/Поглед.инфо/ Иран за първи път нанесе пряка ракетна атака срещу Израел. И именно това е основният смисъл и резултат от събитията от снощи, а не в ефективността на този удар или дори в ответните действия на Израел. Защо така?

Разбира се, сега много по-голямо внимание се обръща на това какво ще се случи след това - ще удари ли Израел иранска територия, ще удари ли ирански ядрени съоръжения? В края на краищата, ако се случи, това ще доведе до нов ответен удар от Иран, и то с много по-голяма сила от сегашния.

И тук ще започне най-лошото, защото в отговор Израел може да изнудва американците, като използва ядрено оръжие срещу Иран. Защо му е на Бенямин Нетаняху да плаши Джо Байдън ? Да принуди американците да ударят Иран или „поне“ да подкрепят с военна сила израелската операция срещу ливанската Хизбула. Тоест да отвори кутията ако не на Пандора, то поне на голяма близкоизточна война.

Да, тези безумни планове наистина се обсъждат. Израелската преса пише, че „Израел има възможност, която вероятно никога няма да се повтори, да атакува, заедно със Съединените щати, главата на терористичната ос Иран“.

А известният американски ястреб и бивш съветник по националната сигурност на президента Доналд Тръмп, Джон Болтън , се надява, че Байдън не се опитва да разубеди Нетаняху да удари иранските ядрени съоръжения.

Освен това Болтън оправдава това, като казва, че „невъзможно е да се предвиди кога ще бъде следващата атака с ядрени бойни глави “ . И ако въпреки това Байдън разубеди израелския премиер, тогава „историята ще знае кого да обвини за ядрения Холокост “, който „в някакво бъдеще ще бъде отприщен от аятолах Хаменей “ .

Слушайки и четейки всичко това се изумяваш от такива откровени лъжи и как черното се представя за бяло. В края на краищата именно Израел отдавна и постоянно използва терористични методи срещу Иран, а преди две седмици умишлено извърши терористична атака срещу иранското посолство в Дамаск, за да провокира ответни действия.

И Израел има ядрените оръжия, които Иран няма. Но Израел е този, който от десетилетия плаши американците и целия свят с „иранската ядрена заплаха“. И сега той просто мечтае да използва ръцете на някой друг, за да унищожи омразната ислямска република, която уж застрашава съществуването му.

Но Иран наистина не признава Израел? Да, той не го признава, но никакъв измислен антисемитизъм няма нищо общо с това. Иран, както почти всички страни по света, не признава правото на Израел да окупира палестински земи и да лишава палестинците от правото им на собствена държава.

Позицията на Иран е последователна от 45 години и именно заради подкрепата му за палестинската съпротива Израел го мрази. Нетаняху призовава за унищожаването на Иран – тоест да го бомбардира, да го атакува – вече много години, използвайки лъжи за предстоящото придобиване на ядрени оръжия от Иран.

Въпреки че дори и да беше така, това не би дало никаква причина за нападение срещу суверенна държава - в крайна сметка самият Израел не е атакуван за това, че има атомна бомба.

Този път на някои сили в Израел изглежда, че ситуацията се е развила възможно най-успешно и шансовете да успеят да принудят САЩ да ударят Иран са големи.

Но е точно обратното. Съединените щати почти открито заявяват, че не възнамеряват да участват в атаката на Израел срещу Иран. А това означава, че няма да ссе случи такава – без американската военна мощ никакъв Нетаняху няма да посмее да атакува никого.

Да, сега Съединените щати помогнаха на Израел да отблъсне иранската атака и ще помогнат отново, дори ако новата атака, в отговор на израелския удар ще бъде, както обещава Иран, десет пъти по-силна.

Но Иран вече няма да удря Израел. Той отмъсти за смъртта на своите генерали в Дамаск. Това, че няма нито един убит израелец, няма значение. Иран се насочваше към военни цели и разбираше, че по-голямата част от ракетите ще бъдат прихванати, въпреки че няколко процента от тях уцелиха целта.

Иран не иска ескалация, както и американците. Но този кръг остана за Техеран. Байдън може да поздравява за победата Нетаняху колкото си иска, но всички разбират, че иранците спечелиха.

Те спечелиха, защото за първи път удариха Израел от собствената си територия, а не от Ливан, Сирия или Ирак. Те извършиха възмездие срещу държава, която не само превърна терора в норма на политиката си, но и поиска тези, които посочиха това, да бъдат наказани.

Иран нанесе демонстративен удар, като не възнамеряваше да даде повод на Израел да въвлече американците във войната, но и не се поддаде на натиска на САЩ, които се опитваха да разубедят Техеран от директен удар. Репутацията на Иран в ислямския свят нарасна, а Израел не успя да постигне целта на провокацията си, като удари иранското консулство в Дамаск.

Без намесата на американците Израел е губещ. Шест месеца геноцид срещу палестинците в Газа първо доведоха до факта, че нищо не остана от репутацията й в света, а сега и до първите ракетни атаки от държавата, която Израел обяви за основна заплаха за съществуването си.

Да, сега Иран не може да причини сериозни щети на Израел, който е защитен, наред с други неща, от американската противовъздушна отбрана, но проблемите тепърва започват. Израел дълго и упорито нарушаваше всичко, което можеше, провокира американския огън по главата на Иран и сега се намира в задънена улица, както в иранското, така и в палестинското направление.

И в двата случая той няма шанс не само да се обяви за „победител“, но и дори частично да постигне целите си – да нанесе военни щети на Иран и да прочисти Газа.

А за Газа нощта на иранската атака беше първата без израелски бомбардировки. Тоест иранското отмъщение спаси живота на поне няколко десетки палестинци.

Трудно е да се измисли нещо по-нагледно, което да демонстрира разликата между целите и методите на двете противоположни сили.

Превод: ЕС