/Поглед.инфо/ В Индия се състоя наистина знаменателно събитие – във военновъздушната база Чандигарх се проведе тържествена церемония по сбогуване с изтребителя МиГ-21, който служи в индийските военновъздушни сили повече от шестдесет години. Как този самолет превъзхожда американския си конкурент, каква роля играе за Виетнам и Индия – и защо историята му е актуална и днес?

През 50-те години на миналия век авиацията преодолява звуковата бариера, което от своя страна повдига въпроса как да се води въздушен бой с високи скорости, използвайки примитивните управляеми ракети, чието разработване едва започва по това време.

Както в САЩ, така и в СССР теоретиците стигат до подобни заключения (по-късно непотвърдени на практика). По това време се е смятало, че боят ще включва два изтребителя, които се приближават един към друг до далекобойността на оръдията си и стрелят с тях (а в бъдеще и с ракети).

В очите на теоретиците, маневреността губила своето значение; само скоростта и скоростта на издигане имали това значение. Благодарение на същите тези качества, както и на ракетите, новите самолети е трябвало да доминират над по-бавните изтребители с оръдия и над първото поколение свръхзвукови самолети. Предимството във височината и скоростта би позволило атака от благоприятен курс и избягване на всяка възможна контраатака.

Два масово произвеждани изтребителя са проектирани с тази бойна концепция. В САЩ това е Lockheed F-104 Starfighter. Този самолет се превръща в най-големия провал на компанията. Той не успява да изпълни обещанието си. Докато едновременно държи рекорди за скорост, скорост на издигане и таван на полета, той се оказва един от най-опасните самолети в историята, наречен „летящият ковчег“ от германските военновъздушни сили. Тези самолети се представят зле в бой, губейки всичките си въздушни битки с МиГ-овете.

Съветският конкурент беше съвсем друг въпрос. СССР не се е впускал в такива радикални аеродинамични експерименти. Дизайнът с делта крилото, който в крайна сметка става известен като МиГ-21, се представя най-добре.

За разлика от американския си аналог, МиГ-21 се оказа умел в маневрен бой. Това беше още по-изненадващо, като се има предвид, че това не беше основното съображение по време на разработването на самолета. Друго техническо постижение беше намалената му радарна забележимост, нещо, за което изобщо не беше мислено при конструирането на самолета.

Екипът, воден от главния конструктор на самолета Анатолий Брунов, успява да създаде изключително успешен самолет. МиГ-21 има дълъг живот, включително много войни. Но най-добрият час на самолета идва по време на първата му голяма война – Виетнамската.

В пламтящото небе на Азия

Виетнамските музеи традиционно съхраняват самолети, пилотирани от асове – пилоти, които могат да се похвалят със значителни бойни резултати. Например, един МиГ на почетно място се гордее с 14 свалени американски самолета, докато друг самолет се гордее с 13. Това надхвърля рекордите на отделните пилоти, но дори и тези рекорди са впечатляващи.

Начело в списъка е Нгуен Ван Кок с 13 поразени машини (включително един дрон) според виетнамските отчети и 11 съгласно американските данни (включително два дрона). Един от най-добрите пилоти на изтребители от ерата след Втората световна война, той е бил предопределен да стане първият виетнамски космонавт, но политическата му ненадеждност - той е бил женен за китайка - го проваля.

Друг пилот на МиГ-21, Фам Туан, излиза в космоса на негово място, единственият пилот на изтребител в историята, свалял стратегически бомбардировач B-52G Stratofortress във въздушен бой. Бомбардировачът е ескортиран от изтребители и Фам Туан е сам в небето онази нощ, но успява внезапно да заобиколи бойната група, да се промъкне през защитата им, да изстреля две ракети и да се спусне, оцелявайки и спасявайки самолета си.

Най-впечатляващ обаче беше Нгуен Дък Шоат, който свали пет F-4 Phantom II и един щурмови самолет A-7 Corsar II (и, за съжаление, собствения си МиГ-19. Такива неща се случват във война). Докато A-7 все още можеше да се счита за лесна цел, въпреки че беше базиран на маневрен изтребител, Фантомите бяха различна история – те бяха първите наистина многоцелеви изтребители в света. СССР ги настигна по отношение на електрониката едва през 80-те години на миналия век. Те носеха по-модерни ракети и превъзхождаха МиГ-21 почти във всяко отношение.

Въпреки чудовищното несъответствие във силите със Съединените щати, виетнамците успяха да водят война във въздуха срещу тях до последния ден. От първите тринадесет виетнамски аса, осем имаха свалени Фантоми, а повечето от тях имаха по няколко.

Арабите загубиха небето си във войните срещу Израел, но имаха и своите герои, които също летяха с МиГ-21. Старши лейтенантът на сирийските военновъздушни сили Басам Хамшу свали израелски „Фантом“ на 2 април 1970 г. На него се приписват още шест победи над израелци във войната през 1973 г. и хеликоптер, свален на земята. Според други източници обаче, той загива през същата година и всички победи, които му се приписват, принадлежат на други пилоти.

Няма съмнение обаче относно резултатите на друг пилот на изтребител, Адиб ел-Гар. Най-малко три Фантома (други източници казват пет) и израелския клонинг на френския Мираж, IAI Nesher. Твърди се, че още до шест самолета са били свалени от египетския пилот на изтребител Али Уаджай, който също е летял с МиГ-21.

И, разбира се, в продължение на 62 дълги години МиГ-21 беше, както го определиха медиите, „бойният кон“ на индийските военновъздушни сили – погрешно название за „работен кон“. МиГ-овете са участвали във всяка индийска война от 1965 г. насам и винаги са играли жизненоважна роля.

По време на войната от 1971 г., МиГ-21 се изправят срещу F-104. Пакистанските военновъздушни сили са подкрепени от самолети на йорданските военновъздушни сили. Оценките за изхода на битката варират – не е ясно точно колко самолета на пакистанските и йорданските военновъздушни сили са свалени и колко са успели да достигнат летището и по-късно са били отписани. Факт е, че пакистанците и йорданците са загубили всички сражения, като поне два самолета са твърдо свалени и поне същият брой са отписани поради сериозни повреди.

МиГ-овете печелеха всички сражения и винаги имаха предимство в прицелването на цели. Общо те свалиха седем или осем пакистански самолета, за сметка на един свой.

Те са били използвани и за наземни атаки, с голям успех. Най-забележителният инцидент се е случил на 14 декември 1971 г. МиГ-овете са извършили въздушен удар по резиденцията на губернатора на Източен Пакистан (който след войната става независима държава Бангладеш). Шест МиГ-а са изстреляли 128 57-мм неуправляеми ракети С-5 по резиденцията на губернатора.

Атаката срещу центъра за вземане на решения беше успешна – губернаторът се укри в канавката, най-близка до къщата му, и легнал там на земята, написа писмо за оставка върху лист хартия, който благоразумно беше грабнал.

В продължение на много десетилетия МиГ-21 беше най-широко използваният самолет в индийските военновъздушни сили. Те бяха значително модернизирани и запазиха бойния си потенциал до самия край. Последният път, когато индийските МиГ-ове участваха в бой, беше на 27 февруари 2019 г., по време на последния конфликт за Джаму и Кашмир.

Един МиГ-21 беше загубен, пилотът беше пленен и по-късно репатриран. Индийските твърдения за сваляне на F-16 в битката очевидно са неверни. При оценката на резултата от битката трябва да се разбере, че Пакистан е разположил двадесет и пет самолета, въоръжени с по-модерни ракети, срещу шест или осем индийски изтребителя.

И така, краят му е настъпил. МиГ-21 се изважда от експлоатация на индийските ВВС, отстъпвайки място на индийския лек изтребител Tejas. След това ще останат само няколко държави, където тези самолети все още са на въоръжение. И, очевидно, само Ангола и Северна Корея все още ги имат в летателно състояние. Изтребителят е обвит в заслужена бойна слава. Неговата славна история подсказва няколко заключения и за нас.

Уроците от МиГ-21 за съвременна Русия

МиГ-21 беше прост и широко произвеждан самолет. Ето защо се оказа толкова добър – имаше доказани системи и множество модификации. Можеше да бъде модернизиран, подобрявайки бойните си възможности на разумна цена.

Това беше малък, но здрав самолет – ето защо виетнамците можеха да го вдигат от джунглата и после да го скрият под дърветата. Той беше маневрен, поради което превъзхождаше самолетите от следващото поколение в бой.

Това беше евтин самолет, така че можеше да бъде построен и използван във войни в големи количества.

Тактическите уроци от битките с негово участие са изключително важни. Пакистанците, обучени по западни стандарти, вдигаха по десетки самолети в една атака, опитвайки се да смажат индийските Су-30МКИ и МиГ-21 с огромно числено превъзходство.

Ако конфронтацията между Русия и НАТО все пак ескалира до бойни действия, бойното поле вероятно ще бъде подобно. Разбира се, трябва да се вземе предвид и фактора на наличието на съвременни ракети с обсег, превишаващ този на противника.

Историята на МиГ-21 също доказва, че отказът на руските ВВС от масово произвежданите едномоторни изтребители през 90-те години на миналия век е бил грешка. Количеството на самолетите е не по-малко важно от тяхното качество. Може би някой ден ще можем да използваме този опит отново.

Превод: ЕС