/Поглед.инфо/ Турция бързо се движи направо към “изборен диктаторски режим”, плътно се приближава до системата “един човек” и “една партия”. Премиер-министърът Бинали Илдъръм казва: “Ние пренасочихме демокрацията… Ако някой е бил избран днес, това не значи, че след следващите избори той не трябва да си отиде”. Но фактически се получава, че всички ония, които бяха избрани от народа против желанието на властите, всички нейни противници са подложени на бичуване от съда. С помощта на параноидалната измислица по повод на “неудачната хунта”, организирана “неясно от кого” се извършва реален успешен граждански преврат.

Както Хитлер унищожаваше противниците си, използвайки като повод запалването на парламента, така и на 15 юли 2016 година беше устроена бомбардировка на Меджлиса на Турция с цел унищожаване на опозиционерите. След този ден повече от 240 средства за масова информация бяха закрити безпричинно. Някои бяха наклеветени, обвинявайки ги във връзки с “Фето” (1), а някои – за връзки с Работническата партия на Кюрдистан, забранявайки им под същия предлог да се занимават с журналистика. Бяха закрити социалните мрежи и изключен интернет. Полицията и армията бяха приведени в пасивно състояние и усмирени от Националната организация на разузнаването и взети от нея под контрол. Държавните сили за сигурност бяха преобразувани в “сили за сигурност на властта”. Представителите на съдебната власт, чиновниците и научните кръгове бяха подложени на политическа чистка.

Сега дойде ред на опозицията. “Етничестка чистка”, обозначавана на Запад с думата «purge» започна в Демократическата партия на народите, една от четирите партии от Меджлиса, която заявяваше на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган: “Ние няма да позволим да те изберат за президент”. Отначало заставиха да замълчат близките до партията средства за масова информация, след това бяха “изкъртени вратите” на домовете и арестувани избраните кметове, депутатите и партийните лидери. На ред е Републиканската народна партия. Ердоган заплаши: “Те ще си платят”. Сигнали се дават в тази посока. Както заставиха стотици смели журналисти да замълчат и ги изпратиха в затворите, както за отмъщение за смелите заявления бяха арестувани силни катикатуристи и оратори, така ще се случи и със смелите депутати от РПН.

Беззаконието се облича в “правови рамки”, поради което хората спират да виждат истината и да демонстрират реакцията си. Опитвайки се да се скрият във всяка крива уличка от правосъдието, властите сами оглавиха съдилищата и сега с помощта на съдиите, клеветейки и обвинявайки във фабрикувани престъпления, извършват “чистка на опозицията”. В преддверието на прехода към президентска система, тоест към режим на “изборно оформен диктат”, властта озлобявайки се и ускорявайки хода на незаконните си действия, унищожава препятствията на пътя си. А за да седне отново на масата на преговорите със силния Евросъюз, Ердоган пак повдига темата за присъединяване към ШОС (Шанхайската организация за развитие – бел. пр.), а в противовес на НАТО и САЩ говори за сближаване с Русия…

Но за да не дава отчет за своите постъпки против човечеството, извършени в Турция, той се опитва да изведе страната от юрисдикцията на международните конвенции. За съжаление страната изпусна добри възмоности. Вместо да предприеме мерки за решаването на проблеми със стогодишна давност, властта продължи политиката на своите предшественици. Вместо да получи “лесните пари”, които предлага глобализацията, да използва “възможността да се отвори за света”, страната започна да се затваря заради политическите амбиции на отделни лица. От това в най-близко бъдеще ще видим още по-голям икономически спад.

(рус. ез.)

Новый маршрут в «новый мир»

Турция быстро движется напрямую к «выборному диктаторскому режиму», вплотную подходит к системе «одного человека» и «одной партии». Премьер-министр Бинали Йылдырым говорит: «Мы перенаправили демократию… Если кто-то был избран сегодня, это не значит, что после следующих выборов он должен уйти». Но получается по факту, что все те, кто был избран народом против желания власти, все ее противники подвергаются бичеванию судом. С помощью параноидальной выдумки по поводу «неудачной хунты», организованной «непонятно кем», проводится реальный успешный гражданский переворот.

Как Гитлер уничтожал противников, использовав как повод поджог парламента, так 15 июля 2016 года велась бомбежка Меджлиса Турции с целью уничтожения оппозиционеров. После этого дня более чем 240 средств массовой информации были беспричинно закрыты. Кого-то оклеветали, обвинив в связи с «Фето», кого-то — в связи с Рабочей партией Курдистана, запретив под этим предлогом заниматься журналистикой. Были закрыты социальные сети и отключен интернет. Полиция и армия приведены в пассивное состояние и усмирены Национальной разведывательной организацией, взяты под контроль ею. Государственные силы безопасности преобразованы в «силы безопасности власти». Представители судебной власти, чиновники и научные круги подвергнуты политической чистке.

Сейчас очередь дошла до оппозиции. «Этническая чистка», обозначаемая на Западе словом «purge», началась в Демократической партии народов, одной из четырех партий Меджлиса, которая заявляла президенту Турции Реджепу Тайипу Эрдогану: «Мы не дадим избрать тебя президентом». Сначала заставили молчать близкие партии СМИ, затем были «выломаны двери» домов и арестованы выборные мэры, депутаты и партийные лидеры. На очереди Республиканская народная партия. Эрдоган пригрозил: «Они заплатят по счетам». Сигналы подаются в этом направлении. Как сотни отважных журналистов заставили замолчать и поместили в тюрьму, как в качестве мести за смелые заявления были арестованы сильные карикатуристы и ораторы, так будет и со смелыми депутатами от РПН.

Беззаконие рядится в «правовые рамки», отчего люди странным образом перестают видеть правду и демонстрировать свою реакцию. Власти, пытаясь скрыться от правосудия в каждом закоулке, сами возглавили суды и теперь с помощью судей, наводя клевету и обвиняя в сфабрикованных преступлениях, проводят «чистку оппозиции». В преддверии перехода к президентской системе, то есть режиму «выборочного диктата», власть, озлобившись и ускорив ход незаконных действий, уничтожает последние препятствия на своем пути. А Эрдоган, чтобы вновь сесть за стол переговоров с сильным Евросоюзом, вновь поднимает тему присоединения к ШОС, а в противовес НАТО и США — говорит о сближении с Россией…

Но дабы не давать отчета за свои поступки против человечества, совершенные в Турции, он пытается вывести страну из юрисдикции международных конвенций. К сожалению, страна упускает хорошие возможности. Вместо того чтобы предпринимать меры для решения проблем столетней давности, власть продолжила политику своих предшественников. Вместо того чтобы получить «легкие деньги», предлагаемые глобализацией, использовать «возможность открыться миру», страна стала закрываться ради политических амбиций отдельных лиц. Отчего в ближайшем будущем мы увидим еще больший экономический спад.

Единственным утешением, слабым, конечно, здесь является то, что мы, турки, не одни такие в мире. Ксенофобия, крайний национализм, ложь в политике и СМИ (постправда), восхваление невежества, отравление чрезмерной силой стали настоящим духом времени в современном мире. Наши друзья, такие как Бразилия, Индия и Малайзия, так же погрузились в эти опасные воды. Как я уже говорил, экономически обогатившиеся «поднимающиеся средние классы» остаются бедными с точки зрения культуры. Вероятно, мир вновь погрузится в кризис. Он продолжит двигаться своим путем, воплощаясь в различные новые комбинации. Турция, где традиции были впустую растрачены, потеряны образованные люди, не строятся учреждения, способные воспитать человека должным образом, вряд ли сможет выбрать правильный путь в будущем.

Политические предпочтения этого недозрелого «нового среднего класса» можно объяснить кризисом идентичности, который они переживают. Но здесь есть более серьезные проблемы: одна из них заключается в необходимости воспитания буржуазной культуры. Суть проблемы консервативной элиты, существующей в Турции, заключается в том, что, перейдя в полное подчинение воле лидеров, она сломала собственный позвоночник среднего класса.

_______________________

(1) “Фето” - има се предвид предполагаемия организатор на опита за преврат в Турция, известния проповедник Фетхуллах Гюлен, който понастоящем живее в САЩ и за чието екстрадиране Турция постоянно настоява (бел. пр.)