/Поглед.инфо/ Искам да припомня едно събитие, което се случи преди десет години. Това се случи в Кипър, но резонансът беше по целия свят, включително в Русия.

През пролетта на 2013 г. публикувах няколко статии за Кипър. Общата им идея се свеждаше до следното: тази островна държава се превърна в полигон за световната финансова олигархия. В банковия сектор на Кипър беше проведен мащабен експеримент за частична експроприация на средствата на вложителите, поставени в депозити на кредитни институции.

Кипър стана жертва на поредица от събития, и протекли по-рано, и извън островната държава. След световната финансова криза от 2008-2009 г. в Европа в особено трудна ситуация се оказа Гърция, която имаше много повече външни дългове. За властите на Гърция стана много по-трудно да пласират нови траншове облигации на международните пазари.

Кипърските банки обаче продължиха да купуват гръцки дълг. Банките правеха това без особено удоволствие, придобиванията имаха конотация на доброволно-задължителни операции. Въпреки това Кипър беше член на ЕС и много решения в банковия сектор на острова бяха взети под натиска на наднационалните институции на Европейския съюз. Основният приток на пари за кипърски банкови депозити беше от руски крадльовци и други клептомани, които обичаха този остров с неговите добродетели на офшорна юрисдикция.

През 2012 г. финансовото състояние на Гърция се влоши. Основните му кредитори бяха МВФ, ЕЦБ и Goldman Sachs. За да си върнат парите с лихвите, триъгълникът на основните кредитори реши да организира преструктуриране на гръцкия дълг, а „другите“ кредитори трябваше да „преструктурират“ дълга. Сред тях са банките на Кипър. Отписванията на гръцките дългове към "другите" кредитори варират от 50 до 70 процента. Гърците бяха спасени, но кипърските банки се оказаха в тежка ситуация.

Сега Брюксел и ЕЦБ бяха изправени пред задачата да спасят банките на Кипър. За чия сметка обаче? И се роди идеята да се спасят кипърските банки за сметка на... клиентите, онези клиенти, които са положили средствата си на депозити в кредитните организации.

Събитията в банковата система на Кипър могат да се опишат накратко с думата "конфискация". Техниката на конфискацията е второстепенна. Може да е „еднократен данък“, може да е замразяване на средства за години напред. И накрая, това е такъв метод като превръщането на част от депозитите в акции на местните банки. Банковия клиент насилствено се превръща в инвеститор и акционер на банката, дори ако така наречените инвестиции са очевидно нерентабилни.

Дългогодишният спектакъл, наречен "защита на депозитите на клиентите на банките", приключи. Световните лихвари сметнаха, че вече не е необходимо да се церемони с клиентите. Маските бяха свалени.

Значителна част от депозитите на кипърските банки принадлежат на граждани от руски произход. Когато чуха за подкрепената от Никозия брюкселска инициатива, те я наименуваха: подстригване. New York Times в броя си от 10 януари 2013 г., описвайки и прогнозирайки ситуацията в Кипър, дори използва руската дума „стрижка“.

Вестникът очертва плановете на Брюксел и Бон за "подстригване" на офшорния остров. Той написа: „Руснаците, които притежават около една пета от всички банкови депозити в Кипър, ще пострадат много“. Няма нищо чудно в това, че американските журналисти знаеха какво ще се случи в Кипър още преди два месеца. Удивително е безхаберието на много руски клиенти на кипърските банки, повярвали в неприкосновеността на офшорките.

От всеки депозит, чийто размер надхвърля 100 000 евро, е извършено еднократно отписване на 9,9%. В медиите тази сума беше наречена "кипърски десятък". От депозити под тази сума - 6,75%. Решението важи за абсолютно всички - от корпорации до ученици, от местни вложители и граждани на други държави.

Според оценките на Европейската комисия (забележимо занижени) клиентите на двете най-големи банки в Кипър - Laiki bank и Bank of Cyprus - са загубили 8,3 милиарда евро поради „подстригването“ на депозитите. По тогавашния курс - повече от 10 милиарда долара. Незастрахованите депозити бяха замразени за неопределено време.

Точната сума на депозитите на руски граждани в банките на Кипър не е известна, но експерти, интервюирани по-рано от Financial Times, ги оценяват на между 8 милиарда и 35 милиарда евро. Така се смята, че руснаците са загубили между 800 милиона и 3,5 милиарда евро. Но това не са всички руски пари в Кипър по това време.

Международната рейтингова агенция Moody's изчисли, че в края на 2012 г. руските корпорации са държали 19 милиарда долара на депозити в кипърски банки.Още около 12 милиарда долара са били в депозити в руски банки. Общо още около 3 милиарда долара загуби.

"Подстригването" се проведе през март 2013 г. А през април същата година президентът на Република Кипър Никос Анастадиасис каза: „Искрено се надявам, че този прецедент за Кипър няма да бъде приложен другаде в Европа. Въпреки че, както знаете, прецедентите се създават за тази цел, за да могат да се използват за разработване на норми и принципи, които трябва да се прилагат постоянно и навсякъде.“

Наистина, опитът на Кипър започна да се обсъжда на практическа плоскост в няколко страни едновременно - Нова Зеландия, Канада, САЩ и някои други. А също и в Европейския съюз. Започна се подготовката на законопроекти, легализиращи "подстригването" на депозитите. Например в Канада през 2013 г. правителството подготви документ, наречен „План за действие в икономиката“.

Ето един любопитен фрагмент от "Плана": „За системно значимите банки правителството предлага при необходимост да се въведе режим на принудително включване на притежателите на банкови задължения в процеса на оказване на спешна помощ.

Този режим ще действа по такъв начин, че в случай на неблагоприятна ситуация на изчерпване на капитала, системно значимите банки могат да рекапитализират и възстановят жизнеспособността си чрез бързо преструктуриране на определени банкови задължения в регулаторен капитал. На прост език това означава, че средствата на вложителите могат да се използват за спасяването на самите банки.

По това време не беше възможно да се постигне законодателно одобрение на „подстригването“ на депозитите никъде. Но кипърският прецедент се случи. А проектозаконите, легализиращи конфискацията на клиентски средства, се пазят в архивите. За момента.

Но има признаци, че САЩ, Европейският съюз, Обединеното кралство и другаде може да се понесат бързо към мащабна банкова криза тази година. Но властите със сигурност ще си спомнят кипърския прецедент. Би било хубаво милиони клиенти на кредитните институции по света (включително в Русия) също да не забравят за това.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?