/Поглед.инфо/ Безсмислено е повече да се очаква, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще се държи като лидер на истинския, глобалистки и либерален Запад. Ще се наложи изграждането на Запада без САЩ, като вратата ще се държи отворена, за да може бъдеща Америка да се върне. И това чудо ще се нарича „Комитет по спасяване на световния ред”.

Именно така е озаглавена статията в американското издание Foreign Affairs. Да, това е само идея – една от многото, но се вписва добре във всичко, което се случи през последните две години на всички западни седенки тип НАТО или Г-7. Хората като Ангела Меркел излизаха от тях (след общуването си с Тръмп) леко позеленели и говореха: ще трябва да поемаме съдбата си в своите ръце. Например да създадем някакъв съвет за сигурност на Европа, където германците и французите ще привлекат останалите европейци.

Статията описва живо случващото се: „Съюзниците вече преминаха през началните стадии на скръбта: отрицанието, гнева, опитите за пазарене и депресия. В повечето случаи по-нататък следва да се очаква приемането на неизбежното”. Но може да последва друго – временна замяна на САЩ.

Авторите на идеята са напълно сериозни, особено Айво Даалер, който при Барак Обама бе посланик на САЩ към НАТО, а и Джеймс Линдзи от Съвета по международни отношения е също фигура. Статията е съкратен вариант на тяхната издавана скоро съвместна книга за същото, която носи заглавието „Опустелият трон. Отричането на Америка от глобалното лидерство”.

И така кой ще заеме опустелия трон? Авторите предлагат да се създаде нова Г, тоест група. Група на деветте. Поименно – Франция, Германия, Италия, Великобритания в Европа и отделно Брюксел, тоест ЕС. А още Австрия, Япония и Южна Корея в Азия и Канада в Америка. Всички заедно са сила и без САЩ, в това число (теоретично военна).

А конкретно, ако европейските членове на НАТО все пак започнат да харчат отдавна изискваните от тях (от Америка, разбира се) два процента от БВП за военни цели, то ще се получат по 385 милиона долара за целта вместо настоящите 270. Това е далеч от военната мощ на САЩ, но това (според тях) е около два пъти от бюджета за отбрана на Русия.

Уловихте ли тази цифра – два процента, които Щатите през цялото време искат от съюзниците? Не е случайна. Работата е там, че двамата автори американци всъщност с заети единствено с това да пробутват своята позиция на другите западняци дори и по времето на Тръмп. При това цялата същност на „деветката” е, че тя е временна, а нататък Америка трябва да се върне на трона. Дословно – девет регента „ще подготвят сцената за завръщането на американското лидерство, което им е нужно и което изисква дългосрочното оцеляване на световния ред”.

Както винаги в такива случаи, теорията е добра и разбираема, докато не се стигне до практическото ѝ осъществяване: колко бързо може да се организира всичко това, що за чудо е това конкретно, какво да прави и кой ще е главен.

Сроковете: авторите на статията се примириха, че Тръмп ще доседи до 2021 г. Умът им не може да асимилира, че на американците им харесва идеята „Америка преди всичко” и че затова ще го преизберат за втори мандат. Но и след 2021 г. „без доказателство, че партньорите на САЩ поемат върху себе си своя дял от бремето, новият президент може да реши да остане встрани от международната политика и да се фокусира върху външните проблеми.

Отново тази мека невидима ръка, която тласка партньорите към най-малко два процента за военни разходи, тоест повтаря се аргументът на Тръмп, на Обама преди него и така нататък. Но нали два процента може и да не стигат, тъй като „Деветката” е призовавана да прави по целия свят същото като САЩ. А именно да осъществява военна намеса. Навсякъде. Преди всичко в Азия.

Азия е ключовата част от това уравнение. Тъй като в Европа все пак има нещичко (в лицето на НАТО), а в Азия всеки прави, каквото си иска, никакъв източен аналог на Запада не се предвижда.

Е сега да си представим, че някой, вместо САЩ, ще иска от азиатските членове на „деветката” да влизат в единния военен блок. Тоест да правят това, което не се получаваше у Щатите по много причини. Но да допуснем, че южнокорейците и японците с съгласят незабавно с такава перспектива (едва ли). Колко години ще са нужди за изграждането на такъв блок? И как ще се промени света за това време.

Временният регент на престола трябва също да се изказва колективно по въпросите за либералния световен ред (което е лесно) и да диктува на света правилата на поведение (което е по-сложно). А най-лесното е да се запазят търговските и прочее режими, които не се нравят на Тръмп, тоест да се продължи това, което Обама прави: да се сглобят многостранни обединения с общи наднационални правила. Освен това процесът нече тече: например по въпроса как съвместно да се заобиколят американските финансови санкции за тези, които и занапред ще търгуват с Иран.

Освен това временният колективен Запад, казват авторите, може и трябва да прави това, което вече първа година се прави от не-Запада – тоест от БРИКС. А именно: да създава свои дисциплинирани фракции там, където е стихнал гласът на Вашингтон – в ООН, СБ и в Г-20.

Вече се разбира, че става дума за групировка с тотална дисциплина, а не за някакъв си дискусионен клуб, който да обсъжда въпроса що е Западът и какво е останало от него. Но дисциплината изисква лидерство. Досега Западът с недоволно дърпане следва лидера в лицето на САЩ, докато лидерът не изчезна. А сега какво? По-точно – Кой? Невидимо правителство в сянка, без което да не може.

Отговорът на този въпрос, разбира се, го има, но е леко подозрителен. Той уж случайно присъства на снимката, украсяваща статията на другата страница от „Комитета по спасение”. На тази снимка има трима души. Доналд Тръмп, чието лице е срязано от горната рамка на кадъра почти наполовина (разбира се, няма никакъв Тръмп). И Ангела Меркел, но на нея и провървява още по-малко – вижда се само това, което е под върха на носа ѝ. Което е също разбираемо, предвид нейното положение дори вътре в собствената ѝ партия, когато тя не може дори да назначи нужните си министри.

Затова пък изцяло в кадър влезе главата на Еманюел Макрон. Той ли ще стане временен лидер на Запада в очакване на завръщането на американския стопанин? Май няма кой друг.

Превод: В.Сергеев