/Поглед.инфо/ Преди 100 години никому неизвестния германски учител Освалд Шпенглер публикува в Германия трактата „Държава на залеза“, който сега е известен в Русия като „Залезът на Европа“. Книгата незабавно се превърна в интелектуален бестселър. Тогава над Европа, преживяла тайфуна на Първата световна война, се носят пророческите думи на Шпенглер за края на великата и страшна мистерия на фаустовата душа, за безвъзвратното помрачение и умъртвяване на западната култура, за прощалния блясък на безпределните ѝ гаснещи хоризонти.

Шпенглер, увличайки се по съпоставянето на различните култури, съставя няколко хронологични таблици, в които 2000 г. я обозначава като началото на погребението на обединения Запад. Силно ли се е объркал с прогнозите си Освалд Шпенглер?

Както ни е известно между Първата и Втората световна война има кратка пауза. И следващата чудовищна война помита останките от стария световен ред, което води до фактическото разделяне на Европа на две части. След 1945 г. всички европейски страни съществуват под явния протекторат на САЩ и на СССР. В Германия е проведена насилствена масова стерилизация на съзнанието, а освен това в нея са разгърнати щатските „Пършинги“. В социалистическа Чехословакия от бездействие скучае, но чака своя част съветската танкова армада, готова за две денонощия да достигне бреговете на Ла Манша.

В края на 80-те години всичко се промени, когато руското влияние в Европа е рязко отслабено и предишните граници се късат със звън.. Нещастната ГДР е погълната от западната си сестра. Варшавският блок се разпада и тогава самият СССР престава да съществува. Именно през този период се ражда геополитическото копеле, международната химера – прословутият Европейски съюз. Това изкуствено образование трябваше да фиксира излизането на Русия от европейския полуостров и да легализира наднационалните органи за управление, плаващи над цветния и неспокоен конгломерат на страните от Нова и Стара Европа.

Няма никакъв дълбок икономически смисъл да се държи тази разнородна тълпа в едно валутно и митническо поле – няма както и тогава, няма и сега. Това синтетично царство е чисто политически проект на САЩ, чиято жизнеспособност е равна на нула. Различията вътре в Евросъюза са огромни и фатални. Неслучайно в управляващите кръгове на Стария свят сериозно се обсъжда доктрината на „Европа на двете скорости“, отделящи тучните благополучни „овни“ от проскубаните и мършави „кози“. Зад това стои желанието институционно да се отделят богатите от бедните, да се преврати този разпадащ се колхоз в господарски чифлик.Да се построи двуравнищна, а всъщност триравнищна Европа с първи, втори и трети ежа. В тази схема прословутата „Це Европа“ (Украйна) е мръсен и смрадлив заден двор, мястото, където държат добитъка.

През всичките тези десетилетия Европейският съюз плава за сметка на трансатлантическата магия. Но този магически магнетизъм с пристигането на Тръмп започна бързо и неумолимо да отслабва. Лъжиците и ютии, висящи във въздуха, изведнъж паднаха.

За днешна Америка, която както е известно „се съсредоточава в себе си“, Евросъюзът е куфар без дръжка. Да го влачиш е тежко, да го хвърлиш е жалко. Привикналите към васално спокойствие европейски държави не се стремят сами да се нахранят и защитят. След Втората световна война европейската субективност е като простреляна птица – иска, но не може да се издигне.

При тези обстоятелства разпадането на Европейския съюз е предопределено и неизбежно. Ние ще викаме, приятели: поредната „най-голяма геополитическа катастрофа“ е недалеч. Не напразно хитроумната Англия с безшумната ловкост на змия така ловко пропълзя настрани.

Единственият въпрос е: кой и как ще дели физическото и духовното европейско наследство? Въпросът дори не си струва. Гигантският призрак на световния триумвират се изправя над страните и народите на земята.

За САЩ въпросът за Европа е сложен и болезнен. Самата американска империя е продукт на европейския дух и европейската воля. Никак не ѝ се иска да даде Европа с нейния интелектуален и промишлен потенциал в лапите на китайците и руснаците. Но въпреки това презокеанския глобализъм напълно се провали, превърна се в източник на проблеми, а Европейският съюз се превърна в паразитно образувание, натрупало нелоша тлъстина от „взаимно изгодното“ партньорство. За Тръмп, е важно да се променят правилата на търговските отношения, което се осъществява с налагането в Европа на собствения втечнен газ и преджобването ѝ за златни монети. Ще е трудно да се прогнозират последствията от тази процедура.

КНР през последните години инвестира зверски огромни средства в Централна и Източна Европа. Чешката република, Гърция и Унгария се превръщат в трамплин за предстоящата китайска експанзия. Китайците методично купуват пристанища, летища, енергийни системи, земеделски стопанства. Това са сериозни инфраструктурни съоръжения, а не някакви си там футболни клубове! За шест години преките китайски инвестиции в европейската икономика са нараснали 22 пъти!

Китайското лоби води тайни преговори с европейските политици, купува министри и парламентаристи. Скоро ще се разгорят поредица от скандали около европейските агенти на влиянието на Поднебесната империя.

По тесните улици на Прага има банери, които приканват да се купуват юани. Китайските работници изграждат мостове и пътища денонощно, като прокарват Великия път от изток на запад. Какъв ще бъде пътят – на коприната или на танковете? Времето ще покаже.

Русия методически и спокойно прокарва своя северен поток в сърцето на Европа, към Германия. Но бясното равнище на русофобия в управляваните от вън германски медии говори, че силите зад океана са сериозно притеснени от влиянието на Русия в този регион.

При всеки случай в близките години ще се проведе битка за Германия. Около нея се сгъстяват енергиите на противостоенето, затяга се възел на противоречия.

Не е трудно да се досетим, че резултатът от тази битка ще определи съдбата на всичко, което не ни е чуждо, на великото европейско наследство.

Превод: Поглед.инфо