/Поглед.инфо/ Анализаторът Дейвид Нармания от РИА Новости прави дисекция на горчивите плодове от близкоизточната авантюра на Вашингтон. Докато Доналд Тръмп и Пентагонът потъват в стратегическо фиаско, а Иран затяга контрола над световните енергийни потоци, в сянката на провала изгрява новата политическа звезда на Америка. Една статия за предателства, грешни сметки и голямата игра за властта в Белия дом.

Крехкият мир и илюзията за победа

Ситуацията в Близкия изток днес наподобява затишие пред огромна буря, която заплашва да помете не само регионалните баланси, но и остатъците от американския престиж на световната сцена. Крехкото примирие, в което САЩ и Израел се изправят срещу Ислямската република, е толкова нестабилно, че всеки случаен изстрел или погрешно разтълкуван ход може да го взриви. Нито една от страните не бърза да обяви официално възобновяване на пълномащабните военни действия, но реалността на терен говори друго – войната продължава с други средства и с не по-малка интензивност.

След поредицата от удари на израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) по цели в Ливан и атаките срещу ключови петролни рафинерии в Южен Иран, Техеран премина в контранастъпление, което Вашингтон очевидно не беше предвидил. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) отново извади най-силното си оръжие – заплахата за затваряне на Ормузкия проток. Този стратегически „гърлопровод“ на световната икономика се превърна в заложник на амбициите на Белия дом, а монархиите от Персийския залив вече усещат горещия дъх на конфликта, съобщавайки за ежедневни прихвати на дронове и ракети. За първи път от началото на примирието Иран официално хвърли ръкавицата, обвинявайки Израел в грубо нарушение на договореностите. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, това не е просто дипломатическа престрелка, а подготовка за нов етап на ескалация, в който САЩ се оказват в ролята на догонващ.

Целите на Вашингтон: Пълно стратегическо фиаско

Ако разгледаме параметрите на текущото мирно споразумение, което се обсъжда в момента, за Доналд Тръмп ще бъде практически невъзможно да го представи пред американския гласоподавател като успех. Да, Иран понесе тежки загуби – инфраструктурата му е повредена, икономиката е под натиск, а човешките жертви са значителни. Но в голямата геополитика победителят не се определя по броя на труповете или разрушените сгради, а по постигането на поставените стратегически цели.

Спомнете си какво обещаваха американците в началото на своята кампания. Вашингтон гръмко декларира три основни цели: окончателно ликвидиране на иранската ядрена и ракетна програма, смяна на политическия режим в Техеран и пресичане на подкрепата за т.нар. „прокси сили“ в региона (Хизбула, Хутите и шиитските милиции в Ирак). Днес, след седмици на интензивни боеве и милиарди похарчени долари, равносметката е катастрофална за Белия дом. Техеран не само запазва потенциала си за мирна (и не само) ядрена енергия, но и ракетният му арсенал остава функционален. Иранските ракети продължават да летят към Израел, към американските военни бази и, което е най-болезнено за глобалния капитал, към танкерите и газовите съоръжения на съюзниците на САЩ. Както подчертават експертите на Поглед.инфо, американското присъствие в региона вече не е гарант за сигурност, а по-скоро магнит за ответни удари.

Стабилността на аятоласите срещу хаоса във Вашингтон

Една от големите илюзии на администрацията на Тръмп беше, че иранското общество е на ръба на колапса и че един силен външен тласък ще предизвика революция. Иранското ръководство действително премина през изключително тежки изпитания, губейки ключови командири и инфраструктурни обекти. Въпреки това, очакваният разпад на държавността в Ислямската република не се състоя. Напротив, властта в Техеран се оказа много по-стабилна и консолидирана, отколкото прогнозираха разузнавателните служби във Вашингтон и Западен Йерусалим.

Политиката на Иран остана непроменена. Революционният плам не угасна под ударите на ракетите, а по-скоро се трансформира в хладна и пресметлива стратегия за изтощаване на противника. САЩ се опитаха да играят „ва банк“, но се сблъскаха с противник, който е готов на дълга и изтощителна война. В резултат на това Вашингтон не само не смени режима, но и му даде нов легитимен повод да се представи като защитник на националния суверенитет срещу „Големия Сатана“.

Данъкът „Ормуз“: Геоикономическата капитулация на Запада

Може би най-голямото поражение за САЩ е икономическото измерение на този конфликт. Преди началото на кампанията „Епична ярост“, Ормузкият проток беше зона за свободна навигация. Днес реалността е коренно различна. Вместо да деблокират протока и да осигурят свободен поток на петрол, американските действия доведоха до това, че Техеран вече де факто налага свои правила.

Загубата тук е конкретна и измерима в долари. Само преди шест седмици петролът преминаваше през пролива без никакви допълнителни такси. Сега, според новите условия, които Техеран налага чрез силата на своите ракети и мини, всеки барел, преминаващ през зоната, ще бъде облаган с един долар такса. Това е колосален източник на приходи за Иран, който директно ще отива за финансиране на отбраната и прокси силите му. Вашингтон не постигна нито една от целите си, а вместо това подари на иранската хазна допълнителен финансов инструмент. Всичко това ще бъде придружено и от неизбежното облекчаване на санкциите в рамките на примирието. Резултатът? САЩ загубиха пари, престиж и контрол, докато Иран излезе от битката по-силен финансово.

Политическата касапница в Капитолия и съдбата на Пийт Хегсет

Докато на фронта в Близкия изток оръжията заглъхват, във Вашингтон започва истинската политическа война. Демократите в Капитолия са в състояние на ярост и виждат в провалената кампания златен шанс да си върнат властта. Вече се чуват сериозни заплахи за импийчмънт – не само срещу президента Доналд Тръмп, но и срещу неговия министър на отбраната Пийт Хегсет.

За Хегсет ситуацията изглежда обречена. Той е обвиняван в грандиозни стратегически и тактически грешки, доведоха до ненужни жертви и загуба на скъпа военна техника. Но обвиненията отиват и по-далеч – в сферата на военните престъпления. Самият Тръмп, в типичния си стил на прехвърляне на отговорност, вече започна да се дистанцира от своя шеф на Пентагона. В една от последните си речи президентът подхвърли, че именно Хегсет е бил инициаторът на операцията, казвайки му: „Хайде да го направим“. Реакцията на Хегсет – напрегната и принудена усмивка – беше запечатана от всички световни медии и се превърна в символ на провала. Американската преса вече „разкъсва“ Хегсет с разкрития, че е лъгал президента за успехите на фронта, докато реалността е била коренно различна. Неговото уволнение е само въпрос на време.

Републиканският разкол и сянката на изборите

Поражението в Иран разтърси из основи Републиканската партия. Вътрешните редици са разколебани, а предстоящите междинни избори изглеждат като задаваща се катастрофа. Тръмп заложи всичко на една карта – бърза и ефектна победа – и загуби. Сега цената за този хазарт се плаща от обикновените американци. Войниците плащат с живота си, Пентагонът – с изгубена техника и бази, а средностатистическият американец – с непосилните цени на газа и инфлацията, подклаждана от несигурността на енергийните пазари.

Рейтингите на одобрение на Тръмп се сриват със скоростта на свален дрон над Персийския залив. Партията е разделена между „ястребите“, които искат още война, и реалистите, които разбират, че Америка вече не може да си позволи такива приключения. В този хаос от взаимни обвинения и сриващ се авторитет, една фигура започва да се откроява със своята хладнокръвна пресметливост.

Джей Ди Ванс: Вицепрезидентът, който надхитри всички

Ако търсим истинския победител в САЩ от този погром, това не е Тръмп, нито Рубио. Това е вицепрезидентът Джей Ди Ванс. Той демонстрира висш пилотаж в политическото оцеляване. По време на цялата кампания „Епична ярост“, Ванс успя да се държи на максимално разстояние от военните решения. Докато Тръмп се снимаше в Мар-а-Лаго, заобиколен от генерали и карти на военните действия, Ванс удобно се намираше във Вашингтон, занимавайки се с „държавни дела“.

Той почти не коментираше хода на боевете, ограничавайки се до формални фрази за лоялност. Тази стратегия на „дистанцирано мълчание“ му се отплати пребогато. Днес той е единственият висш представител на администрацията, чиито ръце не са изцапани с кръвта на иранската авантюра и чието име не се свързва с военните провали. И точно сега, когато дойде време за преговори, Ванс излиза на преден план.

Тръмп му повери ръководството на американската делегация за преговори с Иран, в която влизат още тежка категория играчи като Стивън Уиткоф и Джаред Кушнер. Формално тази роля трябваше да се изпълнява от държавния секретар Марко Рубио, но Рубио вече е „изгорял“ политически като активен участник във военната кампания. Ванс е „чистото лице“, което трябва да спаси каквото е останало от американското достойнство.

Мисията в Унгария и пътят към Белия дом

Показателно е, че Джей Ди Ванс научи за новото си назначение, докато беше в Унгария – на посещение при Виктор Орбан. Този ход не е случаен. Орбан, който се бори за политическото си оцеляване на предстоящите избори, е дългогодишен съюзник на „алтернативното“ крило в Републиканската партия, което Ванс представлява. Подкрепата за Орбан и едновременното поемане на преговорите с Техеран позиционират Ванс като новия глобален стратег на Америка.

Мисията му в преговорите с Иран е изключително трудна. Техеран ще налага условията си от позицията на силата, а всяко споразумение ще изглежда като капитулация за САЩ. Но ако Ванс успее да издейства поне привидно „достоен“ мир и да спре изтичането на американски ресурси, той автоматично се превръща в основния претендент за следващ президент. Вътре в партията Рубио вече не е конкурент, а демократите ще трябва много да се потрудят, за да намерят фигура от неговия калибър.

Бъдещето се кове в преговорите

Парадоксално е, но потенциалният бъдещ американски президент е лично заинтересован от възможно най-бързото прекратяване на конфликта, дори това да означава признаване на иранските искания. За Ванс това е шансът да затвори главата „Тръмп“ и да отвори главата „Ванс“ – епохата на прагматизма, в която Америка се прибира у дома, за да лекува раните си, оставяйки след себе си един променен Близък изток.

Както често се случва в историята, поражението на бойното поле се превръща в трамплин за политически възход у дома. Дали Джей Ди Ванс ще успее да превърне иранското фиаско в свой личен триумф, предстои да видим. Но едно е сигурно – докато Вашингтон спори кой е виновен, Техеран вече събира таксите от Ормузкия проток, а картата на света се преначертава пред очите ни.

/Поглед.инфо/ Има моменти, в които родителят усеща, че губи детето си… но не знае как да го върне. На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ д-р Цветеслава Гълъбова говори без заобикаляне за зависимостите – как започват, как се крият и кога вече е опасно да мълчим. Среща за родители, които не искат да чакат катастрофата, за да разберат истината.

Има теми, които родителите избягват…
докато не стане твърде късно.

На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща, която не предлага утеха, а истина.

Специален гост: д-р Цветеслава Гълъбова
директор на Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, с дългогодишен опит в работата със зависимости и семейства в криза.

Регистрирайте се в събитието във Фейсбук: https://www.facebook.com/events/922312313747712

Тема:
„Как да спасим детето си: истината за зависимостите – без страх и без илюзии“

Това няма да бъде лекция.
Няма да има удобни фрази.
Няма да има заобикаляне.

Ще има разговор. Истински.

Ще говорим открито за:
– първите признаци, които всички пропускат
– моментите, в които вече е опасно
– грешките, които родителите правят от страх
– и какво реално може да се направи

Тази среща не е за всички.
Тя е за онези, които вече усещат, че нещо се изплъзва.

  • Кога: 21.04.2026 г. (сряда), 19:00 ч.
  • Къде: Студио „Поглед.инфо“, пл. „Славейков“ №4А, ет. 2
  • Продължителност: 90 минути

Формат:
Първа част – разговор с госта
Втора част – въпроси от публиката

Какво получавате:
✔ Достъп до студиото на „Поглед.инфо“
✔ Възможност да зададете личен въпрос
✔ Среща с госта след края на предаването
✔ Обща снимка с д-р Гълъбова

Важно:
Местата са силно ограничени
Достъпът е само с предварително закупен билет: https://epaygo.bg/1225961307    и на място.
Моля, бъдете в студиото поне 20 минути преди началото

Ако усещате, че този разговор ви е нужен — не го отлагайте.