/Поглед.инфо/ „Съществува закономерност-където отива производството, натам се запътват технологиите и иновациите. А към страната, в която се концентрират производство, технологии и иновации, към нея се запътват и финансите. И в един момент Пекин се оказва най-големия държател на външен дълг на САЩ!” С тези думи започва разговорът ни за КМГ с проф. д-р Нако Стефанов за тарифната война на САЩ срещу КНР, за предизвикателствата и за отговора на Китай.

Характерен момент в разговора бе  повишаване равнището на потребителското търсене от китайските граждани чрез осъществяване на програмата «Сяокан», и създаване на «общество с масов среден стандарт на живот» - което може да се разглежда и като един от резултатите на предизвикателствата от търговската война. Българският експерт подчертава и  желанието на Китай за сътрудничество с Европейския съюз, който е значителен пазар, а на основата на прагматичния подход, ЕС и Китай могат да работят заедно.

В. Проф. Стефанов, макар че вече изминаха няколко месеца от обявяването на т.нар. „митническа” или „тарифна” война на САЩ  срещу редица страни в света, и главно срещу Китай,  отзвукът и коментарите не спират.   Моля кажете ни Вашето обяснение на причините за този акт на американския президент, непосредствено след встъпването му в длъжност?

О. Превръщането на Китай в икономически гигант и технологическа сила от първостепенна величина породи в САЩ ревност и страх. Вашингтон дотогава разглеждаше Китай като част от доминирания от тях икономически комплекс, когото те нарекоха „Кимерика“. Под този термин се разбира „синтез на стопанските системи на двете страни, при който китайците произвеждат, а американците потребляват”! Но  -„няма страшно“ – смятат в Щатите, защото те държат финансите, технологиите и иновациите. Затова производственият сектор се прехвърля в Китай. Оказва се, обаче, че съществува закономерност – където отива производството, натам се запътват технологиите и иновациите. А страната, в която се концентрират производство, технологии и иновации -  към нея се запътват и финансите. И в един момент Пекин  се оказва най-големия държател на външен дълг на САЩ.

В. И какво следва в такъв момент?

О. Внезапно Вашингтон се сблъсква с неочаквана ситуация – деиндустриализирана Америка тръгва надолу, а произвеждащ Китай – нагоре. Така постепенно се стигна до ситуацията Щатите да се стремят да «сдържат» Поднебесната по различни начини и с различни средства. Темата за този сблъсък – «сдържащата атака» на Вашингтон против Пекин е безспорно изключително важна,тъй като става дума за двата глобални гиганта в геополитически, геоикономически, технологически и прочее план.

В. Нека си припомним накратко хронологията на текущата «тарифна война», започната от администрацията на Доналд Тръмп срещу Китай?

О.  САЩ влизат в т.нар. „Тарифна война 2025» против Китай, белязана от  няколко ключови събития с мащабни последствия, като сред тях са обявените масивни  тарифи от САЩ спрямо Китай, които са ефективни от 4 февруари т.г.  Те започват да ескалират като първоначално са въведени 34% тарифи, последвани от рязко увеличение до 125%. Накрая достигат 145% на 11 април. На практика това са забранителни тарифи, които спират всякакво търговско–икономическо взаимодействие.Това предизвиква бързи ответни мерки от Пекин, който налага 125% тарифи върху американските стока.

В. Преди дни в  Женева се проведоха преговори за временно тарифно примирие между  двете страни. Кажете моля Вашето мнение за тези разговори и резултатите от тях. Защото, американската страна насочи погледа си и към ЕС. Какво ще се случи с отношенията Китай-Европейски съюз в тази връзка?

О. От страна на САЩ разговорите в Женева на 10 май се водеха от министъра на финансите на САЩ Скот Бесент и търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър. Китайската делегация бе оглавена от вицепремиера Хъ Лифън. Двете страни се споразумяха да намалят тарифите за 90 дни, като намаляват американските тарифи върху китайски стоки до 30%, а китайските тарифи върху вноса от САЩ до 10%. Тази стъпка има за цел да облекчи икономическото напрежение и да стабилизира световните пазари.  След търговското примирие с Китай, президентът на САЩ Доналд Тръмп насочва вниманието си към ЕС, наричайки го „по-лош от Китай“ по търговски въпроси и предупреждава за нови тарифни мерки.

Ключовите цели на стратегията на Тарифната война на Вашингтон може да обобщим по следния начин:

·         Тръмп използва митата като лост в търговските преговори, в рамките на които се задават изключително високи тарифни нива. След което в двустранни преговори стартира дискусия, при която се «играе» на отстъпки, но и на скрити и открити заплахи. В крайна сметка се постига значителен компромис от противната страна, който не би бил възможен ако не са зададени в самото начало изключително високите нива;

·         В рамките на заявката на високи митнически нива се играе и с времето, като израз на добра воля, но то се използва и като допълнителен ход за натиск. Това се постига    чрез договорка временно примирие, т.е. временно спиране на митата. Но остава да «виси като дамоклев меч» заплахата, че така или иначе те ще влязат в сила. По този начин се принуждува противната страна да поеме инициатива да прави компромис, като по тоци тя сама се поставя в по-слаба позиция.

Несъмнено подобни схеми на действия съдържат в себе си различни рискове, тъй като буквално се «върви по ръба на острието».

В.  Какви са  по-сериозните рискове?

О. Първо, икономическо въздействие с краткосрочни последствия - митата водят до по-високи цени за потребителите, удар по производителите и прекъсвания в световните вериги за доставки; Второ, геоикономическо въздействие с дългосрочни последствия и въздействие върху световните търговски политики, логистическите вериги и търговските партньори, както и глобалната икономическа стабилност, т.е. рискът от предизвикване на криза с глобални размери.

В. И накрая, но не по важност, разбира се – нека се спрем на някои  от предизвикателствата на Тарифната война на САЩ и отговорите на КНР за глобалния свят?

О. Когато говорим за предизвикателствата, които изпраща на Китай Тарифната война на Вашингтон можем да говорим за няколко по-сериозни такива. Сред тях най-важна е позицията, която зае Пекин по отношение на мащабната заплаха от тези супервисоки, даже бихме казали забранителни, ембаргови мита. В отговор на тази застрашително силна позиция на Вашингтон КНР не се уплаши и отговори с подобна силна позиция. Казано по друг начин - Китай не позволи САЩ да получат психологическо превъзходство в Тарифната война. Същевременно,  в резултат на поуките от предишната търговска война през първия мандат на Доналд Тръмп, в Китай се постараха в максимална степен да ограничат зависимостта си от пазара на Щатите и да насочат търговските потоци към други пазари – тези на АСЕАН в Югоизточна Азия, както и към други страни. Но също така - да повишат равнището на потребителско търсене на китайските граждани чрез осъществяване на програмата «Сяокан», т.е. общество с масов среден стандарт на живот.

Друг важен факт е, че Пекин се насочи към търсене на стратегическо сътрудничество със страни и асоциации от държави, които също са заплашени от високите мита на Вашингтон. Особено характерно е желанието да се установи такова сътрудничество с Европейския съюз, който сам по себе си е значителен пазар. Като се осланят на използването на прагматичен подход се създава възможност ЕС и Китай да работят заедно. Това не изисква съгласуване на ценностите – просто трябва да действат като прагматични партньори. И двете страни биха могли да се възползват от съгласуване по отношение на стандартите за цифрова търговия, инвестициите в зелена инфраструктура и съвместните усилия за поддържане на интеграцията на света в световната икономика и редица други. В отношенията между КНР и ЕС има натрупан позитивен опит. Така, например, търговският обем на годишна база между Китай и ЕС от 2,4 млрд. в началото на отношенията между тях преди 50 години, се увеличава до 785,8 млрд. долара днес;

Несъмнено най-важният отговор на предизвикателствата от Тарифната война е успешното технологическо и икономическо развитие. Постигането на водещи позиции във високотехнологичната надпревара рязко намалява зависимостта от други страни, а оттук и заплахите по отношение на санкции и мита в тази област. Редицата постижения, които демонстрира КНР в сферата на ИИ/изкуствения интелект/, микрочиповете, квантовите процесори и други, са силен отговор по отношение на всякакви санкции, ембарго и забранителни мита.

В. Кажете моля  каква е Вашата прогноза?

О. Най-напред бих искал да направя основният извод, че засега Тарифната война на САЩ против Китай не постигна поставените си цели и не успя да  «постави Китай на колене». Трудно може да се правят значими прогнози особено в дългосрочна перспектива за това какво ще става в бъдеще. Основната причина е тази, че т.нар. Тарифна война все още не е завършила. Най-вероятно тя ще продължи в близък до сегашния маниер – тоест, ще се формулират неприемливи искания. След това ще има отстъпления, временни примирия и други заблуждаващи ходове. Вашингтон също така ще упражнява натиск и ще полага усилия за поставянето на другата страна в една или друга неизгодна позиция, за да може да се постигне от нея максимален компромис.

И според мен, в този смисъл, на такива предизвикателства трябва да се отговори с търпение, здрав смисъл и вътрешна сила.