/Поглед.инфо/ Гигантските евродоларови пазари изискват нарастващи дози парично - наркотични „дози“

На международната конференция в Бретън Уудс през 1944 г. американският долар официално получава статут на световна валута. Той поддържа този статут в продължение на 80 години. В продължение на много години се водят дискусии за това колко дълго щатският долар ще остане световната валута.

Обхватът на оценките е широк. Някои казват, че американският долар (разбира се, не като национална валута, а като световна) ще умре днес или утре. Други казват, че той има „марж на безопасност“ за още двадесет до тридесет години. Трети смятат, че е невъзможно да се предвиди.

Все едно всичко се определя от случайността. И накрая, някои смятат, че щатският долар изобщо не е в опасност. Казват, че той има „временни затруднения“, които са съществували и преди и които са били успешно преодолявани и ще бъдат преодолявани.

В историята на човечеството е имало много валути, които са имали статут на световни, използвани са като универсално платежно средство в международната търговия и като средство за тезавриране (натрупване). Историците дори са изчислили „продължителността на живота“ на такива световни валути (т.е. продължителността на времето, през което валутите запазват глобалния си статус).

Ето една от публикациите по тази тема: World Reserve Currencies: What Happened During Previous Periods of Transition? (Световни резервни валути: Какво се случи в предишните периоди на преход) Предоставя съкратен преглед на световните валути от средата на 15-ти до 20-ти век, с оценки на „жизнения цикъл“ на всяка валута. Ще приведа тези данни:

  • Португалски риал (1450-1530) – около 80 години


  • Испанско ескудо (1530 – 1640) – около 80 години


  • Холандски гулден (1640 – 1720) – около 80 години


  • Френският Луи Дор (1720-1815) – на около 95 години


  • Британски лири стерлинги (1815-1920) - около 105 години.

  • Щатски долар - от 1920 г. като статутът на световна валута остава и до днес.

Оказва се, че това е 104-тата година, в която американският долар е в този статус.

Разбира се, оценките са приблизителни. Не винаги е възможно точно да се запише моментът, в който националната валута става световна валута. Както понякога е невъзможно да се определи точно момента, в който една валута губи глобалния си статус.

Освен това имаше години, когато на световната сцена две валути се състезаваха за титлата световна валута. Едната беше „възходящата“ валута, а другата беше „отиващата си“ валута. Така например в периода между Първата и Втората световна война британският паунд стерлинг продължава да остава световна валута, а щатският долар вече придобива статут на световна валута. По време на периода между двете световни войни е имало нещо като „двойнственост“ между британската и американската валута.

И все пак горната картина се оказва много ясна и предразполагаща към размисъл. От горните данни следва, че средният живот на една парична единица като световна валута наближава един век. Американският долар, ако броим от 1920 г., е в този статус вече 104-та година.

В социалните мрежи и изобщо в интернет има доста материали и коментари, чиито автори са запознати с оценките, които съм дал. Някои от тях са склонни да вярват, че щатският долар като световна валута вече е близо до смъртта си. За щастие има много други признаци, които показват това.

Някои експерти, запознати с „жизнените цикли“ на по-ранните световни валути и възприемащи така наречения исторически подход, смятат, че възрастта на щатския долар като световна валута е надценена. Казват, че трябва да броим не от 1920 г., а от 1944 г., когато щатският долар получава официален статут на световна валута. Следователно той все още е „само“ на 80 години. „Старецът“ може да живее още десетина години.

Въпреки това, повечето експерти, прогнозиращи бъдещето на щатския долар, се ръководят предимно не от „историческия подход“, а от икономическата статистика и тенденциите, които се определят с помощта на тази статистика. Поддръжниците на този „икономически подход“ говорят все по-уверено за процеса на умиране на щатския долар.

Ето, например, показател като дела на щатския долар в общите валутни резерви на страните по света, който се изчислява от Международния валутен фонд. Този показател достига пиковите си стойности през първата половина на 70-те години. И така, през 1970 г. тази стойност е 84,55%; през 1975 г. - 84,61%.

И тогава щатският долар бързо започна да губи позициите си. И още през 1990 г. делът му в световните валутни резерви спадна до рекордно ниското ниво от 47,14%. През 80-те години на миналия век за първи път започна да се говори за „смъртта на долара“ (въпреки че по всички стандарти валутата беше все още млада или поне не стара).

Победата на Америка в Студената война и началото на икономическата и финансова глобализация обаче вдъхнаха живот на щатския долар. Започна цикъл на укрепване на позициите на долара. Укрепването продължава до 2001 г., когато делът на долара в световните резерви достига 71,51%. След това започва нов спад, в резултат на което делът на долара през 2013 г. пада до 61,24%.

През 2014-2016 г. имаше известно укрепване, а след това в периода 2016-2022г. започна нов цикъл на отслабване на доларовите позиции: от 65,36% до 58,36%. Намаляване на дела на щатския долар в международните резерви с цели 7 процентни пункта за седем години. През тези години разговорите по темата за „упадъка на долара“ особено се засилиха.

Тези разговори включваха не само прогнози за „смъртта“ на долара. Имаше привърженици на мнението, че щатският долар отново ще успее да преодолее отслабването си. Така да се каже, имало е и по-лоши времена. Например 1990 г., когато цифрата падна до 47 процента и след това отново започна да расте. И така например 2016-2022 г – това е просто още един цикъл на спад, който със сигурност ще бъде последван от цикъл на растеж.

А ето и данните на МВФ за 2023 г. Последните данни са към края на 3-то тримесечие на посочената година. Делът на щатския долар в международните резерви е 59,17%. Възползвайки се от случая, ще предоставя данни за други резервни валути към същата дата (%): евро – 19.58; японска йена – 5.45; британски лири стерлинги - 4,85; канадски долар – 2.50; китайски юан – 2,37; австралийски долар – 2.02; швейцарски франк – 0,18; други валути – 3.89.

И така, макар и с не бог знае какво, но увеличение на дела на щатския долар в световните валутни резерви спрямо 2022 г. все пак е налице. А и има огромна разлика между долара и другите валути; никой не се е и доближавал до него. Това даде основание на загрижените за съдбата на американската валута да твърдят, че е започнал нов цикъл на укрепване на щатския долар. И следователно американският долар има поне още няколко гарантирани години живот като световна валута.

Ето, например, статията Why’s the Dollar So Darn Strong /„Защо доларът е толкова силен“/, публикувана в края на миналата година . Авторът е Джеймс Дж. Рикардс, редактор на списанията Strategic Intelligence, Project Prophesy, Crash Speculator и Gold Speculator . Той е американски юрист, икономист и инвестиционен банкер с 40-годишен опит на капиталовите пазари на Уолстрийт.

Той се опитва да обясни парадокса на укрепването на долара на фона на негативните процеси, протичащи в американската икономика. Рикардс ни напомня за най-важните „негативи“. Съотношението на държавния дълг към БВП в Съединените щати е най-високо за всички времена, доближавайки се до 130% (30% се счита за разумно ниво, а всичко над 90% е бариера за какъвто и да е икономически растеж изобщо).

Съединените щати изпитват бюджетен дефицит от няколко трилиона долари година след година. Конгресът и Белият дом изглежда са в плен на съвременната парична теория, която гласи, че САЩ могат да имат неограничен дефицит и да натрупват неограничен дълг без икономическа вреда, тъй като могат да печатат пари в неограничени количества, за да финансират дълга и разходите.

Рикардс цитира последните данни на Bloomberg: Прогнозираните годишни лихвени плащания по държавния дълг на САЩ надхвърлиха 1 трилион долара в края на октомври. Разходите за обслужване на дълга се удвоиха през последните 19 месеца, тъй като основните лихвени проценти на Федералния резерв на САЩ се повишиха.

„Как може американската валута да е толкова силна в такава мрачна ситуация?“ – пита се авторът на статията. Според него има два отговора на този въпрос.

Първият отговор е: „...доларът, разбира се, има своите проблеми, но другите валути са в още по-лошо състояние...“ Няма да повтарям оценките на Рикардс за валути като еврото, британската лира стерлинги, японската йена и китайския юан. Само ще отбележа, че според него те са обременени с още по-големи проблеми от щатския долар. „Така че да, доларът има своите проблеми, но като инвеститор е малко вероятно да изберете лирата стерлинги, еврото, йената или юана пред него“, заключава авторът.

Вторият отговор съдържа ключова дума като „евродолар“. Рикардс го дефинира по следния начин: „Евродоларите са деноминирани в долари депозити, държани в чуждестранните офиси на големи банки и следователно са извън юрисдикцията на Федералния резерв и банковите разпоредби на САЩ.“

Авторът подчертава, че Фед има много малко влияние върху глобалния доларов пазар и обменната стойност на долара. Че състоянието на чисто „американския“ долар до голяма степен зависи от състоянието на евродолара, а състоянието на последния зависи не толкова от състоянието на американската икономика, колкото от икономиките на тези страни, където се е родил евродоларът.

Това са не само европейските страни, но и Канада, Австралия, Япония и др. С една дума, не е правилно да се свързва оценката на позицията на щатския долар само със състоянието на американската икономика. Въпреки това връзката между евродоларовите пазари и Съединените щати при всички случаи остава. Такива пазари спешно се нуждаят от американски държавни ценни книжа като инструмент за подпомагане на различни операции.

Рикардс отбелязва, че пазарите на евродолари (особено в Западна Европа) са в упадък. Банките, опериращи на тези пазари, изискват по-добри обезпечения. Те няма да приемат корпоративен дълг, ипотеки или дори средносрочни държавни облигации на САЩ.

Единственото приемливо обезпечение са краткосрочните съкровищни бонове на САЩ, колкото по-къси, толкова по-добре. Това на практика означава 1-месечни, 3-месечни и 6-месечни облигации. Разбира се, те са деноминирани в долари. За да осигурят сметките като обезпечение, банките трябва да закупят долари, за да захранят сметките. Това и създава значителна част от търсенето на долари. И това отчасти обяснява силата на долара.”

Рикардс заключава: „Фундаменталният проблем с недостига на долари няма да изчезне скоро и ще продължи да подкрепя долара.“ Той признава, че неговата версия за укрепването на долара попада в категорията „технически проблеми“, които не винаги са ясни на обикновения човек.

Мога да обясня посочената по-популярна версия. Наистина, за да поддържат гигантските евродоларови пазари, те изискват огромни дози „лекарства“ под формата на краткосрочни съкровищни ценни книжа (и, съответно, увеличаване на доларовите емисии). Но много добре знаем как свършва страстта към „наркотиците“.

Следователно очертаната от американския експерт версия за временно укрепване на позициите на долара в международните резерви в крайна сметка води до заключението, че това не може да продължи дълго. Между другото, в края на статията си Рикардс води читателите до това заключение, като ги приканва да заменят спестяванията в щатски долари със злато:

„Инвеститорите трябва да разглеждат днешните цени (за златото - V.K.) като подарък и, може би, последен шанс да купите злато на тези цени, преди да започне истинската надпревара за сигурни убежища. Златото под $2000 за унция е невероятно евтино. Призовавам ви да се възползвате от тази възможност.“

PS В крайна сметка бих искал отново да се върна към „историческата версия“, която обяснява жизнените цикли на световните валути. Много привърженици на тази версия посочват, че преходът от епохата на една световна валута към ерата на друга винаги се е осъществявал чрез войни.

Войните започват между основните претенденти за ролята на емитент на световната валута и продължават, докато предишният емитент не бъде победен в тази война (или най-малкото настъпи неговото икономическо и военно изтощение). Признаците за подготовка на емитентите на основните резервни валути за такава война днес са очевидни.

Превод: ЕС