/Поглед.инфо/ Всички знаят за динамичното развитие на Китай от десетилетия. По отношение на БВП в номинално изражение Китай през 2009 г. стана втората по големина икономика в света. А през 2014 г. БВП на Китай по паритет на покупателната способност (ППС) на юана спрямо долара надвишава този на САЩ. Китай се превърна в първата икономика в света. По предварителни данни на МВФ през 2020 г. БВП на Китай, изчислен на ППС, е достигнал 24,16 трилиона. долара, САЩ имат БВП от 20,81 трилиона. долара.

Огромното постижение на Китай е напредъкът към премахване на бедността. През февруари тази година китайският президент Си Цзинпин заяви, че през последните 40 години Китай е извел над 850 милиона души от бедността.

В много области на научното и технологично развитие Китай също излиза на върха. Онзи ден китайските медии съобщиха, че първият космически кораб на КНР, който е изследвал Марс, “Тянвен-1”, след 202-дневен полет, успешно е извършил орбитална маневра и е влязъл в орбита около Марс, където ще работи около три месеци.

На фона на широко разпространената паника, породена от разпространението на коронавируса9, китайската икономика беше единствената голяма икономика, която показа растеж (+ 2,3% от БВП). САЩ имат 3,5% спад в БВП.

Зад постиженията обаче има проблеми. Първо, Китай навлезе в период на военно-политическо напрежение в отношенията със Запада, предимно със САЩ. На второ място, китайският икономически модел, ориентиран към външните пазари, функционира ефективно само при липса на бариери пред световната търговия. Възходът на глобалния протекционизъм по време на президентството на Тръмп започна да създава проблеми за китайския износ. През 2018 г. износът на стоки от Китай възлиза на 2,49 трилиона. долара през следващата година, обемът му остана същият. Това е първият път, когато се случва подобно нещо. Вирусно-икономическата криза също работи в полза на протекционизма. През 2020 г. по предварителни данни на Конференция на ООН за търговия и развитие международната търговия е намаляла с 9%, включително търговията със стоки - с 6%, търговията с услуги - с 16,5%.

Трето, относителното ниво на дълга на китайската икономика, според изчисленията на МВФ, Световната банка, Института за международни финанси, надвишава 300% от БВП. Това е съпоставимо с показателите на САЩ и Европейския съюз (Еврозоната), но в Китай официалната статистика не включва задлъжнялост, формирана от банкиране в сянка (издаване на заеми, кредити, заеми от частни организации, които нямат лиценз от Китайската централна банка). Експертите предполагат, че действителният дълг в китайската икономика, като се вземе предвид банкирането в сянка, е приблизително два пъти по-голям, т.е. той е на ниво от 600% от БВП. Тоест, китайската икономика, надута от заеми, има дори по-изразен дългов характер от икономиките на САЩ и страните от ЕС. В Китай се изгражда Вавилонската дългова пирамида: старите дългове се рефинансират с нови заеми и кредити. Относително казано, само 20% от увеличението на дълга отива за развитието на икономиката, а 80% - за покриване на стари дългове. Огромното относително ниво на дълга заплашва с фалити.

Сравнително нов проблем в Китай са ангажиментите, произтичащи от Парижкото споразумение за климата. Броят на държавите, подписали споразумението, се доближава до 200. Китай е подписал и ратифицирал споразумението преди няколко години и именно Китай е отговорен за по-голямата част от работата в борбата срещу затоплянето на климата, тъй като той представлява основната част от парниковите газове емисии. Според “Бритиш Петролиум” делът на Китай в общите глобални емисии на въглероден диоксид през 2018 г. е 27,8%. Следват я САЩ с дял от 15,2%. Освен това (%): Индия - 7,3; Русия - 4,6; Япония - 3.4.

На 5-11 март в Пекин се проведе годишната сесия на Всекитайското събрание на народните представители (ВСНП) Една от основните точки в дневния ред беше обобщаването на резултатите от 13-ия петгодишен план, както и обсъждането и приемането на 14-ия петгодишен план (2021-2025 г.) и дългосрочните цели за 2035 г.

На първия ден, на сесията на ВСНП, беше изслушан доклад на министър-председателя на Държавния съвет Ли Къцян за работата на правителството и изпълнението на 13-ия петгодишен план. През последните пет години Китай е изградил, според премиера, най-голямата система за социално осигуряване в света. Основното здравно осигуряване на страната обхваща над 1,3 милиарда души, основното осигуряване за старост - почти 1 милиард души. Освен това през петгодишния период в китайските градове са създадени над 60 милиона нови работни места.

Към средата на следващото десетилетие КНР очаква да удвои своя БВП. За целта е необходимо да се поддържа средногодишният темп на растеж на БВП на около 5%, което е много по-високо от показателите на средносрочните и дългосрочните прогнози за развитието на световната икономика, направени от МВФ, Световната банка, и ООН. Що се отнася до перспективите на Китай в близко бъдеще, Китайската народна банка прогнозира ръст от 7,5% на БВП за 2021 г. Цифрата е впечатляваща, като се има предвид, че в края на 2019 г. ръстът на БВП е бил 6.0%.

През ноември 2020 г. китайският президент Си Цзинпин заяви, че до края на 14-ия петгодишен план Китай ще се превърне в държава с високи доходи (над 12,5 хиляди долара годишно според класификацията на Световната банка). Това означава, че Китай очаква да премине от „развиващата се“ към „икономически развитата“ група.

Новият петгодишен план и основните насоки на развитието на Китай до 2035 г. съдържат набор от мерки, които ще помогнат за преодоляване на съществуващите проблеми.

Първо, развитието на вътрешния пазар ще стане приоритет, докато външният пазар ще бъде допълнение. Китай се стреми към по-самодостатъчна икономика, тъй като американските санкции могат да блокират китайския внос.

Особено внимание се отделя на нарастването на технологичната независимост. КНР очаква да стане световен лидер в цифровите и комуникационни технологии. Все по-често думата „заместване на вноса“ се появява в партийни и държавни документи. Програмата „Произведено в Китай 2025“ работи вече пет години.

На второ място, планира се да се ограничи растежът на дълга, включително чрез ограничаване на общинските заеми, което е популярно през последните години. Ще бъдат взети решителни мерки за борба с банките в сянка.

Трето, изглежда, че изпълнението на ангажиментите, произтичащи от Парижкото споразумение за климата, ще бъде отложено. Пекин се е заел само на думи с борбата срещу затоплянето, но ще се присъедини в действителност на по-късна дата. Ако Западът планира да постигне "въглероден неутралитет" (пълно прекратяване на емисиите на CO2) до 2050 г., тогава Китай обещава да го направи до 2060 г.

Сесията на ВСНП също планира да засили модернизацията на въоръжените сили (разходите за отбрана значително се увеличават); решение на влошените екологични проблеми (замърсяване на водата и въздуха, сметища за твърди отпадъци); формирането на супер големи градски мегаполиси, които трябва да се превърнат в двигатели на растежа; стимулиране на потока на селското население към мегаполисите; увеличаване на раждаемостта (навремето ръководството на КНР ограничи броя на децата в едно семейство до едно дете, а сега китайците не искат да имат деца); стимулиране на вътрешния пазар поради растежа на потреблението от гражданите.

Това не е първият път, в който в страната се обсъждат някои проблеми. Например, дори на XVIII конгрес на Комунистическата партия на Китай (ноември 2012 г.) беше повдигнат въпросът, че вътрешният пазар трябва да се превърне в приоритетна област на развитие, но след 8 години не беше възможно да се обърне към вътрешния пазар. Въпросът за борбата с банкирането в сянка е повдигнат неведнъж, но толерантността към него се обяснява с факта, че операциите по кредитиране в сянка в крайна сметка помагат за поддържане на високи темпове на икономически растеж.

Между другото, сега в Китай започват да се отказват от строгото планиране, въвеждайки практиката за коригиране на показателите и наричайки самите показатели „прогнозни оценки“.

Следващата граница, където могат да бъдат направени основни корекции в хода на социално-икономическото развитие на Китай, ще бъде 20-ият конгрес на КПК, който ще се проведе през 2022 г.

Превод: В. Сергеев