/Поглед.инфо/ В глобалната борба с коронавируса Китай играе две роли наведнъж: доброжелателен донор на хуманитарна помощ и воюваща суперсила, готова да се противопостави на всякакви критици.
В миналото остана етапът на незабележимата дипломация на покойния Дън Сяопин, който вярва, че Пекин трябва да „крие силата си, да изчака времето си“. Всичко се промени при Си Цзинпин, който от встъпването си през 2012 г. води все по-уверена външна политика.
Тази година Китай се държи още по-категорично на фона на нападките поради пандемията, която започна на китайска земя през декември.
Пекин изпраща огромни доставки на медицинско оборудване в чужбина, обещава да отдели 2 милиарда долара международна помощ за борба срещу КОВИД-19 и да направи бъдещата си ваксина достъпна за всички.
Тази стратегия се основава на използването от Китай на собствената му икономическа сила за спечелване на приятели на световната сцена, а глобалната инфраструктурна програма “Един пояс, един път”, одобрена от Си Цзинпин, също има за цел да разшири влиянието на страната в чужбина.
"Китайската помощ, подобно на другите страни, е част от меката сила и има търговски и политически цели”, коментира Джоселин Чей, бивш австралийски дипломат и професор от университета в Сидни.
Но китайската щедрост днес е придружена от новата готовност Пекин да се бори с геополитическите си противници, включително със САЩ, Австралия и Франция.
Тази пиар борба носи рискове.
Външният министър Ван И изложи позицията на Китай на пресконференция в неделя:
"Никога не търсим причина да се бием и не сплашваме никого, но в същото време имаме принципи и мъжество. Определено ще се борим срещу всякакви злонамерени клевети, за да защитим националната чест и достойнство."
Миналата година в Китай се появи цяла плеяда “Вълчи войни” от МВнР които използват “Туитър” , за да защитават и прославят комунистическата си страна, но не виждат иронията, че тази платформа е забранена в континенталния Китай.
Псевдонимът "Вълчи Воин" идва от името на китайския касов хит за командос като Рамбо, който троши чуждестранните наемници.
Чжао Лицян, виден представител на “глутницата” и сътрудник на МВнР, популяризира теорията на конспирацията, че американската армия може да е довела вируса в Китай.
Президентът Доналд Тръмп също наля масло в огъня на националистическите настроения в Китай, като нарече пандемията „китайски вирус“ и каза, че тя е създадена в лаборатория в Ухан.
Отношенията между двете страни вече се сринаха в резултат на търговската война и Ван И предупреди, че някои политически сили в САЩ тласкат ситуацията „до ръба на нова Студена война“.
"След като Тръмп дойде на власт, Китай не успя да избегне антикитайската му репресивна политика и вече не може да демонстрира сдържаност”, заяви Хуа Пау, независим политически коментатор от Пекин.
„Трудна задача“
САЩ не са единствената мишена на ядосания Пекин.
В Австралия китайският посланик заплаши да бойкотира продуктите на страната, след като Канбера призова за независимо разследване на произхода и разпространението на коронавируса.
Китайският посланик в Париж беше привикан миналия месец от френското външно министерство поради публикувани на сайта на ведомството критики към предприеманите от Запада мерки за борба срещу пандемията.
Върховният представител на ЕС по външните работи Жозеп Борел заяви, че ЕС трябва да разработи „по-надеждна“ стратегия срещу азиатския гигант.
„Китай става все по-мощен и агресивен, възходът му е впечатляващ и буди респект, но също така поражда много въпроси и притеснения“, заяви Борел в реч пред германски дипломати.
Стив Цан, директор на Китайския институт в Школата за ориенталски и африкански изследвания в Лондон, заяви, че външната политика на Пекин се определя преди всичко от интересите на управляващата Комунистическа партия и нейният приоритет - да поддържа властта, особено на фона на кризата с КОВИД-19.
"Агресивната пропаганда и дипломация на “вълците-войни обърнаха мнозина на Запад срещу Китай, но това е просто цената, която трябва да се плати за много по-важната цел на китайската политика”, заяви Цан.
Но това, което може да допринесе за популярността на дома, няма да помогне да се сприятелим на международната арена.
Чжицюн Чжу, преподавател по политология в университета “Бъкнел” в Пенсилвания, заяви, че Китай "води тежка битка за подобряване на международния си имидж".
“Не мисля, че Китай е спечелил пиар-битката, защото меката сила на Китай е слаба и китайската информационна картина на света до голяма степен се игнорира като официална пропаганда", каза той.
Превод: В. Сергеев