/Поглед.инфо/ Капитолия е обхванат от нов кръг от бюджетни войни. Републиканците представиха своя проект за подкрепа на Израел. Те са готови да отделят на еврейската държава 14,3 милиарда долара военни траншове. Вярно е, че тези пари може да не стигнат до там.

От разпределената сума приблизително 4 милиарда трябва да бъдат използвани за попълване на изчерпаните запаси от ракети за системите за противовъздушна отбрана Iron Dome и още един милиард за ускоряване на въвеждането в експлоатация на новата лазерна противоракетна система „Железен лъч“

Белият дом обаче веднага обеща да наложи вето на това.

В крайна сметка дяволът, както винаги, е в детайлите. Камарата на представителите, където републиканците имат мнозинство, беше нетърпелива да постигне компромис между конкуриращите се фракции на конгресмени.

Някои, тясно свързани с израелското лоби, поискаха парите да бъдат отпуснати на еврейската държава възможно най-скоро. Други, загрижени за неконтролираното нарастване на бюджетния дефицит на САЩ, настояха държавните разходи да бъдат оптимизирани.

В резултат на това републиканците успяха да стигнат до колеблив вътрешнопартиен компромис.

Те се съгласиха да дадат 14 милиарда долара на Израел, но в същото време изтеглят същата сума от бюджета на данъчната служба на САЩ . Това не е случайно, тъй като миналата година Белият дом планира голяма данъчна реформа.

Екипът на Джо Байдън възнамеряваше да наеме 87 хиляди фискални агенти наведнъж, като им даде допълнителни правомощия за извършване на обиски и арести.

Републиканците характеризират това като създаване на вид „федерална полиция“, която ще се подчинява на демократите и ще преследва политически опоненти под предлог, че търси неотчетени / неплатени данъци.

Именно тази нашумяла реформа сега републиканците искат да отменят, възползвайки се от кризисната ситуация в Близкия изток.

Но и демократите не смятат да се отказват.

Сенатът, който се контролира от Демократическата партия, обещава да блокира приемането на проекти за подкрепа на Израел, ако те намалят финансирането за всякакви федерални структури.

Но дори ако по някакво чудо такъв законопроект успее да бъде приет в Сената, на него ще бъде наложено вето от Белия дом.

Не по-малко ожесточени са и битките около украинските бюджети.

Новоназначеният председател Майк Джонсън, преди да бъде избран на настоящата си позиция, критикува отпускането на траншове на Киев. Но сега той донякъде коригира позицията си - ясно е, че украинските лобисти и представители на американския военно-промишлен комплекс успяха да поработят с него.

Сега говорителят Джонсън е готов теоретично да обмисли постигането на съгласие за нов бюджет за Украйна. Но и тук той първо иска да измъкне сериозни отстъпки от Байдън и демократите.

Джонсън предлага да се организира размяна на траншове за Украйна срещу реално укрепване на сигурността на южната граница на САЩ.

Повече от година на американската граница бушува мигрантска криза.

Стигна се дотам, че до есента на 2023 г. повече от 300 хиляди нелегални имигранти започнаха да щурмуват границата всеки месец. Белият дом няма нито желание, нито политическа воля да се бори с това. Следователно кризата е оставена да се развива - мигрантите са арестувани, изпращани в пренаселени центрове за задържане и след това освобождавани с обещания да се явят в съда. Което, разбира се, не се случва.

Републиканците в Конгреса настояват Байдън да се върне към практиките на масово депортиране на нелегални имигранти от ерата на Доналд Тръмп.

Байдън може да няма нищо против да направи отстъпки, но той много добре разбира, че самите демократи и всякакви либерални групи за правата на човека и правата на мигрантите ще го изядат за това.

При това засега компромис и по украинския въпрос не се очертава.

В Пентагона остават около 5 милиарда долара, които могат да бъдат изразходвани за траншове за Украйна. Американската армия се опитва да удължи сегашния бюджет, но това не може да продължава безкрайно. В края на краищата украинската армия отчаяно се нуждае от непрекъснато снабдяване със снаряди, ракети и бронирани превозни средства, за да може по някакъв начин да задържи фронта, да не говорим за провеждането на някакви операции.

Ситуацията около Украйна се утежнява от появата в американската преса на нови „разобличителни” публикации за атмосферата на тотална корупция, царяща в Киев. А също и признанието на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни за липсата на перспектива за украинско контранастъпление и необходимостта от преминаване към война на изтощение, за която Западът очевидно не е готов.

Това допълнително укрепва позицията на тези републиканци, които отказват да отпуснат пари на Украйна, защото смятат, че Киев ще загуби и тези инвестиции просто няма да се изплатят.

Отделен въпрос е липсата на военни ресурси, особено боеприпаси, които сега Пентагонът трябва да разделя между Украйна и Израел.

А тук отново се активира разследването за корупция на семейство Байдън, което започна през септември, и което е основа за изслушвания за импийчмънт.

Става въпрос за много аспекти на корупцията, но сред тях са обвиненията за получаване на подкупи от украински олигарси. Това е, което републиканците искат да превърнат в центъра на делото си срещу Байдън.

Байдън не е заплашен от реален импийчмънт, тоест отстраняване от власт.

Просто защото демократите в Сената ще блокират всички членове за импийчмънт, без значение колко правдоподобни изглеждат.

Но дори обявяването на импийчмънт от едната долна камара ще бъде, макар и символичен, доста силен репутационен удар за Байдън. И рязко ще усложни положението на киевските лобисти, които на фона на всички корупционни скандали трябва отчаяно да измъкват още пари и траншове.

Разделението и дисфункцията във Вашингтон се отразява и на позицията на САЩ в Близкия изток.

За всички е очевидно колко трудно е на държавния секретар Антъни Блинкен да преговаря с регионални играчи - Турция, Египет, Катар и Саудитска Арабия. Той така и не успя да убеди Турция и Катар да се откажат от подкрепата си за Хамас. Или да принуди Египет да приеме палестински бежанци.

Отделни страни като Бахрейн вече прекъсват дипломатическите си връзки с Израел, като на практика анулират споразуменията на Абрахам от ерата на Тръмп за нормализиране на отношенията между еврейската държава и арабския свят.

Създават се и алтернативни на Вашингтон регионални коалиции, които напук на Запада засилват натиска върху Израел, настоявайки за прекратяване на войната в ивицата Газа.

Все повече държави от Близкия изток, включително Йордания и Египет, започват постепенно да се оттеглят от външния контрол на САЩ, виждайки слабостта на американската политическа система.

Това отваря прозорец на възможност за увеличаване на влиянието на Китай и Русия в арабския свят, защото настоящите събития се превръщат в категорична точка без връщане назад в отношенията между целия Близък изток и колективния Запад.

На Америка остава съвсем малко време, за да постигне съгласие по бюджетите.

След 17 ноември правителството на САЩ отново ще остане без пари и отново ще възникне въпросът за прекратяване на бюджетните плащания. Държавните служители и чиновниците ще загубят заплатите си, всички несъществени програми ще бъдат замразени, а Вашингтон ще се потопи в пълноценна хардуерна криза. При това на фона на две продължаващи войни.

Шансовете републиканци и демократи да постигнат някакъв компромис в последния момент са доста големи. Но едва ли ще бъдат удовлетвори и от двете страни.

Ще трябва да се намалят разходите, да се отделя по-малко за безкрайните войни, отколкото биха искали ястребите във Вашингтон. И се опитайте едновременно да помогнете на Израел и да предотвратите поражението на Украйна, постигането на което изглежда все по-непостижимо с всеки изминал ден.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.