/Поглед.инфо/ В резултат на руско-натовските преговори Москва предупреди своите партньори за възможността за различни „отговори“ на нежеланието на страните от Алианса да вземат сериозно дискусията. И някои от отговорите най-вероятно ще бъдат посочени още през януари, когато руският дипломатически маратон ще продължи с преговори с Иран. Новият президент на Ислямската република Ибрахим Раиси идва на посещение в Москва.

Да, има спорни точки между Иран и Русия - по-специално страните са конкуренти на петролния пазар, а също така имат различни възгледи относно принципите за разрешаване на сирийския конфликт (ако Кремъл е готов да разреши ситуацията, като вземе предвид интересите на Запада и страните от Персийския залив, тогава иранците няма да зачитат интересите на тези, които разпалиха гражданската война). Общите интереси на двете страни обаче са толкова големи и важни, че основните точки в дневния ред са именно съвместни дейности в редица региони и области. Ето защо формално основната цел на пътуването е подписването на споразумение за стратегическо партньорство между Иран и Русия до 2041 г. Всъщност иранската страна наистина иска да изпълни това партньорство с практическо съдържание.

На първо място в икономически план. Не е тайна, че при сегашното ниво на политически отношения икономиката винаги е била слабо място в руско-иранските отношения - руските и иранските компании не разбраха принципите на пазара на съседите и също се страхуват да не попаднат под санкциите на САЩ за работа на този пазар. Според някои съобщения правителството на Ибрахим Раиси е решило да се заеме сериозно с коригирането на това икономическо несъответствие и ще внесе в Москва редица предложения, които ще остави на руските официални лица за разглеждане.

Освен това страните очевидно могат да си сътрудничат при транзита на енергийни ресурси. Подобно на Китай, Иран е много загрижен за морското господство на САЩ, така че Техеран от време на време има идеи да прекарва газа си през тръби, например през Сирия или дори Русия (ако говорим за каспийските находища). И ако на територията на Иран, според местните закони, цялата инфраструктура трябва да се пази стриктно от иранската държава, тогава руските компании, които имат огромен опит в това, могат добре да проточат тръбата през съседни страни. И в същото време да изобщо не помагат на конкурента - поради обемите и постепенното разочарование от приказките за „достъпната и евтина зелена енергия“ ще има достатъчно място за всички на европейския газов пазар.

Стимули

Но освен икономиката и енергетиката, иранците искат да задълбочат и без това доста задълбочено военно-политическо сътрудничество с Москва. В иранския елит има различни групи с различни гледни точки - понякога дори диаметрално противоположни.

Въпреки това има консенсус по някои въпроси, включително необходимостта от развитие на сътрудничество с Руската федерация на принципите на ненамеса във вътрешните работи, декларирани от Кремъл, и противопоставяне на опитите на Запада да спаси еднополюсния свят. Освен това редица скорошни събития само засилиха желанието на Техеран да си сътрудничи с Москва. На първо място, това е „договорът на века“, сключен между Иран и Китай, който предполага не само стотици милиарди долари китайски инвестиции, но и известна степен на зависимост на Техеран от Пекин.

Нищо чудно, че аятоласите искат да разнообразят връзките си с Русия. Освен това промените в Южен Кавказ след втората карабахска война и рязкото подем на Турция също са много тревожни за иранската страна. Да, иранците подкрепят турската инициатива 3+3 (в рамките на която Русия, Турция, Иран, Азербайджан, Армения и Грузия трябва да решават въпросите в Южен Кавказ), но силно подозират, че Турция вижда себе си в нея като „по-равна отколкото всички останали.” Е, или поне по-силна от всички останали - и Иран е много притеснен за това, тъй като Анкара многократно се опитва да се заиграва с азербайджанския национализъм в северните ирански провинции.

И накрая, третият момент, стимулиращ Иран да си сътрудничи с Москва, е , разбира се, сложната, бърза, решителна и навременно завършена операция на ОДКС в Казахстан. Руската федерация доказа, че е готова да поддържа реда в периферията си, включително с военни средства. И - най-важното - е готова да направи това заедно със съюзници и партньори. Москва и Техеран имат много дълъг опит в съвместното противодействие на тероризма в Сирия и е възможно той да се повтори и в други важни за двете страни региони.

Изтребители и други играчки

Всъщност има много място за съвместни действия. Това включва Афганистан, където Москва и Техеран (може би дори заедно с Китай) трябва да решат как, кога и при какви условия да признаят правителството на талибаните и след това да определят условията за сътрудничество с него. Включва Сирия, където Иран и Русия трябва да завършат процеса на политическо уреждане и, което е по-важно, да решат за взаимодействието си на сирийска територия след войната. От една страна, разбира се, Иран възприема Сирия като своя изключителна сфера на влияние, където не трябва да присъстват ничии други интереси, не само на Турция и Саудитска Арабия, но и на Русия. От друга страна обаче иранците гледат трезво на ситуацията и разбират, че интересите на Москва и Техеран на сирийска територия не си противоречат. Москва не оспорва иранския контрол върху владението на Асад, няма да "либерализира" сирийското ръководство и да го учи с кого да бъде приятел. Освен това дългосрочното военно присъствие на Русия в Сирия усложнява всякакви военно-политически планове на американците и турците в Леванта (и в Близкия изток като цяло). Следователно дори самите руски военни бази помагат и ще продължат да помагат на иранците при неутрализиране на външните заплахи.

Една от най-важните области на сътрудничество обаче е руското оръжие - и това според някои източници е едва ли не основната цел на посещението на г-н Раиси в Москва. Говори се, че по време на октомврийско посещение в Русия началникът на иранския Генерален щаб Мохамад Багери е показал готовност за сключване на мащабни договори за отбрана, включително закупуването на многоцелеви Су-35, които в пъти превъзхождат тези на въоръжение в израелската и саудитската армии. И Иран, очевидно, иска да плати за руските самолети и други военни "играчки" с въглеводороди - руски компании могат да получат достъп до иранските газови находища в Каспийско море, по-специално до наскоро откритото“Чалус”.

Отделен въпрос е перспективата Иран да закупи руската система С-400. Иранците са повече от заинтересовани от него, тъй като на практика анулира шансовете на Израел да нанесе въздушни удари срещу ирански ядрени съоръжения. До днес обаче в експертната общност нямаше консенсус дали Русия е готова да продаде тази система. Задкулисните споразумения на Москва с Тел Авив и дори с Вашингтон се смятат за пречка. Сега шансовете за продажбаталеко се увеличиха - Москва обеща на американците да отговори на отказа да вземат предвид опасенията ѝ за НАТО. И е възможно първият такъв отговор да бъде даден на срещата между Путин и Раиси. И, разбира се, няма да е последният.

Превод: В. Сергеев