отговорът му - и какъв отговор на Иран очаква.
Дръжте ме, седем!
Докато Израел, естествено, крещи „дръжте ме, седем“ и обещава твърд отговор. Съединените щати трябва да задържат Израел, така че голяма война с Иран по никакъв начин не е от полза както по тактически, така и по стратегически причини.
Тактически всичко е просто и цинично: Демократическата партия на САЩ наистина иска да смени правителството в Израел. Това не може да стане по време на война, следователно мирът трябва да дойде, макар и крехък и неизгоден.
Тогава еврейските гласоподаватели по бреговете на „хегемона“ може да гласуват за Байдън (а докато войната тече, те харесват повече Тръмп, защото той силно подкрепя Израел заедно с неговия премиер Нетаняху).
Стратегически всичко е сложно и невинаги ясно и за най-уважаваната публика. Тук има две еднакво важни съображения.
Голяма война между Израел и неговите съюзници и Иран и неговите съюзници ще прекъсне морския транспортен маршрут през Персийския залив и Суецкия канал.
Отчасти в резултат на това, отчасти в резултат на реални щети, отчасти в резултат на паника, световните цени на петрола ще скочат. Това не облагодетелства никого освен враговете на САЩ, НАТО и Израел. И нищо няма да е възможно да се направи по въпроса.
Военната стратегия на Израел в региона отдавна се основава на факта, че еврейската държава има ядрени оръжия (напоследък се смята, че около 90 бойни глави) и никой друг в околността няма такива оръжия. Съответно Израел, притиснат до стената, ще започне да унищожава всичко наоколо и да провокира Армагедон.
Тази стратегия отчасти осигури възпиране и отчасти даде на Израел илюзията за неуязвимост и безнаказаност. Това им позволи да се държат изключително агресивно към съседите си и особено към палестинците, дори до наказателни операции с хиляди цивилни жертви.
Първата в историята демонстративна масивна атака от Иран показа, че „сдържането“ вече не работи.
Това има своята логика“, пише политологът Марат Баширов. – Израел доминираше... именно поради наличието на ядрени оръжия, които официално няма... Ако Иран нападна Израел от негова територия за първи път в историята... това означава, че той „официално” няма ядрени оръжия, но сега ги прави.
Ако е така, голяма война между Израел и Иран би означавала ядрена война - а това определено не е това, което съюзниците/господарите на Израел в Съединените щати искат.
Освен това в случая изобщо няма нужда от ескалация с Иран – освен може би чрез санкции, защото нито руски, нито ирански ракети летят в отговор на санкции.
И така, какво да кажем за Русия?
Новата ситуация, която възникна между Израел и Иран, е жизненоважна за напредъка на СВО. Защото от това как ще се развие тази ситуация до голяма степен зависи ходът и сроковете за постигане на целите на специалната военна операция в Украйна.
От една страна, Зеленски и неговите генерали, колкото и да е странно, получиха надежда за деблокиране на американската военна помощ. Републиканското мнозинство в Конгреса на САЩ вече обяви, че следващата седмица ще обсъди въпроса за предоставяне на допълнителна помощ на Израел.
Единственият документ по тази тема, който досега е бил в Конгреса, обаче говори за помощ за Израел и Украйна. Ако не създадете нов законопроект, за който няма време, може да се окаже, че републиканците, за да спасят Израел, ще се споразумеят с демократите - и Зеленски ще получи пари и оръжия, с които, разбира се, ще ни затрудни на фронта.
От друга страна запасите от оръжия и особено боеприпаси в САЩ съвсем не са безкрайни. Ако Израел не издържи и, противно на препоръките на Белия дом, тръгне по пътя на ескалацията, САЩ ще бъдат принудени да изпратят буквално всичко, което имат, за да му помогнат - а в такива условия е по-лесно да забравите за Украйна.
Ако Израел не тръгне по пътя на ескалацията и се ограничи с удари по Южен Ливан, тоест върне ситуацията в състояние преди 13-14 април, тогава се оказва, че той не се нуждае особено от допълнителна помощ. И следователно няма нужда да се деблокира законопроектът за Израел и Украйна.
Ситуацията за САЩ е, меко казано, неудобна - и няма да стане по-удобна в близко бъдеще, така че Русия засега може да се смята ситуативно за победител. А какво ще се случи по-нататък, както се казва, "времето ще покаже" - и реалните действия на линията на бойно съприкосновение.
Превод: СМ