/Поглед.инфо/ На 1 декември Израел навлезе в може би най-решителния етап от войната в Ивицата Газа. Едноседмичното примирие с ХАМАС се срина рано сутринта. Силите на „Цахал“ започнаха да се приближават към основните останали крепости на ХАМАС по крайбрежната ивица. В този момент тактиката ще бъде различна, но за мнозина, които наблюдават нарастващия брой на жертвите на палестинците, това няма да има голямо значение. Израел е наясно, че времето и подкрепата на САЩ и други съюзници за неговата офанзива в Газа изтичат и че е изправен пред поредица от невъзможни цели, преди това да се случи.

В северния сектор, където Израел вече контролира по-голямата част от до голяма степен изоставения град Газа, той нанесе въздушни удари срещу района на Шуджая и бежанския лагер „Джабалия“. Смята се, че повечето от останалите бойци на ХАМАС на север се укриват в тези райони. На юг Израел удари сгради в Хан Юнис, родния град на Яхя Синвар и Мохамед Дейф, най-високопоставените лидери на ХАМАС в Ивицата Газа, където сега се смята, че и двамата се крият.

На 3 декември танковете на „Цахал“ бяха забелязани в покрайнините на града, тъй като сухопътната им офанзива, досега до голяма степен ограничена на север, изглежда се разширява.

Израел изби повече от 700 палестинци на втория ден от боевете след края на примирието, съобщиха за „Ал Джазира“ от пресцентъра на правителството на територията, управлявано от ХАМАС.

От 7 октомври около 15 500 палестинци са били убити в Газа.

По време на примирието Израел позволи на повече от 300 хуманитарни камиона да влизат в Газа всеки ден. Израелски официални лица казват, че се разработва план за значително разширяване на доставката на помощ (въпреки че планът все още не е материализиран в нещо по-конкретно).

Насаме израелските служители по сигурността признават, че армията на страната им бърза да действа, преди прозорецът на легитимността да се затвори. Те знаят, че не могат да разчитат безкрайно на подкрепата на своите съюзници за военната кампания на Израел в Ивицата Газа, предизвикана от атаката на ХАМАС на 7 октомври. Тази ръководена от Америка подкрепа бързо се стопява пред лицето на кървавите цивилни жертви в Ивицата Газа. По време на посещение в Израел на 30 ноември държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен даде да се разбере на членовете на военния кабинет на премиера Бенямин Нетаняху, че няма да разполагат с „месеците“, които според тях са им необходими, за да завършат „работата“.

Блинкен също така каза, че администрацията на Белия дом следи отблизо какво прави Израел, за да сведе до минимум цивилните жертви и да улесни потока от помощ за повече от 2 милиона палестинци, които сега са концентрирани в южната част на Ивицата Газа. По-късно тази гледна точка беше потвърдена и от други членове на администрацията на Джо Байдън. Дали Израел отговаря на тези условия ще определи колко дълго и колко активно Америка ще продължи да подкрепя израелската офанзива.

По първата точка Израел обяви нова карта на Газа, която разделя цялата ивица на повече от 600 отделни зони веднага след края на примирието. Твърди се, че това е част от усилията за ограничаване на цивилните жертви.

От 1 декември жителите на Газа са информирани - чрез медиите, текстови съобщения и листовки, пуснати от самолети - както за зоните, в които „Цахал“ възнамерява да действа, така и за „безопасните зони“, към които се очаква да се евакуират. Не е ясно колко реалистична или ефективна може да бъде тази система в хаоса в Газа.

Операциите на „Цахал“ също бяха възпрепятствани от това, което според тях бяха 136 заложници, които все още се държат в Ивицата Газа. По време на прекратяването на военните действия бяха освободени 108 заложници, предимно израелски жени и деца, както и 24 чуждестранни работници, заловени на 7 октомври. Примирието се срина, когато Израел настоя останалите 17 задържани жени и деца да бъдат освободени, преди да могат да започнат преговори за съдбата на мъжете заложници.

Но противоречието между обявените военни цели на Израел за унищожаване на военния капацитет на ХАМАС и отстраняването му от власт в Ивицата Газа и спасяването на заложниците става все по-остро.

На среща със семействата на заложниците Йоав Галант, израелският министър на отбраната, се опита да ги увери, че „с напредването на военните сили натискът върху ХАМАС се увеличава, а с него и шансът за връщане на повече заложници“. Не всеки е убеден в това.

Според „Вашингтон Пост“ „Цахал“ все повече осъзнава, че действа под влиянието на комбинация от непримирими очаквания: израелските политици и обществеността, които искат те да унищожат ХАМАС, на семействата на заложници, които искат техните близки да се върнат у дома, на международните съюзници на Израел, които искат по-малко палестински жертви и възможен край на тази война. Ако Америка настоява за по-бързо прекратяване на военните действия, натискът ще се увеличи още повече.

Междувременно „Хизбулла“ отново изстрелва ракети и дронове към Северен Израел със същата скорост, както преди примирието. Израелският министър-председател, чиято популярност рязко пада и чиято работа се наблюдава от съперниците, отчаяно се опитва да избегне трудния избор между непримиримите цели на Израел. Но докато танковете нахлуват в южната част на Ивицата Газа, настъпва решаващ момент.

„Кой ще управлява Газа след войната? САЩ търсят най-добрия от лошите варианти." Статия с това заглавие беше публикувана от Уилям Буут във „Вашингтон Пост“ на 3 декември 2023 г. Той пише: „Докато администрацията на Байдън започва да планира бъдещето в Газа, като се занимава с такива проблемни въпроси като кой ще управлява територията, след като стрелбата спре, как ще бъде възстановена и може би как в крайна сметка ще стане част от независима палестинска държава, заинтересованите страни са изправени пред различни непривлекателни възможности. Администрацията на Байдън настоява да назначи „обновена“ Палестинска администрация като администратор на Газа, но това е непопулярна идея сред израелското правителство и дори сред много палестинци. Американските служители признават проблема, но казват, че това е най-доброто и може би единственото решение сред списъка с по-лоши варианти, които включват връщане към пряка израелска окупация на Ивицата Газа."

„След повече от 15 години на власт в Газа, ХАМАС и неговите поддръжници са дълбоко вкоренени във всички сектори на обществото – не само в държавните министерства, които ръководят, но също и в благотворителни организации, съдилища, джамии, спортни отбори, затвори, общини и сред младите хора“, смята Буут.

Фактическият управляващ орган на ивицата Газа от 2007 г., когато свали палестинската власт от власт, ХАМАС контролира икономиката, здравеопазването, водата и електричеството, търговията и инфраструктурата. Той контролира силите за сигурност в ивицата Газа - не само бойните бригади като „Касам“, които сега се бият с израелските сили по улиците, но също така и обикновените полицейски сили."

„След нападението от 7 октомври ХАМАС остава популярен сред много палестинци. Администрациите на Тръмп и Байдън се фокусираха върху подобряването на отношенията между Израел и неговите арабски съседи - в ущърб на палестинците, които масово се смятат за изоставени. Сега, благодарение на ХАМАС, палестинците отново са в светлината на прожекторите“, твърди журналистът.

Дори едноседмичната пауза в атаката на Израел срещу ивицата Газа беше предназначена да повиши популярността на ХАМАС, тъй като радостните палестински семейства приветстваха своите съпруги, сестри и деца, освободени от израелските затвори в замяна на заложници, взети по време на атаката през октомври.

Американски официални лица обвиняват ХАМАС за отчайващата хуманитарна ситуация в Газа, заявявайки, че групировката е можела да спести на палестинците отмъщението на Израел, ако не беше извършила клането на 7 октомври. Но те също така признават, че суровата реакция на Израел подхрани палестинския гняв и възпрепятства напредъка към по-траен мир.

Неуспехът да се защитят цивилните може да ги „хвърли в обятията на врага“, каза министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин на 2 декември.

Израелците казват, че не искат да се върнат към окупацията на Газа. Но те обсъждат мерки за подобряване на сигурността, като например създаване на буферна зона по границата с Израел и достъп до територията за израелските сили по време на преходен период, който е лиши жителите на Газа от някои елементи на автономия.

Администрацията на Байдън страстно се противопоставя на каквито и да било ограничения за това как жителите на Газа могат да използват земята си и се стреми израелските сили да предадат отговорността за сигурността на територията, може би на международни сили, обещани от арабските страни.

Но всяко планиране за бъдещето се усложнява от това, което се случва, докато конфликтът продължава да бушува, казват наблюдателите.

„Начинът, по който се води войната, ще определи набора от възможности“, каза Брайън Катулис, вицепрезидент по политиката в Института за Близкия изток. „Всяка бомба, която пада, и всеки ден, в който ХАМАС продължава да се самоутвърждава, увеличава цената на реконструкцията“, допълва той.

Въпросът кой ще пази реда и реда след конфликт е много сложен, казват експертите. Израелските власти признават необходимостта от разработване на такива планове, казват американски служители, но нямат конкретни предложения и изглежда искат други да вземат решението.

След като конфликтът приключи, стабилният преход в Газа ще изисква намирането на начин за „разрешаване на демилитаризация с механизъм, който да гарантира, че никой не може да се превъоръжи“, каза Денис А. Рос, бивш съветник на Демократическата партия на САЩ.

Той добави, че „Палестинската власт трябва да се промени, ако иска да управлява нещо в Ивицата Газа „Работата е там, че те не могат да се справят сами в момента.“

Израелците не се нуждаят от мироопазващи сили на ООН, защото не вярват, че ООН ще отговори адекватно на техните опасения.

Арабските страни са дълбоко скептични относно изпращането на свои сили за сигурност, защото се притесняват от перспективата да използват сила срещу палестинците, ако е необходимо.

„Представете си кадри на нашите войници, които стрелят по палестинци и палестинци, които стрелят по тях“, казва Гаит ал-Омари, старши сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика и бивш съветник на палестинските преговарящи. За администрацията на Байдън акцентът върху овластяването на палестинската власт и в крайна сметка създаването на пълноправна палестинска държава е начин да накара арабските страни да се включат в дискусии за трудния преход и може би да участват в него, каза той.

„Палестинската власт, която администрацията на Байдън вижда като дългосрочно решение, направи малко за палестинците през последните години. Нейният президент Махмуд Абас навърши 88 години през ноември и е смятан за лишен от въображение и уморен, но все още относително здрав въпреки цигарите, които пуши по време на срещи с гостуващи делегации. Той е на поста вече 18 години.”

„Администрацията на Абас се възприема като корумпирана и няма подкрепа сред палестинското население“, каза Шауки Иса, базиран във Витлеем правозащитник и бивш министър на Палестинската администрация.

Служителите на Байдън мислят за по-добри времена между 2007 и 2013 г., когато Салам Фаяд, бивш служител на Международния валутен фонд, беше министър-председател на тази власт. Това подобри способността на организацията да предоставя основни услуги.

Американски официални представители не са казали директно, че Абас трябва да си отиде, нито са представили идеи кой да го замести, като казаха, че зависи от палестинците и техните регионални съюзници сами да проведат този разговор.

Но те имат идеи за основни реформи, които биха положили основите за по-отворено общество в Газа, която не може да гласува на избори от 2006 г.

Палестинската власт трябва да се бори с корупцията, да се ангажира с гражданското общество и да засили подкрепата за свободните медии, каза Блинкен на 30 ноември. В крайна сметка, каза той, изборът на лидерство трябва да бъде оставен на избирателите, въпреки че той изглежда вярва, че това не трябва да бъде основен приоритет.

„Ние подкрепяме свободни и честни избори по света, включително, разбира се, за палестинците“, каза той. „Но това трябва да е процес и има какво да говорим, докато преминаваме от конфликт към това, което нарекохме на следващия ден“, допълни Блинкен.

Предлагането на избори сега може да доведе до победа на ХАМАС, което би било неуспех за израелските лидери и причина, поради която американски служители казват, че други палестински варианти трябва да се разглеждат като по-привлекателни.

Частно членовете на крайнодясното правителство на Израел са пренебрежителни, казвайки, че виждат малка разлика между ХАМАС и палестинската власт, която също обвиняват за подкопаването на сигурността на Израел.

В дългосрочен план ежедневните нужди на палестинците - проблемите, които карат демократично избраните лидери да се издигат и падат - е малко вероятно да бъдат задоволени, докато техните територии са окупирани от Израел, каза Иса, бивш министър на Палестинската автономия.

„Обикновеният човек на Западния бряг или Ивицата Газа няма да види решение на проблемите си, докато окупацията не приключи и палестинският народ не получи правата си“, каза той. „Всички дискусии за временни решения не решават основния проблем.“

Много жители на Газа казват, че са недоволни от наличните възможности, въпреки че е трудно да се мисли за политика, докато са под израелски бомбардировки.

„В дългосрочен план, казват служителите от администрацията на Байдън, отделна палестинска държава е единственото устойчиво решение за сигурността както на израелците, така и на палестинците. Те все още работят, за да убедят израелците в своята визия."

Последното пророчество на Кисинджър

На 18 октомври, в последното си интервю преди смъртта си, Хенри Кисинджър каза: „Откажете се от решението с две държави. Това решение вече не е жизнеспособно."

Ролф Добели, автор на световния бестселър „Изкуството да мислиш ясно“, каза за „Политико“: „Когато разговарях с Хенри Кисинджър на 18 октомври, не знаех, че това ще бъде едно от последните – или може би последните – интервюта, които той някога ще даде. На разговора присъстваха 25 души, включително историците Найл Фъргюсън и Стивън Коткин, инвеститорът Бил Акман, художникът и архитект Нери Оксман и бившият израелски премиер Ехуд Олмерт. Няколко членове му зададоха въпросите, публикувани по-долу. Интервюто е проведено в съответствие с правилата на „Чатам Хаус“, така че имената на събеседниците не се съобщават, но Кисинджър се съгласи да даде отговорите си на запис. Говорихме за последните развития във войната между Израел и ХАМАС и той каза на групата, че смята, че решението за две държави не е жизнеспособно, че вместо това Западният бряг трябва да бъде поставен под контрола на Йордания.“

- Ясно е, че Израел реагира на ХАМАС с пълна сила. Ако вие, д-р Кисинджър, бяхте на мястото на Нетаняху, бихте ли реагирали по различен начин?

-Е, аз не съм на мястото на Нетаняху, така че не мога да преценя всички сили, които му влияят. Аз съм за мирен изход. Не виждам мирен изход, ако ХАМАС участва в конфликта. Бих предпочел преговори между арабския свят и Израел. Не виждам, особено след тези събития, че преките преговори между Израел и палестинците ще бъдат много ползотворни.

— Може ли някога да има траен мир в Близкия изток без решение с две държави?

— Официалният мир не гарантира траен мир. Трудността на решаването на проблема с двете държави се демонстрира от ХАМАС. Газа беше обявена за квазинезависима от бившия израелски премиер Ариел Шарон, за да изпита възможността за решение с две държави. Всъщност това доведе до много по-сложна ситуация. През последните две години ситуацията стана много по-лоша от 2005 г. Така че решението с две държави не гарантира, че това, което видяхме през последните седмици, няма да се повтори.

— Представете си за момент, че сте държавен секретар. И продължаваме няколко месеца напред. Да се надяваме, че тогава Израел ще се отърве от терористите на ХАМАС. Тогава какво да правим? Какво ще се случи с Газа? Колко сигурен се чувства Израел в този свят? Как да договорите такъв резултат?

„Вярвам, че Западният бряг трябва да бъде поставен под контрола на Йордания, вместо да се преследва решение за две държави, при което една от двете територии е решена да свали Израел. Египет се приближи до арабската страна, така че Израел ще има много трудности да продължи напред. Надявам се, че в крайна сметка ще има преговори, подобни на тези, които имах честта да водя в края на Войната от Йом Кипур. По това време Израел беше по-силен по отношение на околните сили. Днес е необходимо по-голямо американско участие, за да се предотврати продължаването на конфликта.

— Готова ли е Америка да окаже по-решителна подкрепа?

- Тя трябва. Струва ми се, че администрацията на Байдън не изпраща достатъчно ясен сигнал на Иран, че ще предприеме военни действия срещу Иран, ако „Хизбулла“ атакува Израел от Ливан. Вместо това нейните послания бяха почти насочени към успокояване на Иран, като се преструваше, че Иран не е пряко замесен в атаките в Газа.

— Ако днес бяхте държавен секретар, бихте ли отправили различни послания към Иран?

  • Мисля, че ако искаха да го направят, щяха да го направят. „Хизбулла“ разполага с десетки хиляди ракети по северната граница на Израел. Това създава опасна комбинация.

— Има ли възможност Русия да се намеси повече в делата на Близкия изток, отчасти в опит да отклони вниманието от проблемите си в Украйна?

— Преди украинската война Русия като цяло подкрепяше Израел в конфронтацията с арабите. Ако Русия се намеси сега, тя има две възможности: да застане на страната на арабите или да действа като посредник в кризата, което би било странно в светлината на украинската война.

— Едно от най-големите постижения на епохата Никсън-Кисинджър беше изтласкването на Съветския съюз от Близкия изток. Вие сте по-славен за това, че сте се сближили с Китай, отколкото за това, че сте изтласкали Съветите от Близкия изток. Трябва ли днес да изтласкаме Русия и/или Китай от Близкия изток? Това добра идея ли е или могат по някакъв начин да играят градивна роля, включително и в настоящата криза?

  • Способността да изместим тези сили от Близкия изток или да ги насърчим да играят положителна роля зависи основно от китайско-американските отношения. А те не се подобряват. Сега най-голямата трудност с Русия е, че не сме чули какво мислят, защото изобщо няма диалог с Русия.

— Десетилетията между 1990 и 2020 г. бяха геополитически относително спокойни. Защо не използвахме това време на откритост и приятелство, за да създадем един по-мирен свят?

-Кой трябва да направи света мирен? В Близкия изток: Ако Египет, Саудитска Арабия и други арабски държави бяха готови да окажат натиск върху радикалите и да наложат мирно решение, това би бил по-добър изход. Но се опасявам, че събитията от последните седмици ще ги принудят да заемат по-радикална позиция и това ще доведе до ситуация, в която Съединените щати ще трябва да балансират уравнението.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.