/Поглед.инфо/ Водената от Русия военна операция в Украйна се сблъска с гигантска вълна от фалшификации, дезинформация и откровени лъжи, отприщени срещу страната ни от целия колективен Запад. Това ни кара да си спомним как по време на Великата отечествена война нацистка Германия прави същото срещу войниците на Червената армия. Как съветското командване успява да се справи с това?
По време на войната пропагандата е същото оръжие като танковете и самолетите, но има много по-масивно, разрушително въздействие от бомбите и снарядите. На фронта се извършва пропаганда с цел понижаване на бойния дух и боеспособността на вражеските войски, разпадане на личния им състав, заразяване на войниците и офицерите на противника с „бацила“ на пораженчеството и желание за предаване. Както правилно казва легендарният германски командир фелдмаршал фон Хинденбург, хвърлените от самолети бомби убиват телата на войници, а пуснатите листовки са предназначени да убият душите им.
По време на Великата отечествена война Червената армия трябва да се бори с врага не само на фронтовата линия, но и на идеологическия фронт. В началото си настъплението на вражеската пропаганда е много силна и съветската страна е зле подготвена да я отблъсне.
Още през юли 1941 г. в Директива №081 началникът на Главното управление на политическата пропаганда на Червената армия (ГУППКА) Мехлис отбеляза, че в агитационно-пропагандистката работа в бойна обстановка не е имало „целенасоченост, ефективност, инициативност“. Много политически работници и политически служители рядко посещават частите, предпочитайки да седят в щаба. В резултат на това борбата с объркването, паниката и разхайтеността във войските се води лошо, което е в полза на вражеската пропаганда.
Съветското командване разбира, че без категорични мерки за премахване на въздействието на германската пропаганда информационната война може да бъде загубена. Доказателство за това е директива № 08 от 12 август 1942 г., началникът на Главното политическо управление на Червената армия А.С. Шербаков, който заменя гореспоменатия Мехлис на този пост. Именно този документ се превръща в ръководство за борба с вражеската пропаганда на фронта в трудния момент в средата на войната.
Методите на германската пропаганда
В германската армия цялата разузнавателна, контраразузнаваща, както и агитационна и пропагандна работа е съсредоточена в разузнавателните отдели на военните формирования. Това има своя логика, тъй като те обработват информация от военнопленници, дезертьори и местно население. По този начин германското разузнаване е наясно с въздействието на тяхната пропаганда въз основа на техните показания.
Според историка Николай Смирнов за германците основното средство за предаване на дезинформация на Червената армия са радиопредаванията, пропагандата чрез високоговорители и пускането на листовки. Вярно е, че пропагандистите на Вермахта бързо осъзнават безполезността на радиото като средство за агитация, тъй като във войските на съветския фронт няма радиостанции. От пролетта на 1942 г. цялата радиоапаратура е извадена от частите.
Агитационните листовки изглеждат по-перспективни за германците. Въпреки това, не всички редови членове на Червената армия са грамотни и поради многонационалността си не всички войници на Червената армия знаят руски език. Освен това текстовете на немските листовки са пълни с граматически, печатни или преводни грешки.
Пропагандата чрез високоговорители е много по-ефективна. Чрез тях на фронта германците водят агитация не само на руски, но и на езиците на народите на СССР. В последния случай германското разузнаване отбеляза, че многонационалните съветски части са удобна цел за пропаганда през високоговорители, тъй като „ефектът им би бил още по-силен, ако предаванията се излъчват на езиците на националностите, присъстващи в тях“. За да направи това, тя специално подбира кандидати за излъчване в микрофона от дезертьори и пленници.
"Раят" на германския плен
Борбата с вражеската пропаганда изисква изследване на нейните характеристики. Следователно съветските политически агенции следват посоката на германската агитация, пример за което са прегледите на германската пропаганда, съставяни от политическите отдели на армиите и фронтовете. В тях съветската страна отбелязва, че вражеските пропагандни материали изобразяват германския плен изключително „в розови цветове“ и призовават Червената армия да се предаде на германците без страх.
Всички германски листовки завършват с призив за капитулация. И така, в листовка със заглавие „Билет за живот“ са описани 12 правила за прехода на страната на Вермахта. Редица листовки са замислени като призиви от предполагаеми военнопленници, описващи добрите и културни условия на плен, в които се намират предалите се войници от Червената армия. Германците също се фокусират върху липсата на разлика за тях между своите и съветските ранени.
Германската пропаганда се опитва да убеждава, че съветските дезертьори изобщо не са пленници, а хора с различен, свободен статут. На тях бяха обещани облаги и специални условия в плен с възможност за присъединяване към „Руската освободителна армия“, служба в тилните части на Вермахта или работа в „райони, освободени от болшевизма“.
Друг техен номер е да създадат безпокойство сред Червената армия за семействата им в тила. За целта германските листовки го описват като "царство на глад, бедност и липса на права", където владеят бездушни бюрократи.
Друго важно място за германската пропаганда е да раздухва различията между СССР и неговите съюзници. Германците умело използват последното забавяне при откриването на Втори фронт и измислят различни приказки, че Сталин уж е отдал Мурманск и Баку на Чърчил за 99 години и сега британците отговарят за съветския тил, докато Червената армия се бие.
Изследването на посоката на германските пропагандни вектори води съветските политически работници до следните заключения: „Във всички пропагандни материали на врага като червена нишка минава идеята, че Сталин и неговата администрация са виновни за войната между Германия и СССР, че е необходимо да се свали режима на Сталин и да се сключи мир между Германия и руския народ.
Как да се справим с вражеската пропаганда
Но въпреки абсурда, вражеската агитация все пак постига неприятен ефект, отбелязан от Шербаков в директивата си №08 от 12 август 1942 г. В нея се признава, че съветските политически агенции в армията са отговорили на засилването на германската пропаганда само с отслабване на борбата срещу нея. Например вражеските листовки не са събирани и унищожавани, попадайки в ръцете на Червената армия, която ги чете и ги носи в торбички като хартия за цигари. Според Шербаков това свидетелства за „нетърпимото самодоволство и безхаберие на комисарите и политическите работници“.
Можем да се съгласим с това, тъй като изминава една година между директивите на Мехлис и Шербаков без промени в ситуацията. Затова последният предлага сурови мерки за противодействие на германската агитация. Той иска бързо да се прекратят опитите на врага да провежда пропаганда сред съветските войски. Работата на високоговорителите трябва да бъде заглушена с пушки и картечници. Всички немски печатни материали трябва да бъдат събирани и унищожени, като се обясни на Червената армия, че четенето и съхраняването на листовки е равносилно на разпространението им. Тоест всяка листовка, брошура или вестник войниците са длъжни незабавно да я предадат на политрука, в противен случай ги очаква тежко наказание.
Въпреки това, Шербаков, противодействайки на вражеската пропаганда, предложи не само да наказва, но и да обясни, отговаряйки на пропагандата на врага. Военните комисари и политическите работници трябва да разобличават лъжите на врага, без да се плъзгат в полемика с тях. За целта те трябва, позовавайки се на докладите на Съветското информационно бюро, да информират войниците, че врагът не е толкова силен, той търпи огромни загуби и напряга последните си сили, а Червената армия има всичко необходимо да спре, изтласква назад и след това победи Вермахта.
Също така ръководителят смята за важно да насажда на народа от Червената армия „изгаряща омраза и безмилостност към врага“. Той иска целият личен състав на Червената армия да бъде по-широко информиран за зверствата на германските нашественици и техните цели да унищожат съветския народ, а останалите да превърнат в роби.
Това е много уместно, тъй като германската страна тайно разпространява „някои случаи за „добросърдечното“ отношение на съветския народ към германските войници“. В същото време техните листовки те атакуват остро статиите на съветския журналист И. Еренбург, обвинявайки го в лъжа и преувеличение при описанието на зверствата, извършени от Вермахта. Според преглед на германската пропаганда, извършен от политическия отдел на 7-а гвардейска армия, германците толкова не харесват Еренбург, че му посвещават отделна листовка: „В листовката „Наистина ли си толкова глупав”, насочена основно срещу Иля Еренбург, е дадено клише, което осмива сцените от зверствата на германците. Под снимката е написано: "Иля Еренбург мечтае, че Червената армия е толкова глупава и ще по вярва в това."
През първата половина на войната проблемът с дезертьорите при германците също e остър, което много вреди на Червената армия. Преходът им на страната на врага служи като предупреждение за предстоящо съветско настъпление. Това се потвърждава от пленените германски офицери, като казват, че „преди всяка настъпателна операция на руснаците, дори разузнаване в сила, трима-четирима дезертьори преминават към нас“.
За да разреши този проблем, Шербаков кани политически работници да разобличат лъжите на вражеската пропаганда върху конкретни факти, информирайки войниците на Червената армия, че тези, които са били пленени от германците, „ги очакват мъки, тормоз, глад и неизбежна смърт, че фашисткият плен е по-лош от смърт.” Освен това ръководителят на препоръча да се обясни, че „съветският народ ще заклейми предателя, който завинаги се е отдал на врага със срам и проклятие, че семейството му ще бъде репресирано и че самият той няма да избяга от тежкото възмездие за предателство към родината.” Този документ е изпратен до политическите дирекции на фронтовете и дълго време остава ръководство за действие за неутрализиране на вражеската агитация.
Въпреки че предложените от Шербаков мерки са сурови, те отговарят на изискванията на това трудно време. В резултат на това, заедно със съветската агитация в германските войски, те помагат на СССР да спечели психологическата война с Германия, въпреки всички номера на германската пропагандна машина.
Превод: В. Сергеев